Забранено за нетийнейджъри!

Сериалът I Am Not Okay with This излезе в края на февруари и стоя около месец в топ 10 на най-гледаните продукции по Netflix. След като прочетох редица похвали по негов адрес и му гледах плаката в списъка на най-популярните толкова време, реших да му дам шанс. О, каква грешка! Почти веднага осъзнах, че сериалът не е за мен, но все пак нещо ме накара да го гледам – надеждата, че всичките тези експозиция и натрупване на напрежение ще дадат някакъв смислен резултат накрая. О, каква голяма заблуда! Вижте трейлъра и след това ще ви разкажа подробно защо да НЕ гледате този сериал, ако сте на възраст под 12 или над 18 години.

https://www.youtube.com/watch?v=M9vp9lhZiqU

Главната героиня Сидни е сдухана тийнейджърка, чието основно задължение е да ходи на училище и от време на време да върши нещо полезно у дома, като например да купи нещо от магазина или да обърне внимание на малкото си братче. Звучи нормално, нали? Как може да сте толкова безчувствени! Сидни смята двете си задачи не просто за прекалено тежки отговорности, а за ужасяващи трагедии, превръщащи битието й в почти непосилно страдание. Част от отчаянието можем да отдадем на смъртта на баща й – той се е самоубил около година преди сериалът да започне (с такова неприятно отроче, и аз бих го направил). Майката прекарва повечето си време на работа (защото това домакинство нещо трябва да яде все пак) и когато се прибере е смазана от умора, неспособна да каже добра дума на вечно мрънкащата си дъщеря (което е напълно разбираемо, по-скоро е озадачаващо как се въздържа да не я ошамари и да прояви патриотизъм като я подари на норвежка гей двойка за осиновяване, за да не товари американските детски служби с проблемите си).

Съдбата обаче става още по-неблагосклонна към Сидни. Без да го осъзнава (понеже не е много умна), тя всъщност е влюбена в най-добрата си приятелка. Ако сред вас има запознати с трудностите, които изпитват ЛГБТ-тийнейджърите, не си мислете, че те могат да са оправдание за постоянно нацупената физиономия. В хората около Сидни, както и в самата нея, няма и следа от хомофобия, така че по никакъв начин това не я затруднява. Просто й е трудно да осъзнае чувствата си, пък след това и да ги осмисли, да ги сподели и да реши какво да прави. Не, не, не, не, това ще затрудни малката й главица твърде много, по-добре да си седи и да си плаче тихо в ъгъла.

От друга страна, нея пък си я харесва особнякът на квартала, Стенли. Стенли расте в доста по-лоша семейна среда, но не мрънка, а напротив, гледа винаги да е позитивен, да я окуражава и да й помага. Когато наааааааай-накрая се проявява фантастичният елемент на сюжета, той реагира най-адекватно. Но не, да не си мислим, че Стенли е някакъв пример за поведение, той просто е sidekick в нейната драматична история, едва допуснат участник в нейното порастване. Позитивно влияние върху нея има и приятелката, Дина, но не достатъчно силно. Все пак, Дина си има и свой живот и не може постоянно да се занимава с драмите на сдуханячката до себе си, но прави каквото може. Както и при майката обаче, тъй като нейната подкрепа е само 100%, а не 120, сюжетът ще я накаже.

Вижте, не казвам, че порастването няма своите трудности. Ясно е, че хормоните бушуват и всичко ти се вижда по-трудно, отколкото всъщност е. Ама такива драми и трагедии да се правят за неща, през които всеки минава… прекалено е. И вместо това да позволява на зрителя да се идентифицира с главните герои, да им симпатизира или да ги намира за интересни, прави ги дразнещи и банални. Поне ако зрителят е над 16-годишен. Тези между 12 и 16 може би сега преживяват същите вълнения, но със сигурност 95% от тях се справят къде-къде по-успешно. Всеки има по един особняк в себе си, всеки е имал моменти, в които да се изложи, да сгреши, да му се смеят другите, да се сдуха повече отколкото е необходимо… но такива задръстенячки като главната героиня трудно се намират.

Някъде там, между чуденето как да се справим с ужасяващото посещение в магазина, колко точно да се нацупим на мама и за кого да отворим краката си, се появява и един фантастичен елемент. Сидни постепенно (ама наистина постепенно) открива, че в нея се пробужда свръхестествена способност – телекинеза. Проблемът е, че тя не съумява да я контролира, а напротив – силата избухва точно в пика на емоционалните й натоварвания. Докато на малката пикла й хрумне, че трябва просто да се успокои и концентрира, за да не разруши половината град (а за целта ще трябва и да поговори с някого, а не да се крие, все едно всички са й врагове, включително влюбеното в нея момче и най-добрата й приятелка), тя ще потроши куп мебели, ще озяни маса дървесина и дори ще убие животинче.

Това, което би могло да задържи феновете на нашия жанр докрай, са постоянните намеци, че ще има „Кери“-момент. И наистина, последният епизод е кулминацията, която на всичкото отгоре се случва на бала за края на учебната година. Уви, „Кери“-моментът е твърде малко, твърде късно. На всичкото отгоре, пострадалият в него е герой, който започва като сравнително нормално момче, но накрая сюжетът го превръща в абсурден злодей, само и само да не ни е твърде неприятно, че точно той си отнася гнева на Сидни. Безсмислените сцени с безсмислена експозиция преди това са прекалено много, а фактът, че кулминацията е накрая, означава, че последствията от нея са оставени за евентуалния втори сезон (който още не е поръчан, но вероятно ще се стигне и до него).

Предвид че повечето актьори са деца, а малкото възрастни са тотално неизвестни, предвид липсата на необходимост от специални ефекти, сериалът би трябвало да е доста евтин. И определено се усеща като такъв. Като заснет от група приятелчета, сред които сценарист, учещ се да протака и да използва нищото, за да пълни времетраене, и режисьор с амбиции някой ден да направи арт-филм, достоен за фестивал в Полски Тръмбеж. Епизодите са само по 20 минути и 7 на брой, тоест, спокойно би могло да става дума за филм, накъсан на малки парчета, които да изгледате за един следобед (ако не ви издразнят героите прекалено много).

Единствената похвала, която мога да дам, е за актьорската игра на София Лилис. Тя и Уаят Олеф са от първата част на „То“, със сигурност са избрани, за да привлекат феновете му (но повечето от тях със сигурност ще останат разочаровани, защото двете продукции изобщо не могат да се сравняват като качество). София дава всичко от себе си, за да придаде поне малко чар на иначе дразнещата си героиня, прави я и доста реалистична. Също така, вероятно, колкото ме е подразнил мен този сериал, толкова се е харесал на много тийнейджъри по света, на които гимназията и семейството са целият им свят, съответно минават през подобни проблеми (изключая телекинезата). Западните критици като цяло харесват сериала заради смелостта му да подхване трудни за подрастващите теми и да направи героите си по-откачени, отколкото по повечето продукции. Ако има втори сезон, той би трябвало да бъде по-интересен – първи се усеща като увод на много по-голяма история, в която могат да се намесят много персонажи, а героите да израснат от пикльовци, просещи си ошамарването, до поносими личности, с които да се разминем по улицата без да ни е гнус.

Въпреки предишния абзац, аз определено не бих препоръчал сериала. Всеки, който е надраснал тийн-неволите и вече е гледал коя да е от версиите на „Кери“, ще го намери за твърде банален и разводнен с тийн-драми опит за римейк на Стивън-Кинговата емблематична творба. Не знам дали за романа, на който сериалът е базиран, може да се каже същото при едно сравнение с книгата на Краля (най-вероятно да), но телевизионната версия определено не си струва времето. Дори да е с малко над 2 часа общо времетраене, ако сте пълнолетни – стойте далеч от нея. Ако пък още не сте дорасли до тийнейджърство – също стойте далеч. Има твърде много псувни и сексуални теми за вас, а и ще ви се изврати представата за порастването. За да завържа подобаващо банално – не съм окей с „Не съм окей с това“.

Моята оценка:
История – 2
Герои – 2
Режисура, ефекти и актьорска игра – 3+
Eлементи на изненада – 2=
Теми за размисъл – 2
Емоционален заряд – 2=
Фантастични елементи – 3-
Саундтрак – 3-
Старание на екипа – 3
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 3

Обща оценка: Слаб (2,38)