Вечната война между природата и технологиите

Слушай кратка версия на ревюто тук.

Един от най-чаканите филми за феновете на блокбъстър анимациите тази година е The Wild Robot или „Дивият робот“. Промотира се като следващия WALL-E, поредната сърцераздирателна анимация за цялото семейство. Е, със сигурност не е следващият „УОЛ-И“, но става, най-вече ако сте дете или родител. Аз като ергенин на 30+ години не го усетих толкова добре и няма да се присъединя към масовия хор от хвалебствия (а той наистина е масов – наляво и надясно се скъсват да хвалят филма), но все пак ще призная, че има своите качества – стига да сте в таргет групата му от малки деца и родители.

В „Дивият робот“ се разказва за роботката Розум-някакъв-номер, която е активирана за пръв път на самотен остров сред останките от своята пратка. Тя се опитва да прави това, за което е програмирана – да бъде полезна и да намери клиента си, но местните животни хич не я възприемат добре. Те са заети да се ядат едно друго (някои физически, други само психически) и тя им нарушава баланса на фауната. След редица комуникативни неуспехи, тя се озовава върху яйцето на изтърсаче-гъсе, което по-късно ще бъде наречено Светлоклюн. Роз възприема за своя задача да отгледа Светлоклюн, да го научи да плува и лети, за да може наесен той да мигрира заедно с останалите гъски на юг.

В сюжета може да няма кой знае каква оригиналност, но има сърце (а в крайна сметка, ако не ти стигат крилете, с него също може да полетиш, според посланието, макар че аз не бих пробвал). Роз не е екипирана да бъде родител, не се справя винаги идеално, но се старае и в крайна сметка постига целта детето да оцелее до момента, в който да може да се грижи само за себе си – тук майките и бащите трябва да ревнат от кеф, че са репрезентирани, както и да научат един-два урока. Помагат й хитрият лисугер Рижко (той става нещо като доведен баща), както и една опосумка с толкова много деца, че не им помни имената (мисля, че е ясно тя кого репрезентира).

За щастие, филмът не свършва дотук – това е само първата половина от историята. Няма да пиша синопсис на втората, защото, да кажем, че ще е спойлер, но все пак ще ви подшушна, че тя е по-добрата, макар и финалът да е малко странен. В общо час и 40 минути има достатъчно трогателни моменти и поуки, които може да са очевидни, но няма лошо да се припомнят от време на време. Има и интересни въпроси за размисъл – за родителството и това доколко жертваш себе си, за да отгледаш дете, доколко чрез детето можеш да се преоткриеш и промениш, доколко е възможно да преодолееш програмирането/природата си в името на по-висша цел, как уважението и добротата към другите в крайна сметка са полезни за всички и т.н.

Единственият ми по-сериозен проблем е, че вече сме стабилно навлезли в 21-ви век и намирам за малко излишно и мързеливо основният конфликт по филмите да продължи да бъде природа срещу технологии, в който природа = добро, технологии = лошо. Не мисля, че си правим услуга, насаждайки и на следващите поколения този страх от новото и модерното, вкопчвайки се в тревичките и дръвчетата като единствена алтернатива. Роз е третирана като освободена от ужаса на футуристичния свят с роботи жертва, пропуска се обстоятелството, че тя самата е продукт на този свят и всъщност тя спасява животните от бурята и ги учи да живеят по по-добър начин. Да, най-добре е да се вземат плюсовете и на двата свята, не виждам причина постоянно да ги държим разделени и във вражда. Наясно съм, обаче, че асоциирането на бъдещето с мрак и бездушие, на технологиите с унищожение е аксиома, към която мързеливите сценаристи винаги могат да се обърнат, за да си направят сюжета, и то така, че хората да им ръкопляскат въодушевено.

Разбирам, че филмът всъщност е по книга – също с име The Wild Robot на Питър Браун, даже я има на български като „Дивият робот“ от издателство „Панда“. Не съм я чел и нямам намерение, но, ако правилно се ориентирам, нейният финал и посланията й са с една идея по-различни, което може би обяснява част от трудността ми да възприема филма по-положително лично за себе си.

Най-силното предимство на филма за мен е анимацията и нейния стил. Наистина е много красива и интересна. Пак е компютърна и триизмерна, естествено, но бяга от стила на последните 15 години, в които всички продукции общо взето изглеждат по един и същи начин с гладките изчистени текстури и отчетливи форми на елементите. В „Дивият робот“ някои кадри изглеждат като маслени картини, което придава усещане за много повече майсторлък при създаването им, дори допринася за красотата на историята и емоционалния й заряд. Не казвам, че не си личи къде са vertex-точките на моделите, но е извисено над стандартното ниво, показано е повече старание във визуалното изграждане на персонажите, света и приказката в него.

Дублажът е на добро ниво, но продължавам да имам забележки към преводите на този тип филми. Някои реплики просто не звучат естествено, а за мен винаги е било по-важно речта да звучи като истинска, отколкото да се преведе изречението буквално. Не виждам какво пречи вместо „Аз… аз мисля, че…“, дубльорът да каже „амии… мисля, че“. Да, не е преведено дума по дума, но смисълът е предаден дори по-добре за нашия език. Много ми е неприятно да забелязвам, че този превод вече се отразява и на изказа на днешните 20-годишни, които са израснали точно с този тип анимации. Не че съм против развитието на езика, не съм бабичка тип Розмари де Мео, която ще ви се кара защо казвате характер вместо нрав и ще се провъзгласи за пазител на българщината, но и не виждам причина да уеднаквяваме словореда и лексиката си до английските, защото някой преводач го мързи или го е страх да побългари диалозите. Сигурен съм, че ако бях гледал филма с оригиналния английски дублаж, а не с български такъв, щях да имам по-положително мнение за него, но това си е лично мой проблем – естествено, че след като основната аудитория са децата, той трябва да се дублира на български. Просто в такъв случай ми се ще репликите да се преведат по малко по-човешки начин. Особено когато филмът изисква природата и естественото да победят роботите и изкуственото.

В последните абзаци обикновено давам препоръка дали да се ходи или да не се ходи на филма. Повечето критици са въодушевени от „Дивият робот“, така че може да се доверите на тях. Според мен, този филм е по-подходящ за стрийминг, но пък ако сте родител с дете, защо да не го заведете и на голям екран – анимацията заслужава. Със сигурност вече сте свикнал на по-лошо с милионите безмозъчни детски филмчета, които му давате да гледа вкъщи, така че това може да ви се стори даже като шедьовър. На детето със сигурност ще му хареса – просто не виждам как зрител под 12 години би имал нещо против. Така че, преценете си добре дали сте в таргет аудиторията и решете сами за себе си. Ако не сте, не давам гаранция, ако сте – давайте смело.

И напомням, че до 12 октомври имате шанс да участвате в играта ни с награди от „Дивият робот“.

Моята оценка:

История – 4.50
Герои – 4.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5.50
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 4
Саундтрак – 4
Степен на оригиналност – 3
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Общ успех: Мн. добър (4.80)