Вещиците преди и сега

Отзив и сравнение на двата филма The Witches (от 1990 и 2020 г.) по книгата на Роалд Дал.

От двете адаптации на едноименния роман от Роалд Дал – от 1990 г. и от 2020 г. първо попаднах на новата, след което изгледах и старата, а сега ще се опитам да ги сравня.

Концепцията и в двата случая е проста. В началото бабата на главния герой му разказва за вещиците, които живеят сред нас, и му обяснява как да се пази от тях. После, благодарение на стълкновение с вещица, бабата се разболява и отива на курорт заедно с внука си, за да се лекува. Там обаче двамата попадат на вещерско сборище, с което трябва да се справят, дори след като момчето и приятелят му са превърнати в мишки.

Актьорите в стария филм са сравнително неизвестни към днешна дата, с изключение на Роуън Аткинсън („Мистър Бийн“), макар че някои от тях, като например Анджелика Хюстън (Мортиша Адамс във филмите за семейство Адамс), вероятно са били доста популярни в началото на деветдесетте. За сравнение, тези в новия филм са далеч по-известни – Октавия Спенсър („Прислугата“, „Формата на водата“, „Снежен снаряд“), Ан Хатауей („Интерстелар“, „Дяволът носи Прада“, „Да станеш Джейн“), Стенли Тучи („Игрите на глада“, „Дяволът носи Прада“, „Лесна, А?“), но не съм сигурна, че това допринася за качествата му.

Както често се случва, в старата лента се акцентира повече на историята, а специалните ефекти са малко дървени от съвременна гледна точка, макар че лично на мен това не ми пречи. В новата ефектите са на определено по-високо ниво, но често за сметка на сценария и актьорската игра.

Не знам каква е ролята на Крис Рок (освен гласа на мишока), но новата адаптация ми прилича на обикновените му опити да вземе популярен филм за бели и да го направи за черни, въпреки че режисьорът тук е Робърт Земекис. Не става ясно кога се развива действието в стария филм, а и не е от особено значение, докато в новия това е определено – годината на действието е 1968-ма. Колкото и да ми харесва шейсетарската естетика, мисля че не беше нужна точно на този филм, освен това прилича на сериала „Всички мразят Крис“ (който по принцип харесвам, но изобщо не е в духа на „Вещиците“). На места новият филм изглежда като преекспонирана цветна фотография – както в смисъл на декори, така и от гледна точка на актьорската игра. Все пак, трябва да отбележа, че включването на музикални хитове от шейсетте беше добра идея, въпреки че и те донякъде отклоняват вниманието от вещиците. Старият филм пък се придържа към класическата формула за саундтрак от онова време – нищо фрапиращо, но все пак музиката помага за разказването на историята.

Още не съм чела книгата, но първият филм показва една житейска история без твърде много драматизъм. Родителите на главния герой изчезват (най-вероятно загиват, но не е казано в прав текст), а той продължава с живота си, без да се тръшка твърде много. Преминавайки през приключението, баба и внук си живеят без излишна драма и това, че момчето е превърнато в мишка, също не ги отчайва.

Вторият филм обаче се опитва да максимизира всяка потенциално драматична ситуация – от началото до самия край. То не са тръшканици за това как умрели родителите на главния герой, неговата депресия по случая, религиозни дрънканици и т.н. Освен това, някой е решил, че трябва да има трети герой момиче, което обаче виждаме само като мишка. Макар че момичето-мишка в началото им е полезно, защото познава повече играта, в която те тепърва се набутват, след първоначалния шок е все едно там ли е, или не.

Родителите на Бруно Дженкинс (момчето, превърнато в мишок) също не бяха добре развити във втория филм, и докато в първия започват като изключително неприятни хора – бащата е женкар, а майката – истеричка, накрая приемат, че синът им е мишок и го вземат да си го гледат. Във втория филм обаче започват без характери и завършват така, като дори отказват да си приберат сина.

Също така, какъв им беше проблемът да споменат името на главния герой в новата адаптация? Казва се Люк, толкова ли е сложно?

За финала е валидно същото – в първия филм е естествен, мил и емоционален; във втория е драматичен, не съвсем логичен и over the top. Може би са искали да го направят по-логичен и разтърсващ, но на мен не ми подейства така. Все пак, ако има начин да те превърнат в мишка, би трябвало да съществува и начин магията да бъде обърната, нали? И защо трябваше всичко за вещиците да се тръби на всеослушание? За да знаят какво ги чака и да се подготвят?

Що се отнася до актьорската игра, първият филм определено печели. Актьорите се държат нормално и все пак професионално, и показват добре развитието на образите. Актьорите в новия филм също се стараят – например Октавия Спенсър и Джазир Бруно, който играе главния герой, ми направиха добро впечатление. Само че тук идва Ан Хатауей с фалшивия си германски акцент и лиготията си, за да го развали. Не знам кой й е казал, че участва в състезание по лигавене, вместо във филм. От своя страна, другите вещици също се лигавят, когато им е предоставена тази възможност.

В новия, при все специалните ефекти, някак беше отнета магията на вещиците. Единственото, с което оперираха, бяха омагьосаните бонбони и шоколади, както и отварата, която те превръща в мишка. Докато в първия имаха доста по-голям обхват от инструменти – отвличаха деца, вграждаха ги в картини и т.н. Изобщо, тайнствеността на вещиците сериозно пострада в новия филм, заменена от комик релийф герои и специални ефекти с разтягащи се до безкрайност ръце.

Друго, което ме подразни в него, беше котката. През целия филм тя не правеше нищо. Само накрая й дадоха малка роля. Докато в стария имаше екшън сцена на терасата, в която котката се опита да хване мишката, което е логично, мама му стара. Къде бля тая котка в новия? А, и имаше още лигни по отношение на нея в новия филм да й викат„прешъс“. Трябва да спечелим поколението, отраснало с Властелина, нали така? От тази гледна точна решението от стария филм беше по-логично – котката е „либшен“ и толкова.

Новият филм се е получил някак си по-стерилизиран, но и по-страшен. От една страна, не може никой да умира пред камерата, защото това ще травмира горките дечица (нещо, с което старият нямаше проблем). От друга страна, ноктите на вещиците, пръстите на краката им и устите им със зъби като на акула бяха доста по-страшни. Започваш да се чудиш, какво им се е случило на тия жени. За мен това беше далеч по-плашещо от една-две мишки, размазани от нечия обувка.

В заключение искам да кажа само едно. Гледайте оригинала. Както в повечето случаи, той е по-хубав.

Моята оценка:

За стария филм
История – 6
Герои – 5,50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5,50
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5,50
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6
Обща оценка: Отличен (5,55)
За новия филм
История – 5
Герои – 4
Режисура, ефекти и актьорска игра – 4
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 4
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5
Обща оценка: Мн. добър (4,60)

 

Няма коментари

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |