Водовъртеж от страсти и обрати

Годината е 2118. Манхатън се помещава в гигантски небостъргач, известен като Кулата. На върха му живее семейство Фулър –  дъщерята Ейвъри, осиновеният син Атлас и техните съученици и приятели са част от сложен възел от страсти, съперничества, интриги и всевъзможни неволи.

Накратко събитията от финала на „Хилядния етаж” – в една съдбовна нощ, по време на парти, Ейвъри, Лида, Ерис, Райлин и в последния момент – Уот, се озовават под открито небе, на самия връх на кулата. Ейвъри, която има тайна връзка с осиновения си брат Атлас, е в конфликт с Лида – бившата й най-добра приятелка. Лида също е влюбена в Атлас и е едновременно истерична и дрогирана. Тя не смята да позволи на Ейвъри и Атлас да избягат заедно, за да заживеят щастливо.  Райлин се е озовала случайно на мястото, за да избяга от Ерис, която мисли за новата приятелка на момчето, в което е влюбена (Корд). Ерис не е с Корд, а с отсъстващата от сцената Мариел – тя иска да обясни това на Райлин, но няма възможност. Когато я вижда, Лида изпада в нервна криза, защото смята съученичката си Ерис за тайна любовница на баща си. Това не е истина – всъщност Ерис е полусестра на Лида – тя и баща й наскоро са научили този факт и са осъществили няколко тайни срещи, докато изяснят отношенията си. Лида така и не научава истината – тя иска да отблъсне  Ерис от себе си, но вместо това я бута от върха на кулата, неволно причинявайки смъртта на момичето. Уот, който се озовава на мястото точно в този миг, става свидетел на всичко. Лида изпада в паника и забранява на останалите да викат полиция, въпреки че случилото се е злополука, а не убийство. Тя знае тайните на всички – Ейвъри е влюбена в „брат” си, Уот има вграден забранен компютър в мозъка, а Райлин е извършила няколко кражби, когато е била в безизходна ситуация. Свидетелите са принудени да премълчат истината и казват на полицаите, че Ерис е паднала сама, защото е била пияна. Мариел, която е получила съобщение от Ерис малко преди описаните събития, подозира, че всички присъствали лъжат и вероятно някой от тях, или всички, имат вина за смъртта й.

Действието в „Сияйни висини“ се развива съвсем скоро след погребението на Ерис. Между персонажите съществува нова динамика, която застрашава да разруши живота на един или няколко от тях. Ейвъри и Атлас все още поддържат връзка, но любовта им е помрачена от тайната, която Ейвъри е принудена да пази. Не след дълго те охладняват един към друг, въпреки, че все още се обичат. След като е разтърсена от смъртта на Ерис, Лида се отказва завинаги от хапчетата. Тя страда от угризения, както и от загубата на приятелите си. Продължава да използва Уот, който отдавна е излекуван от увлечението си по Ейвъри (веднага след като научава за връзката й с Атлас,  той е толкова отвратен, че престава да изпитва чувства към нея – едновременно забавна и много разумна реакция). Уот иска да се отърве веднъж завинаги от шантажа на Лида и решава да спечели доверието й, за да я принуди да признае, че тя е бутнала Ерис. Най-голяма е промяната за Райлин – от бедна камериерка, тя се превръща в съученичка на богатите деца от върховете, тъй като получава стипендия, основана в чест на Ерис. Корд е все така симпатичен и чаровен, но и недостъпен за бившата си любима. Взаимоотношенията между персонажите се усложняват още повече, когато в компанията им се появява ново лице – мистериозната и сексапилна Калиопи. Тя и майка й се представят за британски милионерки, но в действителност са пътуващи измамнички, които са на лов за нови жертви (обикновено наивни мъже).

Както беше споменато в ревюто на първия том – сюжетът на поредицата на практика е класически сюжет на теленовела с футуристични елементи, в което няма нищо лошо. Авторката Катрин Макгий е обогатила вселената на творбата, включвайки тук-там информация за напредъка на обществото и технологичния прогрес – дори на места се споменават колонии на Луната и Марс. Тези елементи служат само за да направят картината на бъдещето по-цветна и нямат значение за сюжета. Въпреки това, историята е увлекателна, а повечето персонажи са достатъчно интересни, за да накарат читателите да се вълнуват от съдбата им. Както в първия роман, така и тук, авторката им отделя достатъчно внимание, за да ги направи истински и незаменими. Те не са статични, а се променят по начин, който е едновременно логичен и изненадващ. Единственото, което може да се разглежда като недостатък, е прекалено жестокото отношение на авторката към някои от героите (очевидно имам предвид Ерис, но и не само нея – няма да пиша повече спойлери).

Все още не може да се каже, че има истински злодей, освен може би Лида. Момичетата продължават да са на преден план, което е нормално в подобен тип истории, но Лида е най-интересната. Тя изживява катарзис и преминава през поредица изненадващи взаимодействия с останалите основни персонажи, които я превръщат от злодея на историята в ценен персонаж с потенциал да бъде една от любимките на читателите.

Ейвъри Фулър страда от същите недостатъци, които правеха впечатление в първата книга – а именно, тя, както и Атлас, просто са прекалено добри и съвършени. А това ги прави скучни… От друга страна, забранената любов между двамата би трябвало да разтапя сърцата на по-романтичните читатели, но в действителност е малко…отблъскваща. Да – двамата не са истински роднини, но са отраснали заедно, а и самата Ейвъри често мисли за Атлас от детството си като за своя батко..

В поредицата има още няколко влюбени двойки и техните истории са по-интересни за проследяване от тази на двамата Фулър (за съжаление на Ейвъри и Атлас, които би трябвало да са нещо като титуляри).

Другата „невъзможна” любов – т.е. тази между Корд и Райлин като че ли е на изчакване. Райлин получава шанс да си изгради едно по-добро бъдеще. Първоначално тя е колеблива, но постепенно става все по-уверена и се справя все по-добре с предизвикателствата, пред които е изправена. Тя все още има навика сама да се превръща в жертва и да обвинява другите за собствените си грешки, което е дразнещо (и почти ме провокира да прескоча главите с нейното име), но тя все пак търпи значителна положителна промяна.

Новото попълнение – Калиопи (това не е истинското й име), е стойностно за сюжета най-вече с това, че внася елемент на мистерия и изненада. Калиопи е „лошата“ в историята – тази, която се възползва от останалите и ги лъже в очите, без да изпитва угризения (през повечето време). Но, също както и Лида в първия роман, тя не е истински злодей и няма намерение да нарани никого. По-скоро тя е объркана млада жена, която е въвлечена в този начин на живот от майка си, когато е била още малко момиче – едва ли може да се каже, че е избрала сама да мами хората, просто не познава нищо по-добро и си мисли, че е щастлива. Скоро Калиопи осъзнава, че животът й е празен и безсмислен и че се нуждае от нещо по-истинско.

От момчетата все още най-интригуващ е Уот – младежът, който постоянно комуникира наум с квантов компютър, вграден в мозъка му. Тъй като книгата все пак е фантастика, читателите може да се запитат какво ще излезе от това – дали изобщо ще има някакви сериозни последствия от присъствието на Надя (така се казва компютъра) – дали някой ден тя ще завладее ума на Уот и ще се превърне в заплаха?? Тези въпроси биха били резонни в друг контекст, но фокусът в „Сияйни висини” не е върху проблемите с изкуствения интелект, а върху ежедневните предизвикателства и връзките между персонажите, така че едва ли има вероятност Надя да стане нещо повече от страничен елемент от сюжета. Уот е в конфликт – първо с Лида, а впоследствие и със себе си, а това го прави дори по-интересен от преди и допринася много за личностното му израстване.

Колкото до останалите младежи – при Корд общо взето няма промяна, докато Атлас става още по-досаден – ако не за друго, то заради опитите си да се разпорежда и да контролира по-трудните ситуации, както и заради това, че половината героини са били влюбени в него в един или друг момент. Малко по-значима роля (в сравнение с първия роман) има братът на Корд – Брайс, 27-годишен мъж, който според 17-годишната Райлин е едва ли не извратен, защото я заглежда. За сега не е ясно какви са плановете на авторката за него, но ако го превърне в злодей, само ще затвърди впечатлението ми, че има несправедливо отношение към героите.

Финалът на „Сияйни висини” е отворен, тъй като книгата е част от трилогия. Той е драматичен, но не може да се сравни по емоционална наситеност с този на „Хилядния етаж”. Докато последните глави на първата част се усещат като край и същевременно отговарят на въпроса от пролога (кое е момичето, което умира), тези на „Сияйни висини” са много по-загадъчни и неясни. В самото зоключение на романа, е трудно да се разбере какво точно се случва, както и защо, което някак си не подхожда на общия тон на творбата. Остават много отворени сюжетни линии и неизяснени обстоятелства. Причината за това е ясна – авторката Катрин Макгий вероятно е искала да изостри интереса на читателите и да ги накара да очакват с нетърпение продължението. Тя успява да постигне целта си, макар и с не най-подходящите средства.

Моята оценка:

История – 5
Герои – 5
Стил на писане – 6
Елементи на изненада – 6
Емоционален заряд – 5
Теми за размисъл – 3
Фантастични елементи – 5
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 6

Общ успех: Много добър (5,20)