Вида Делчева: „Понякога имаме нужда да се свържем с едно по-приказно мислене“

Измина точно една година от премиерата на дебютния роман „Слънцеломи“ на Вида Делчева. През това време той си намери орди от читатели и фенове, спечели и редица награди и признания, включително трето място в нашата класация за най-добри книги на 2025 г. Предстои му представяне и на Еврокон в Берлин, където ще отиде като номинация за най-добър дебют от България.

По този повод публикуваме интервю с Вида, в което научаваме повече за нея и нейното вдъхновение.

Здравей, Вида! Благодарим ти, че се съгласи да дадеш това интервю за SciFi.bg. Твоят дебютен роман „Слънцеломи“ едва ли има особена нужда от дълги увертюри предвид успехите ѝ, но все пак – как би представила накратко книгата си за хората, които все още не са запознати с нея?

Вида Делчева: „Слънцеломи“ е фентъзи с мотиви от българската митология. Действието, очаквано, се развива в България и е свързано с покваряването на архимага – лидера на българските магьосници, който решава да прекрачи клетвата си на закрилник и да се опита да заграби сила, която не му принадлежи, за зли цели. Единствената защита на земята ни от разрушения се оказва една доста разнородна група магьосници – трима българи и двама извикани на помощ чужденци, които идват тук заедно с миналото си. Като цяло, „Слънцеломи“ е едно чудесно приключение, което изживях и което съм щастлива, че споделих с читателите и че те също го изживяват през последната година.

Звучи наистина интригуващо! Какво те вдъхнови да напишеш фентъзи с мотиви от нашата митология? 

Вида Делчева: Обичам да чета фентъзи книги, базирани на различни митологии, обичам и нашата си митология от приказките, които са ми разказвали като малка, до всичко, които съм чела като пораснала. Когато започнах да пиша историята, която постепенно се превърна в „Слънцеломи“, и да измислям свят с магия в България, нещата постепенно си дойдоха на мястото.

Кое според теб е най-голямото предизвикателство в написването и публикуването на съвременен фентъзи роман в България?

Вида Делчева: Най-голямото предизвикателство е, първо, самото завършване на романа. След това – търпението да го редактираш и усъвършенстваш до ръкопис, с който да кандидатстваш за издаване. После – търпението да минеш през процеса на самото кандидатстване и одобрение (в това отношение имах голям късмет) и книгата ти да се забележи на фона на безбройните книги, които излизат всяка седмица (тук имах още по-голям късмет благодарение на издателство Orange Books, което одобри ръкописа ми). Винаги когато пишещи приятели и познати ме попитат за съвети за публикуването на първия си роман, им казвам, че е добре да минат през издателство – това наистина променя всичко.

Един интересен факт от твоята биография е това, че ти дълго си работила в издателския бранш на различни позиции – редактор, преводач, специалист по книжен маркетинг. Как това повлия на творческия процес? 

Вида Делчева: Когато романът вече беше написан, премина през много редакции – нормално е за всеки ръкопис, но моят си имаше и разпечатки, изрисувани с коректорските знаци, които съм ползвала на работа… Също така, от самото начало имах съзнанието, че това ще е дълъг процес, свързан не само с моята си самостоятелна работа с текста, но и с работата с още много хора. Накрая винаги се оказва така, но повечето дебютиращи автори не са подготвени колко ще е дълго наистина… Добре, всъщност и аз бях подготвена само на теория, на практика беше изключително изживяване да съм „от другата страна“ – не на издателя, който трябва да работи по книгата като външна подкрепа, а да получавам тази подкрепа.

Като редактор, ти си работила по множество фентъзи заглавия от световна величина – книги от света на Хари Потър, романи на Сара Дж. Маас, романите от вселената на „Междузвездни войни“. Коя беше най-жестоката бележка, която сама си написа в полето на собствения си ръкопис?

Вида Делчева: Имаше безбройни такива за повторения… Ненавиждам повторения и винаги се ядосвам, когато ги виждам в текстове, които редактирам. Е, оказа се, че е много по-трудно да ги избягваш в авторски текст, отколкото в превод – и също, че колкото и пъти да си го редактираш, ако го оставиш за месец-два, после виждаш нови повторения. Задрасквала съм си и цели абзаци като безсмислени или написани не на правилното място, ядосвала съм се на цели сюжетни линии… А после дойдоха истинските редактори и всичко това започна от начало и по съвсем нов (от моя гледна точка) начин.

Хах, това е действително забавно. А какво е чувството, което искаш да събудиш у читателя? Коя емоция би желала да изпита човек в секундата, в която затвори последната страница на „Слънцеломи“?

Вида Делчева: Не съм мислила за конкретно чувство и емоция, може би съм искала по някакъв начин да предам свои чувства и емоции с цялата история – чувства, свързани с магията на споделените ни митове и приказки, наследени от предишните поколения; или свързани с битката между доброто и злото и нуждата от справедливост. Може би съм искала да събудя и надежда – че тази справедливост е възможна.

В последно време българското фентъзи действително изживява „златен век“ – публикуват се много неща, читателите появяват все по-голям интерес към такива истории. Имаш ли наблюдения над съвременните неща и в ролята на читател? Кои заглавия би могла да препоръчаш?

Вида Делчева: Разбира се. Докато пишех „Слънцеломи“, за известно време бях поспряла да чета българско фентъзи, за да не се влияя по някакъв начин, но след приключването на работата по романа с огромна радост се завърнах към любимия жанр – а колко много книги се бяха натрупали! Този „златен век“ ме радва изключително много и попълвам библиотеката си с особено удоволствие. Сред последните ми любими четива са сборникът с разкази в жанр хумористично фентъзи „Нулева година“ на Цветина Цолова и фентъзи дилогията „Мръсни дни“ и „Страшни нощи“ на Геновева Димова – авторка, пробила първо в чужбина, а чак след това у нас, което само по себе си е много интересна история. Освен любимите ми книги на Мартин Колев, Марин Трошанов, Елена Павлова, Васил Попов („Пермафрост“! „Пермафрост“!) ми предстоят „Сянката на кукера“ на Петър Кънчев и новите книги на Васил Попов. Като цяло, много обичам тези рафтове от библиотеката си.

А защо според теб хората търсят истории за митове и магия точно сега, в нашата ера на технологии, наука и стремеж към рационалност? 

Вида Делчева: Може би точно заради това – за равновесие. Светът около нас е толкова технически, толкова на моменти бездушен. Понякога имаме нужда да се свържем с едно по-различно, по-приказно мислене. Тази човешка потребност може да бъде забелязана не само в литературните търсения на читателите, но дори и сред хората, които развиват конспиративни теории, започват да вярват на всякакви фантастични чудесии, просто защото сякаш имат нужда от магия. Твърдо вярвам, че е важно да не забравяме кое е истина и кое – фикция. Фентъзито е чудесен начин да се потопиш в магия, без да губиш усещането си за реалност.

Благодаря ти изключително много за това интервю! Пожелавам ти успех на наградите на Еврокон, както и във всички бъдещи творчески начинания!