Да преплуваме ли петата вълна?

Вчера излезе новият опит за пренасяне на успешна тийн книжна поредица по кината – филмът „Петата вълна“. Знаем, че думата „тийн“ вече е повтръснала на народа, но в The Fifth Wave имаме извънземни, мистерия, разруха, апокалипсис, драма и обещание за симпатични главни герои. С други думи, макар и захвърлен да излезе през януари, месеца на слабите филми, имаме достатъчно основания да очакваме хит, нали? Нека видим дали добрите предпоставки на хартия са се реализирали успешно на екран.

Забележка: „Петата вълна“ няма нищо общо със сериала „Третата вълна“.

Кратък отговор на горния въпрос – не. И това едва ли е изненада. Сценарият е твърде постен, първоначалната идея не е развита добре, режисурата и саундтракът са бездушни, актьорите не струват (защото 90% са деца или тийнейджъри), романсът е насилен и т.н. Голяма част от проблемите присъстват и в книгата на Рик Янси, която (вижте ревюто й тук), меко казано, не е шедьовър на жанра, но и филмовата адаптация не си прави труда да надгражда първоизточника си.

Лошото е, че всъщност историята има интересни хрумвания и моменти, има потенциал за нещо повече, но този потенциал не само, че не е реализиран, ами е направо потъпкан и удавен в пет вълни посредственост. Така филмът не просто е тъп, ами е от този тип тъпи филми, за които чак те е яд, че е тъп, защото можеше да бъде нещо повече.

Така например, главната героиня – Каси (галено от Касиопея?!), в началото е симпатична тийнейджърка в неприятна ситуация. Нейният свят постепенно е разрушен, родителите й умират един след друг в третата и четвъртата вълна, но тя успява да оцелее, да се държи сравнително разумно и да закоравее. Израстването на Каси в първата третина на филма е доста добре реализирано, драматичните сцени имат силен емоционален заряд (с изключение на пресилената връзка с братчето й и баналната песничка, която му пее преди сън), случващото се на екрана е впечатляващо (въпреки забележките по компютърните ефекти) и може да накара по-чувствителните зрители дори да пуснат сълза. Тоест, Каси има всички предпоставки да се превърне в новата Катнис, следващата идолка на тийнейджърките, нищо, че е по-разглезена и шавлива от колежката си. Разпадът на обществото също е добре представен, макар и доста сбит.

Всичко изглежда супер, но по някое време сценаристът си спомня, че адаптира тийн-роман и не бива да се отклонява, защото фенчетата ще го изядат с парцалите. И изведнъж, в крайно нереалистична ситуация, се появява Еван – новата любов на Каси. Любов е силно казано, защото те нямат никакво време да се опознаят. Достатъчно е обаче Каси (в ролята – Клои Грейс Мориц с максимално кравешки поглед и постоянно полуотворена уста) да го види как се къпе гол в реката, за да се сети, че може и да оцелява в постапокалиптичен свят, където от всеки ъгъл те дебне превзет от извънземен човек, но момичето си има нужди! Може би по това си личи, че романът е писан не от жена, а от мъж – в мига, в който у главния герой, в случая героиня, се появява сексуално желание, персонажът тотално изглупява и губи връзка с главния мозък. Ако Каси имаше пенис, щяхме да знаем къде е отишла кръвта от главата й, но като няма? Може би е прекарала онзи период от месеца по-тежко или пък извънземните са я източили докато спи…

Ето ви една мистерия на филма, над която си заслужава човек да се замисли, защото основната просто не струва пет пари. Големият обрат на филма е хем доста глупаво измислен, хем предвидим от 100 километра. Няма да ви го разкривам, че току-виж сте отишли на филма и не сте се сетили веднага, но имайте предвид да не очаквате много. И ако в крайна сметка и вие заключите, че извънземните може да имат много яки технологии за масово изтребление и тераформиране, но не са твърде умни, няма да сте сами в разсъжденията си.

Любимият ми момент от The Fifth Wave е краят, в който групата оцелели деца си почива. Следобяд е, а Каси седи и зяпа небето. Симпатичното момче я пита какво прави и тя отговаря… „Търся звездите“. Е къде ги търсиш, около слънцето ли или зад облаците? Подозирам, че сценаристът бързо е трябвало да насочи по някакъв начин темата към звездите, за да може Касиопея да си каже брилянтното пълно име на зрителя, но крайният срок е наближавал и на никого не е хрумнала по-малко тъпа идея. Това не е единственият гаф, но някак си той ми остана в съзнанието.

Ние може и да се смеем, но наистина е жалко, че е изпусната възможност за една прилична фантастика. Сюжети, в които извънземните превземат телата на хората, могат да се реализират много добре както като хорър, така и като драма. Вече знаем, че не е невъзможно главните герои да са пълноценни и разумни хора и да развият интересен романс, дори и да са тийнейджъри. Апокалипсис пък винаги може да се направи интересно и красиво, дори и да е изтъркан като тема. При това положение, сценаристите съвсем спокойно можеха да проявят малко творчество и да издигнат материала над тийнейджърските му ограничения.

Вместо това, те са демонстрирали откровен мързел (също като автора на книгата, най-вероятно) и са решили просто да шляпнят и една тяхна си тийн-поредица, защото е модерно и защото всички искаме да създадем нещо, което автоматично да пренася спестените от закуски пари на неособено умните подрастващи в нашите джобове. Е, сигурно вече се досещат, че това не е толкова лесно колкото преди – досетили са се и продуцентите, което си личи от скромната и неособено адекватна маркетингова кампания, благодарение на която е много вероятно повечето хора изобщо да не знаят за съществуването на този филм (нито пък, че трябва да са благодарни за това). Въпреки отворения към продължения край, съмнявам се, че „Петата вълна“ ще изкара достатъчно пари, за да си ги заслужи. Нищо – ще пробват пак със следващата тийн-поредица в списъка за екранизиране. Едва ли ще чакаме дълго.

Моята оценка:
История – 4-
Герои – 3-
Режисура, ефекти и актьорска игра – 3
Eлементи на изненада – 3+
Теми за размисъл – 3+
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 4+
Саундтрак – 3
Старание на екипа – 2
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 3+

Общ успех: Среден (3.23)