Струва ли си новото возене на платформата?

С учудване установявам, че испанският „Платформата“ няма ревю на сайта, въпреки че е страхотен филм. Мислех си, че отдавна съм го нахвалил. Със сигурност щеше да влезе в класацията ни за най-добри филми на 2019, ако беше излязъл наистина през 2019 и го бяхме гледали навреме. Явно не съм говорил подробно за него, но сега ще го направя за втората част.

В абзаците по-долу ще бъде ревюто без спойлери, а след втория трейлър ще поместя коментара, за който не може без спойлери. В него ще вкарам и обяснения какво всъщност сме гледали, защото не е много лесно да се схване всичко от раз.

В „Платформата 2“ се запознаваме с Перемпуан, която е попаднала там заради един свой непризнат грях. Не се губи време в опознаване на обстановката, защото се предполага, че сме гледали първия филм и знаем – платформа, отрупана с ястия се спуска от първи етаж надолу чак до дъното. На всеки етаж има двама души, които са поръчали конкретно ядене. В края на първия филм героите стигнаха до извода, че ако всеки яде само това, което е поръчал, то ястията ще стигнат за всеки от обитателите на всяко от многото нива. Но обикновено „аристократите“ на високите нива не се въздържат и така храна до ниските нива почти никога не достига и хората там измират. Перемпуан минава през няколко различни съквартиранта и нагласи към общественото устройство, което й осигурява интересно за нас, но болезнено за нея развитие.

Не съм напълно съгласен с извода от първия филм, даже го намирам за доста комунистически. Той може и да работи конкретно за платформата, но не става като послание за истинския свят. И е чудесно, че във втория филм става ясно защо.

Героите тук са стигнали до извода, че трябва да се яде само зачисленото, и даже си помагат взаимно да налагат това поведение като правило, за да е сигурно, че всички ще оцеляват винаги. Но няма как да се възпре човешката алчност. Нещо повече, правилата са полезни докато се съобразяват със ситуацията, но ако просто се налагат сляпо и всяко минимално и безобидно прегрешение се наказва със смърт или лишаване от крайник, то дори хубавите правила започват да стават противни и вредни.

След като обявиха втора част на „Платформата“, ми стана доста любопитно как изобщо може да се направи друг филм в този свят, след като първият беше толкова добър и самостоятелен. Е, оценките за El Hoyo 2 са доста по-ниски и това е напълно разбираемо – няма как продължението да повтори оригинала, след като мистерията вече е разкрита и почти всичко е ясно. Но аз няма да се съглася с разпространеното негативно мнение и ще кажа, че втората част всъщност допълва и развива концепцията от първата отлично и абсолютно си струва да се гледа. Да, не е същото, но и няма как да бъде. Може би сте очаквали малко повече отговори на мистерията, но пък с такива нямаше да се развият толкова добре философията и социалният коментар.

В The Platform 2 има и повече насилие и кървища от първата част, което аз лично намирам за добре дошло. Брутализмът чудесно илюстрира идеите и посланието, допринася за реализма и допълва концепцията, атмосферата и визията. Същевременно, колкото и да е отблъскващ на моменти, той все пак е изпипан и стилно направен, в помощ на историята, а не самоцелно.

Трябва да призная, че откъслечните кадри без особена връзка с основния сюжет, на деца, играещи си на пирамида, не стоят много добре. Не се обяснява защо са там и каква им е функцията в сюжета, освен като метафора и допълнителни мета-внушения. Твърде чести са, твърде дълги и отвличат внимание от основната история, което е в контраст на иначе доста доброто темпо. Ако не сте разбрали посланието им, нищо чудно да ви подразнят и да ви развалят впечатлението от филма.

Въпреки това в The Platform 2, има достатъчно сюжет, достатъчно персонажи, идеи и хубави кадри, за да дам на филма положителна оценка. Аз останах доволен, а ако вие не сте – съчувствам ви. Може би причината е, че много неща не са ви станали ясни – ако е така – продължете да четете следващата секция, за да си обясните някои неща сред спойлерите.

Първият филм също имаше доста неясни моменти, но основното се разбра, докато тук обърквацията е по-голяма. През повечето време си мислим, че 2 е продължение на 1, и това изглежда напълно логично. Напълно би се вързало, ако Горенг от 1, разгадал как всички могат да оцеляват, се е превърнал в митична, дори религиозна фигура, и отражението от неговото пътешествие из платформата остава за следващите поколения. Още в средата обаче виждаме Тримагаси (дядото), който умря в 1, да е жив и здрав. В края пък Перемпуан посреща Горенг на дъното, което означава, че 2 всъщност е предистория. Ако сме по-бдителни, ще забележим и Бахарат от първия филм, който тук е един от варварската орда на Перемпуан. Оказва се, че Дагин Баби е прав и решението на главната героиня да срине системата води до тотален хаос в цялата платформа, който Горенг от 1 заварва. Това също така би означавало, че Горенг е приятелят с умрялото по вина на Перемпуан дете, съответно и неговата история, че е влязъл, за да откаже цигарите и да получи диплома, е лъжа.

Перемпуан успява да се събуди по време на „чистенето“ на платформата, защото поглъща част от картина с давещо се куче. Явно в мастилото има някаква отрова, която кара тялото й да умре за малко, или поне да намали дишането си, за да може в този период да не се надиша с приспивателния газ и да бъде помислена за мъртва. Докато хората спят, служителите на платформата чистят труповете и разместват обитателите, а Парампуан се възползва, за да види какво има на дъното. Липсата на гравитация говори, че вероятно Ямата с 333 нива е построена в космоса и по време на чистенето гравитацията е изключена – същата технология би могла да обясни движението на платформата, която не изглежда закрепена за нищо. Но това не е важно така или иначе.

Кадрите с децата, играещи си на пирамидата, са метафора за човешкото общество и доказателство, че сме роби на най-низките си импулси. Първоначално те играят сравнително организирано, но накрая се боричкат все по-ожесточено кой да бъде на върха на пирамидата. Ако уж невинните добри дечица са толкова жестоки едно към друго, какво остава за възрастните?

Победителят в детската игра получава отвратителна награда – помества се на ниво 333, където със сигурност ще умре. Вероятно това отново е метафора за обществото – докато по-силните на горните нива се бият, тези на ниските са най-беззащитни, като деца, и съвсем нямат никакъв шанс, освен ако цялото общество не се подобри. А може би се слагат там като последен тест или пречка за бягството за затворниците, стигнали до дъното? Перемпуан вижда детето и се отказва от плана си – тя жертва себе си, за да спаси него и така да изкупва греха си, заради който изобщо е попаднала там. Чрез решението си тя се освобождава както от физическия затвор на ямата, така и от умствения затвор, който сама си е наложила (но уви, най-вероятно и от затвора на живота). Сцените накрая с хората на дъното също са по-скоро метафорични, защото те са мъртви. Което пък би означавало, че цялата вертикална структура всъщност е един вид чистилище за съгрешили души, а това малко обезсмисля идеята с нулевата гравитация и космоса, но да не задълбаваме толкова.

И въпреки че метафората с децата и изкуплението е ясна, феновете не могат да стигнат до единен отговор каква е функцията им в сюжета и дали изобщо има такава. Ако си спомняте първия филм, там имаше една героиня Михару, която всеки месец се спускаше докъдето може с платформата, за да търси детето си. Но според Имогири, която провеждаше интервютата преди да влезе в експеримента, тя няма дете. Възможно е Михару да е луда, възможно е и всъщност да има дете и то наистина да е в ямата, а тя да лъже за причината си да влезе, само и само да получи шанс да го намери. Възможно е също така да е част от администрацията – все пак в 2 именно тя избира и повежда момчето, което ще осъмне на ниво 333. Стискаме палци да има трети филм, който да обясни историята й по-добре, защото към момента има повече въпроси, отколкото отговори.

Очевидни са препратките към християнството и бунтът срещу него – с Месията, гладувал и хранил се с плътта си, за да остане храна за останалите, който най-вероятно е измислен, за да вдъхновява и фанатизира, с неговите апостоли-инквизитори, с видението накрая за Тайната вечеря, в което се намеква, че Перемпуан е Юда, задето е предала Закона, с 333-те нива, съответно 666 души и т.н. Ако сте религиозни и праведни, филмът сигурно няма да ви хареса.

Та, това са общо взето обясненията за по-мъглявите моменти – за вас остава да помислите единствено по следното: ако имате две алтернативи – ред и затвор или свобода и риск от смърт, коя бихте избрали? А ако редът е фанатичен и несправедлив и прави оцеляването по-неприятно отколкото дори смъртта? А ако носите отговорност и за останалите около вас? В началото на филма редът изглежда като доста разумна алтернатива, но към края е напълно разбираемо защо варварите се обявяват срещу него, макар и това да води до тотален хаос и масова смърт. Както свободата води до необуздана алчност, така и редът води до агресивен фанатизъм. Явно, както във всичко, трябва да търсим златната среда, но в реалността това рядко е възможно, камо ли пък да накараме всички да се придържат към нея.

Лично аз съм много доволен от „Платформата 2“ и не знам защо оценките за нея не са по-високи. Да, доста объркващ и отворен за интерпретации филм е, да, може би сте очаквали от него друга посока, но сам по себе си пак е чудесен филм, поне дотолкова колкото може да бъде след прекрасната първа част. Ако ви се занимава с размисъл и главоблъсканици по теми за общественото устройство, препоръчвам го горещо.

Моята оценка:

История – 5
Герои – 5.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 8
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 4
Степен на оригиналност – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4.50

Общ успех: Отличен (5.50)