Трудно ли е да живееш със себе си?

Ревю с малки спойлери на минисериала Living With Yourself

Новият сериал на Нетфликс „Да живееш със себе си”, на пръв поглед не е особено оригинален – от трейлърите не може да се добие добро впечатление за това какво всъщност представлява сериалът, освен че явно главният герой се сблъсква със свой клонинг – клише, което сме виждали неведнъж в други сюжети… Изненадващо, познатата тема е представена по нестандартен и интересен начин и крайният резултат многократно надхвърли очакванията ми. „Да живееш със себе си” е всичко друго, но не и клиширан – нещо повече, трудно е този мини сериал да бъде сравнен с която и да било фантастика от последните години.

Накратко за сюжета (следват спойлери, но повечето са неща, които могат да се разберат от трейлърите):

Неприятно събуждане…

Главният герой Майлс (блестящо изигран от Пол Ръд), е депресиран човек, който се проваля в работата и в личния си живот. В миналото той е бил обещаващ писател и се е оженил за голямата си любов, но целият му ентусиазъм и жизнена енергия са се изгубили и той едва се справя с ежедневните си задължения. Всичко се променя, когато негов колега му разкрива тайната на успеха – специален СПА салон, чиито служители използват иновативна технология, за да променят ДНК-то на клиента си и да го превърнат в най-добрата версия на себе си. Майлс посещава странното място и плаща внушителна сума, за да се подложи на процедурата, ръководена от двамата собственици-азиатци, но това, което следва, се различава драстично от очакванията му: той се събужда опакован в найлон, в плитък гроб в гората.

Майлс сякаш вижда околния свят за първи път 😉

След като успява да се добере до дома си, той открива, че там го очаква изненада – нищо неподозиращ двойник, който е също толкова шокиран да го види. Неговата версия на събитията е същата като тази на Майлс, но с различен финал – той отива в СПА центъра, подлага се на процедурата и след това се събужда в страхотна форма и изпълнен с жажда за живот. Естествено, единствените, които могат да изяснят ситуацията, са собствениците на центъра – и те неохотно го правят. Всъщност,  те не променят ДНК-то на клиентите си, а ги убиват (с газ), като оставят на тяхно място подобрената версия, която има същите спомени и заема мястото на оригинала. Собствениците не считат, че в действията им има нещо неморално – клиентът подписва съгласие, а двойникът дефакто е същият човек, със същите спомени. Явно те са напълно сериозни и дори си имат собствен морален кодекс, защото по-късно в сериите отказват да направят клонинг на човек, който не е подписал съгласие за това (но това е нещо, за което няма да разкривам детайли в ревюто).

Клонингът е съвсем истински и по същество невинен човек, който във всяко отношение прилича на донора, както стана ясно, има същите спомени, но е много по-енергичен и най-общо казано – по-добър.

Пред Майлс и … Майлс стои въпросът какво да правят – как да си поделят живота, работата, семейството? Както подсказва заглавието, те ще живеят заедно, но тук приключвам със спойлерите…

Главният герой е женен за любовта на живота си.

Тъй като сериалът не се стреми към реализъм, а фокусът е само върху емоционалните връзки между главните герои – Майлс, Майлс и съпругата му Кейт, реакциите на персонажите не са такива, каквито биха били, ако това беше драматична фантастика от типа на Orphan black. Всъщност ми е трудно да определя към кой жанр спада този сериал. Ако се погледне форматът – 8 кратки епизода (с различна дължина – между 20 и 35 минути, като последният е най-дълъг), както и абсурдността на някои моменти в сюжета, може да се допусне, че това е някакъв тип черна комедия. Самият сюжет обаче, определено е драматичен – понякога разчувстващ, понякога дори депресиращ. Личната драма на тримата главни герои е представена задълбочено и достоверно, така че зрителите лесно могат да се поставят на тяхно място и да ги разберат истински. За това допринася и интересното решение на режисьора, събитията във всеки епизод да бъдат представени през различна гледна точка, като на места дори се застъпват, но ги виждаме от съвсем различна перспектива.

Различните жанрове са преплетени умело и въздействат на въображението – за мен, като зрител, беше трудно да предположа в каква посока ще се развие действието и в крайна сметка – дали всички действащи лица ще оцелеят след финала. Тази непредсказуемост е рядко срещана в съвременните сериали и сама по себе си е положително качество.

В момент на осъзнаване…

При заснемането на сериала е обърнато голямо внимание на детайлите и внушенията. Обречената муха, която се блъска в стъклото и очевидно е зациклила, символизира настоящата ситуация на Майлс в началото на сериала. Специалната порода свиня (най-добрата свиня, която може да съществува), която е селектирана и отглеждана при идеални условия, за да бъде заклана, вероятно е метафора за хората, които се стремят да бъдат най-добрата версия на себе си – т.е. без да го осъзнават, те самите се превръщат в продукт за консумация.

Интересен е и отговорът на въпроса какво прави клонингът Майлс по-добър от оригинала – нещо, на което не е даден категоричен отговор, но е лесно да се досетим на базата на случващото се – той не носи белезите от живота, който си спомня, но не е изживял. В буквален и преносен смисъл.

Страничните персонажи са колоритни и запомнящи се, но с много малко участие в същинския сюжет. Тяхното присъствие е важно, както за подсилване на атмосферата (двамата азиатци и момиченцето, възрастният фермер, зловещият шеф на Майлс, изкукалите федерални агенти), така и за да допринесат със своята уникална гледна точка (ексцентричната по-малка сестра, колегата клонинг).

Нетипично за съвременните сериали, не се забелязва особена пропаганда или политкоректност, освен ако не приемем, че двамата азиатци всъщност са семейство, но това е без всякакво значение, а и техният образ е стереотипен (азиатци, които се занимават с незаконна медицинска дейност и имат съмнителен морал), така че едва ли те са там, за да се  умилостиви някоя общност.

Каква ли ще е развръзката?

„Да живееш със себе си” е абсурден малък сериал. Липсата на логика в постъпките на персонажите е съвсем умишлена, защото сериалът не се стреми да изследва някоя от типичните за фантастиката теми, а по-скоро използва похватите на жанра, за да засили чисто човешката драма на героите. Ако може да се говори за някаква основна тема, то това са човешките взаимоотношения – какво означава да обичаш някого, да бъдеш добър човек, да заслужиш щастието си. Може ли да има щастие, поднесено на тепсия, или за да бъде истинско, то трябва да се изстрада? Естествено, поставя се и очевидният въпрос „Какво би било човек да живее със себе си?” – не близнак, не просто двойник, а същият човек, с абсолютно същите спомени, мисли и чувства – дали ще се намрази, дали ще се опита да се унищожи или напротив, ще разбере по-добре собствената си природа?

Последният епизод отговаря на тези въпроси по малко изненадващ, но удовлетворителен начин. В крайна сметка, историята на Майлс, клонингът и Кейт, е завършена и не би имало смисъл от втори сезон, защото ако има такъв, чериалът ще се превърне в обикновен ситком. Доколкото знам, за сега и не се предвижда такъв и искрено се надявам това да не се промени (въпреки, че създателят на сериала Тимоти Грийнбърг по принцип имал някои идеи за втори сезон…) .

Моята оценка:

История – 5
Герои – 6
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 6
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Общ успех: Отличен (5,50)

Няма коментари

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |