Всичко се върти около Мълдър и Скъли

От известно време се надявам в сезона от десет епизода да има поне един, който да се развие като сериите от едно време – Мълдър и Скъли да разследват някой странен случай, да разкрият каквото могат и да си заминат. Без лични драми, без комедия, просто хорър и мистерия. В първите няколко секунди изглеждаше, че този епизод ще изпълни желанието ми, но уви. Разочарованието дойде още с разкритието, че чудовището всъщност не е истинско, а илюзия на двете момичета. След това пък набързо се оказа, че Уилям е замесен и отново епизодичната история отстъпва на основната линия.

От друга страна, серията не е лоша. Отново е хаотична и изобилства от недомислици, но поне темпото е добро. Емоционалният заряд е приличен, както обикновено до голяма степен благодарение на старанието на Джилиан Андерсън. Постигната е напрегната атмосфера, дълго време не е сигурно дали младежът е Уилям или не, достатъчно често не сме убедени кое е истина и кое е алтернативна реалност/видение. Със сигурност Уилям отново ще се завърне в края на сезона, така че епизодът не бива да се пропуска.

Проблемът е, че не е особено запомняща се. Това не би било проблем в редовен сезон от 22 серии и сигурност, че ще имаме още много, но като фен искам повече. От друга страна, при положение, че досега повечето епизоди от 11-ти сезон са запомнящи се, но с лошо, една средняшка серия, която не прави впечатление, не е най-лошото, което може да се случи.

Една пропусната възможност е изследването на психиката и мотивацията на Уилям. Очевидно сценарият се опитва да направи нещо такова, но не знае как да го постигне. Джеймс Уонг, авторът на епизода, споменава в интервю, че има осиновена дъщеря и затова за него е било важно да се покаже, че Уилям не е израснал в мизерия и самота, а е имал истинско семейство. Защо обаче е толкова стеснителен и избягва директния контакт с биологичната си майка, която на всичкото отгоре споделя виденията му? Защо има две гаджета и им прави такъв гаден номер, ако уж е свястно момче? Как е хакнал файловете за проект „Кръстопът“? Май Уонг е попретупал работата и е пропилял възможността да ни запознае по-отблизо с изгубения син. Възможно е това да му е наложено от Крис Картър, който вероятно иска сам да се занимае с това в последния епизод на сезона, а и фокусът тук е върху терзанията на Скъли, но все пак остава усещането за пропилян потенциал.

Друг лош знак виждам в Скинър, който започва да става банален като персонаж. Във всеки епизод се появява само колкото да снесе малко информация и да каже „Не се занимавайте, оставете случая“. В старите серии поведението му можеше да се обясни добре – той беше между чука и наковалнята и трябваше да балансира между шефовете си, Синдиката и отговорността си към Мълдър, Скъли и истината. Сега обаче не изглежда като да отговаря пред когото и да било, най-малкото пред Пушача. Или все пак е приел офертата за лекарството от първия епизод и именно по този начин се превръща отново в подчинен, с което пак се дискредитира като персонаж? Не че вече не е правено същото, и то тройно по-страшно, с Моника Рейъс…

В крайна сметка, важното е, че тазседмичният епизод не оставя трайни лоши впечатления, което все пак е плюс. Поизлъгаха ни, че ще е самостоятелен, а не митологичен, но това не е толкова страшно и не е прецедент. Не че е голямо постижение, но от новите сезони е най-добрата митологична серия. Просто още не е на нивото, което се надявам да видя поне един път… Въпреки че следващата седмица поне Скинър ще бъде раздвижен като образ, не изглежда сякаш желанието ми ще се сбъдне.