Тежкото бреме на един век спомени, любови и предателства

Не съм чел романа „Интервю с вампир“ на Ан Райс и въобще не ми хареса филмът с Брад Пит и Том Круз. Затова и нямах никакви очаквания, когато започнах сериала, излъчил първия си сезон преди 2 години, а втория – съвсем наскоро. История, събрана навремето във филм с продължителност 2 часа, разтеглена до цели 16 епизода и допълнена с това, което консервите биха нарекли политкоректност? Звучи ужасно и безсмислено, нали? Ах, колко щях да пропусна, ако се бях отдал на тази грешна представа! Interview with the Vampire на AMC доказва, че не бива да се бърза. Както казва Луи, „трябва да оставиш историята да те съблазни…“

Сериалът е превъзходен! Обогатява значително събитията от книгата, модернизира сюжета и му придава драматичен заряд, който много отдавна не съм виждал другаде. Темпото е чудесно – ако даден момент е по-муден откъм събития, сладкодумието и атмосферата компенсират повече от достатъчно. Персонажите и отношенията между тях са изключително многопластови, сложни и доста добре развити – както благодарение на сценария, така и благодарение на феноменалните актьори, а до голяма степен и на превъзходния саундтрак. Мислех да коментирам някои пришпорени моменти в първия епизод, но на второ гледане, като вече знам цялата история, няма нищо недоизмислено или претупано.

Предупреждавам отсега – ако сте хомофоби, спрете да четете, защото сериалът е не само безсрамно кървав и вампирски, но и безсрамно гей. Ако сте пуритани, влюбени в оригиналния роман, вероятно също няма да сте доволни от всичките добавки. Но ако сте способни да отворите съзнанието си за нов прочит на практически класическата история, сигурен съм, че ще останете доволни.

И трябва да кажа, че тук гей елементът не е набутан просто ей така за скандала, даже много си отива на историята и концепцията, а и е достатъчно загатнат в оригиналната история. Вампирите са безсмъртни същества, за които няма господ, няма болести, няма малоумни човешки ограничения. Размножават се не по сексуален път. Нарцисисти са и имат нужда придружителите им не само да ги допълват, но и да са им себеподобни. Естествено, че при тях еднополовите отношения няма да са табу, а напротив, дори могат да бъдат още по-интимни и истински. С което идва и опасността да раняват още по-дълбоко, когато са токсични…

Историята е разказана през очите на циничния и остарял журналист Даниел Малой, който интервюира вампира Луи – истинския главен герой в нея. Луи е умен и предприемчив, възпитан в добродетели, но несвенящ се да печели от пороците на хората. Предвид ограниченията, които обществото му налага, той всъщност се справя повече от добре, но все пак не може да бъде възприеман сериозно от истинските богаташи и няма одобрението на семейството си, заради което изобщо се занимава. Една вечер той среща Лестат – загадъчен, привлекателен, егоистичен и безсрамен вампир със способността да спира времето, който променя живота му из основи. Двамата завъртат любов, която е толкова токсична, че думата „токсична“ далеч не е достатъчна, да я опише. Дива и изпълнена с насилие също звучи меко. И тя на практика дефинира живота им през последните век и нещо. Дори в моментите, които е трудно един вампир да си спомни…

Ако не сте чели книгите и не помните филма, сериалът има своите качествени обрати и моменти на изненада – в противен случай немалка част от тях се повтарят с оригинала и няма да ви шокират. Изпипан е откъм сценарий и режисура, има доста прилични ефекти, въпреки че едва ли бюджетът е голям. Когато трябва е тих и съзерцателен, когато трябва е бурен, шумен и задъхан. Музиката му перфектно създава атмосфера и допълва случващото се на екрана – предимно с носталгични пиано и цигулка, пренасящи ни в отминали времена, настроения и ценности. Джейкъб Андерсън, когото досега познавахме само като Сивия червей от „Игра на тронове“, и Сам Рийд от „Новинаря“ в някои сцени направо изнасят уроци по актьорско майсторство. Всички елементи в продукцията са малко или повече добри и ми е трудно да намеря за какво да се заям. Но това, с което се отличава, основното му предимство, е ДРАМАТА. Такива интензивни емоции, през каквито минават Луи, Лестат и Клаудия, вероятно аз няма да изпитам никога през живота си. И може би точно това ме грабна, задържа и впечатли.

„Интервю с вампир“ направи с мен и отношението ми към драмата това, което „Лудия Макс: Пътят на яростта“ направи с екшъна – преобърна ми представите и ме накара да видя, че когато нещо е интензивно, шантаво, нестандартно и добре направено, то ще бъде добро, независимо от жанра и стандартното ниво на категорията му. Разбира се, постига го не просто със сълзливи моменти и сапунени истории, а с дълбочинно разбиране на човешката душа, изследване на дълбоко заровени копнежи и комплекси, които малко или много всеки от нас притежава. Това не е просто любов между двама души, това е плетеница от интимни преживявания, изследване на човека и звяра в него в екстремни ситуации, изследване на любовта и самотата, манипулации, философия, психологизъм, борба с поквареното битие, която понякога е споделена от двамата, а понякога се превръща в борба между самите тях.

И въпреки че Луи и Лестат са фокусът на историята, персонажите около тях са не по-малко интересни. Клаудия беше изключително противна в първи сезон, но във втори става доста по-поносима, вероятно и заради смяната на актрисата. Нейната роля на инструмент за спасяване на разпадащ се брак, надрасването й и последващото търсене на място и смисъл в този ужасен вампирски свят образуват доста силна нишка. Вампирът Арман преобръща историята на няколко пъти и със стъклените си очи и безизразна физиономия понякога изглежда като ангел-спасител, а друг път като демон-мъчител. Даниел е не просто нашият вход към историята, пасивен слушател, а човек със свои собствени нужди и намерения. Дори второстепенни образи като роднините на Луи, Сантяго, Маделин се усещат като добре развити и пълнокръвни, не само като стъпала в развитието на основните герои.

Много интересно е използван в повествованието похватът на ненадеждния разказвач. Луи има дупки в паметта си, някои погрешни възприятия на събитията, силно емоционално оцветяване на спомените. Съответно можем ли да бъдем сигурни, че всичко разказано от него се е случило точно така? И какво би означавало за героите, ако не е? Луи и Даниел вече са имали една среща през 70-те, но тя не се е развила както трябва и двамата не помнят почти нищо от нея, въпреки че са се опитали да запълнят дупките в паметта си със свои собствени разсъждения и фантазии. Какво се крие зад нея и до какво ще доведе сегашното интервю? Докъде може да натежи бремето на спомените и изгубеното минало и до каква степен миналото наистина може да се изгуби?

Толкова съм впечатлен от сериала и емоционалния му заряд, че не бих прочел книгата. Тя е оригиналът и има своите запалени фенове, но имам чувството, че ако я прочета, ще ми развали впечатленията от телевизионната екранизация и нейните образи. Приятно изненадан съм от Ан Райс, която в последните години от живота си е участвала лично в създаването на сериала, защото вместо да се отнася към магнум опуса си като към библия, смело е променила и надградила творбата, както и от сина й, Кристофър Райс, който прави историята своя, без да потъпква наследството на майка си. В някои отношения втори сезон беше дори по-добър от първи, въпреки че вече покойната авторка на романа не е имало как да се занимава отблизо с него, така че явно в сина има хляб.

Въпреки че втори сезон има доста добър финал (все пак с него завършва и първата книга), сериалът явно е достатъчно успешен, защото вече е подновен за трети сезон. В него ще продължи своеобразната адаптация с втората книга – „Вампирът Лестат“, както и с елементи от „Кралицата на прокълнатите“. Лестат ще разкаже своята версия на събитията и ще се превърне в рок звезда, а отношенията между Даниел и Арман тепърва ще се развиват. Отделно пък в новото разклонение The Talamasca ще разберем повече за мистериозната група, която се свърза с Даниел и му подаде необходимата за обрата информация. Така че, ако сте фенове на тази нова „Безсмъртна вселена“ от сериали, можете да бъдете спокойни, че тя ще продължи да дава плодове и в бъдеще. Дано да са все така сладки и питателни!

Моята оценка:

История – 6-
Герои – 6+
Режисура и ефекти – 6-
Актьорска игра – 6+
Eлементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 6++
Емоционален заряд – 6++
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Общ успех: Отличен (5,85)