Смелост пред ужаса

Ревю на филма „Нито звук 2“, вече по кината.

Още преди две седмици по кината тръгна филмът „Нито звук 2“, продължение на неочаквания хит с Емили Блънт и Джон Кразински от преди 3 години. Сюжетът започва с предистория на първия филм – пристигането на чудовищата, и продължава веднага след финала на първия – от момента, в който на ръба на силите си семейството, останало без бащата, успя да убие едно от доскоро смятаните за неуязвими чудовища. Честно казано, на мен първият филм въобще не ми хареса чак толкова – беше пълен с недомислици и муден. Вторият обаче е много, много по-добър във всяко отношение.

Светът в „Нито звук“ е превзет от мистериозно появили се чудовища с феноменално добър слух и е показан през очите на едно семейство. Бащата загина героично в първия филм, но присъствието му се усеща много силно и трогателно във втория. Майката просто прави каквото може, за да спаси децата си, като във втория филм отстъпва леко на заден план. Най-голямото дете е глухата дъщеря, чието повредено слухово апаратче се оказа ключът към победата над кръвожадните изроди. Средното дете е травмирано от събитията момченце, което тепърва ще направи първа крачка към възмъжаване. Имаха и още един син, който загина заради шумната си играчка в първия филм, а сега имат и бебе, което спи в звукоизолирана кутия. В края на първа част майката и дъщерята успяха да утрепат цяло чудовище, но домът им вече не може да ги поддържа живи. Затова във втория филм те отиват при съседа, където се надяват да получат малко помощ…

Докато първият филм се развиваше в и около къщата на семейство Абът, вторият значително разширява света, което го прави много по-интересен и изпълнен със събития. Появяват се нови персонажи, а светът не е такъв, в който хората да си помагат безгрижно…

Няма как да се коментира филма без спойлери, така че чувствайте се предупредени.

Както виждаме и в трейлъра, началото е посветено на първите моменти от инвазията. Животът в градчето си тече нормално докато астероид не се разбива наблизо, носещ със себе си ужасните същества. Сцената е много добра, в нея има екшън и напрежение, каквито искаме да виждаме във всеки блокбъстър. Тя е и повод бащата да се появи отново – все пак Джон Кразински е режисьор и сценарист, а Емили Блънт му е съпруга, така че е нормално да иска да се покаже отново и пред камерата. Справя се достойно.

Истинският принос на бащата като герой обаче е не толкова в първата сцена, колкото в остатъка от филма. Нищо, че не присъства физически в него. Споменът за него обаче остава с всеки от членовете на семейството и стремежът да следват добрия му пример е основен мотиватор за всички оцелели, та дори и за съседа. Сюжетът ни кара да се замислим за впечатлението, което оставяме у хората дори след смъртта, за вдъхновението, за смелостта, която вдъхваме на останалите с нашите действия. За това, че дори след смъртта си, един човек може да оказва влияние върху развитието на света, чрез частицата от характера си, която е оставил у близките си. Доста красиво послание и неочаквано дълбоко за хорър филм.

Друг красив момент е финалът, в който момченцето най-накрая прави първа стъпка към порастване. След като през целия филм е ревало и треперело, хванато за полата на мама, накрая то хваща пистолета и гръмва чудовището. От една страна, окрилено от сестра си, която явно е оцеляла, щом излъчва сигнала си по радиото, от друга страна – вдъхновено от примера на родителите си, но най-вече защото му е писнало все да бъде слабото и нуждаещото се от защита. Това е момент, през който всеки минава в порастването си и е красиво, че филмът го показва с чудовищата като метафора за страшните неща, срещу които се изправяме като деца. Именно този финал е и причината майката да бъде на по-заден план през този филм – не бива нейната смелост да засенчва подвига на децата.

Друга добра изненада на „A Quiet Place 2“ е (може би най-големият спойлер) това, че не превърна съседа в злодей. Най-лесно беше да се предположи, че героят на Килиън Мърфи ще се окаже някой изрод, който ще измъчи главните герои повече и от чудовищата. В началото наистина започна така. В последствие обаче този персонаж също откри човешкото и смелото в себе си и достойно замести бащата. Така ни даде повече положителни герои, от чиято съдба да се вълнуваме. Селото на острова пък е отлична база за третия филм – потенциален източник на всякакви нови персонажи и дори цяла армия, която да поведе борбата срещу чудовищата.

„Нито звук 2“ се представя също толкова успешно колкото и първата част, поне доколкото може това да се каже в условията на възстановяване от пандемия. Така че е почти сигурно, че ще има трети филм. И ако за втория нямах никакви очаквания, тъй като първият не можа да ме впечатли, то за третия вече има висока летва, която се надявам да бъде достигната, а защо не и прескочена.

 

Моята оценка:
История – 5.50
Герои – 5.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5+
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5+

Обща оценка: Мн. добър (5,28)

Няма коментари

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |