Къде сбъркаха „Посетителите“?

Обстоен анализ на причините сериал с потенциала на V да изпитва такива огромни затруднения да си намери публика.

Годината е 2009. От самото й начало започват да излизат новини за нов сериал, който се прави по американската телевизия ABC – римейк на култовия „V“ от 1984 година. Сюжетът – един ден човечеството се събужда с огромни космически кораби над главите си. Извънземните твърдят, че са тук с мир, но скоро група хора откриват, че намеренията им далеч не са толкова мирни и започват борба с тях за оцеляването си. Звучи повече от обещаващо. За премиерата на сериала пред телевизорите сядат над 18 милиона само в САЩ. Оттам обаче рейтингът пада стремглаво надолу, втори сезон е подарен на сериала с клизма, а през последните 15-тина (от общо 22) епизода зрителите се задържат около 5 милиона. „Посетителите“ е постоянно разкъсван от критики, разочаровани са милиони. Защо се получава това? Къде сбъркаха създателите на сериала, че настроиха така феновете не само против себе си, но и против подобните сюжети изобщо? Щеше ми се да изчакам новината за подновяването или спирането на сериала преди да дам моя отговор на тези въпроси, но такава не идва и не идва. Ето защо правя ревюто сега, известно време след края на втори сезон, когато страстите около V са вече поуталожени. Ако не сте гледали до края – внимавайте за спойлери.

Нещо, което от самото начало ме дразни, а явно и не само мен, е това колко е лековерно човечеството. Отнякъде си идват извънземни (ИЗВЪНЗЕМНИ!), но те са в перфектен човешки вид и никой не се усъмнява, че те са същите като нас. Никъде никой не ги пита за истинското им име, собствения им език, планетата им, обществото им, устройството им, какво търсят тук. Човечеството от раз приема, че са същите като нас на вид, но много по-добри по душа, искат да ни помогнат и нямат никакви задни мисли. Колкото и да са глупави американците, съмнявам се, че дори те биха повярвали толкова лесно на Посетителите. Съмнявам се, че когато небето стане червено, а извънземната лидерка мълчи 5 дена, а след това чудодейно върне синия цвят и каже, че е било за добро, настървеното човечество ще забрави всички подозрения и ще започне да ръкопляска. Всъщност, нямам нищо против човечеството да вярва безрезервно на извънземните, но тази вяра трябваше да бъде спечелена по много по-достоверни начини, които да се покажат в сериала. Трябваше от самото начало да се зададат нужните въпроси – откъде са Посетителите, какво ги е довело тук, каква е планетата им. Сценаристите да дадат удовлетворяващи отговори и тогава да се продължи напред. Вместо това хората просто си карат по течението, продължават живота си, без въобще да се запитат откъде са се пръкнали тези летящи чинии над главата им.

Явно просто така е удобно на историята, а, да кажем, малкият брой епизоди и конфликтите зад кулисите не позволяват достатъчно време, за да се изпипа всичко. Лошото е, че такива дупки в историята са твърде, твърде много. Недомислиците подкопават сериала от самото му начало. Посетителите имат невероятни технологии, могат да създадат Кралица, способна да се размножава от самото й излюпване (което буди въпроса защо не са го направили с Лиса от самото начало, когато тя е още предана на майка си и няма човешки емоции), могат да подслушват улични телефони, но цели два сезона не можаха да подслушат нито един джиесем на човек от Петата колона, че да им разкрият цялата организация? Летящите им топки-убийци винаги намират проблемните за извънземните хора, избиват повечето, имат си даже и камери, но ги записват само като топлинни образи, без да показват истинските им лица? Всъщност, изненадващо е въобще, че топката-убиец има такава камера, имайки впредвид, че в най-важните помещения на кораба, например залата с яйцата на войниците, няма какво да заснеме кой ги е взривил. Много полезни технологии – няма що. Всъщност, ФБР, уж сериозна институция, твърде много се обляга на извънземните обещания и технологии. Отнема 2 минути на Маркъс да покаже кратко филмче от експлозията на склада с ваксините, за да убеди ФБР, че Хобс е виновникът за взрива. Действията на хората също страдат от липса на логика. Във втори сезон разбираме, че Петата колона всъщност има много по-голяма организация от четиримата симпатяги в мазето на Ерика. Двете групи се срещат, лидерът на доста по-мащабната умира и изведнъж Ерика оглавява цялата съпротива. Самата Ерика два сезона поред не може да шамароса досадния си син, да го сложи на дивана и да му обясни какво всъщност знае за Посетителите. Да кажем, че се е страхувала в идиотията си отрочето й да отиде и да каже всичко на Анна. Но защо тогава Ерика му казва ПО ТЕЛЕФОНА, докато е на кораба, и то, естествено, малко преди синът й да умре, така че да няма файда от разкритието. ФБР не подозира нищо за Ерика през първия сезон, не успяват да я разкрият почти до края на втория, а накрая се оказва, че двамата агенти са част от ОЩЕ по-голяма съпротива срещу извънземните и са искали да я привикат от самото начало. Извънземните от Петата колона пък са отдадени на това да не убиват хора, защото да се убива е лошо, но нямат особени задръжки в убийството на своя собствен вид – дори да приемем, че са извънземни и няма как да разберем психиката им, да убиваш свои, чужди не, е лишено от логика. И така нататък, и така нататък. Тази липса на притеснение у сценаристите от такива масивни недомислици им позволява някои интересни обрати, но нереалността им отнема от чара им.

За съжаление, историята е пробита не само от подобни недомислици, а и от факта, че твърде много зависи от намерението на сценаристите на правят V сериал с банална схема. Знаете как в повечето сериали цял сезон не става нищо, а всички интересни и движещи напред историята събития се тъпчат в първия и последния епизод от сезона. Случва се много често в последните епизоди лошите да направят нещо много лошо, с което в първия епизод на следващия сезон добрите да се преборят. Смята се, че това вдига рейтинга. Е, при V тази баналност е натрапваща се до безобразие. Първи сезон завърши доста апокалиптично – Ана направи небето червено в яростта си и изглеждаше сякаш най-накрая ще видим открити сблъсъци между извънземните, но в следващия епизод просто махна с ръка и се оказа, че червеното небе е твърде незначителна стъпка от по-нататъшния й план. В последните епизоди, наблъскани със събития, за да има уж повече тежест, винаги някой умира. Смъртта обаче става за секунди, без никакво наблягане на шокиращия момент и твърде бързо се забравя. Иначе няма да остане време за останалите шокиращи събития. Може би „Посетителите“ трябва да научи, че твърде много провлачване на историята на едно място увеличава ефекта си на отдръпване на зрителите, а твърде много шокиращи обрати на едно място намалява ефекта си на шокиране на зрителите – те просто нямат време да превключат от едното на другото.

Сякаш само тези две точки по нереалността на събитията не стигат, има и трета. В опит да вдигнат рейтинга и да постигнат обрати, сценаристите забравят собствените си идеи и планове в началото. Герои променят постоянни черти на характера си само, за да паснат на историята, забравят първоначалните си цели и сменят тотално нагласите си. Когато Ана разбра за съществуването на бебето-хибрид, тя изпрати ужасяващ войн да го убие на място. В края на сезона обаче изведнъж реши, че ще го взима при себе си и ще го използва. Самата тя разви човешки емоции доста съмнително и от майстор-манипулатор, обръщащ всичко в своя полза в началото, се превърна в несигурна женица (макар и с остра опашка), изпускаща почти всичко от контрол, съсредоточила усилията си в търсенето на човешката душа, осланяйки се на религиозни митове. Тайлър пък постоянно се лашка между човешката си майка и извънземната си мащеха, видиотявайки се все повече до кървавия край на живота си. Такова неуважение към собствената си митология изпитват само сериали, които не остават дълго в ефир.

Неуважение се проявява и към героите. Те мрат като мухи във финалните епизоди, но без нужното емоционално въздействие върху зрителя. Хоп – Ана се появява незабелязано в огромна зала пред погледите на хиляди Посетители и пробожда майка си с опашката. В следващата секунда мелезчето вече е хванало баща си за гушата и чупи врата му. Минутата още не е свършила, когато двойничката на Лиса прегризва врата на Тайлър. Много шокиращи обрати, но натъпкани в отрицателно време и губещи смисъла си по този начин. Но това не ни притеснява особено, тъй като всичките герои са някак си повърхностни, речта им се състои от клиширани фрази, самите те не са добре развити. Някои, като Тайлър, са дори дразнещи и смъртта им е приветствана от феновете.

Като започнахме темата за героите, не може да не отдадем специално внимание на Диана (Джейн Бадлър), чийто потенциал беше престъпно пропилян. Новината за включването й във втори сезон беше приветствано от феновете и на оригинала, където същата актриса играеше лошата извънземна, и от феновете на римейка, които смятаха, че е крайно време да се вкарат още интриги на извънземния кораб над Ню Йорк. Определено присъствието й спомогна V да се задържи на косъма, на който все още виси. Въпреки потенциала си, цял сезон тя стоя в тъмницата, посещавана за по минута от дъщеря си и водеща кратки безсмислени разговори. Най-накрая в края на сезона тя се освободи и предизвика Ана. Очаквахме да настъпят зрелищни интриги и сблъсъци между двете Кралици и ролята й най-накрая придоби смисъл. Смисъл, който веднага беше захвърлен, след като Ана я уби. За щастие, извънземните притежават и технологии за съживяване, така че не е изключено някой нейн верен поданик да я съживи тайно в трети сезон, макар да е малко вероятно, тъй като едва ли ще се намери място за персонажа й. Крайно вероятно е смъртта на Диана да откаже завърналите се стари фенове на оригинала и трети сезон, ако въобще го има, да отбележи около милион-два по-малко зрители.

Но стига плюхме сценаристите. Не че им е малко, пропиляването на огромния потенциал, който „Посетителите“ имаше в началото заслужава много повече критика. Но да обърнем внимание и на другите, заети със сериала. Например компютърните аниматори. Да, V печели награда за високото ниво на анимациите, но нужно ли е наистина всичко да бъде анимирано? Толкова ли не можаха да намерят един тъмен коридор и да му сложат 3 неонови обръча, вместо да анимират целия път към залата за експерименти? Толкова ли не намериха едно мраморно фоайе, което да приспособят за кабинет на Ана, вместо да анимират всичко, включително и пода? Толкова ли не можаха да намерят една по-широка пещера, където да снимат Диана, та трябваше горката да си изиграе цялата роля на зелен екран? Резултатът е, че обстановката при извънземните изглежда безобразно изкуствена и дразни окото, а често реалните предмети и живите хора контрастират с компютърната анимация твърде много. Зелените екрани затрудняват и актьорите, които трябва да си представят всичко, а това отнема от концентрацията им върху играта.

Накрая, но не по важност, трябва да нахраним и двойнствените действия на телевизията-майка ABC. Личи си, че са инвестирали много пари в „Посетителите“, промотираха го екстензивно, наеха невероятни актьори (Елизабет Мичъл от „Изгубени„, Морена Бакарин от „Файърфлай„, „Старгейт СГ-1„, Джоел Греч от „4400„, Лора Вандервоорт от „Смолвил„, Брет Харисън от „Жътварят“, Лекса Дойг от „Старгейт СГ-1„, „Андромеда„, Никълъс Лий от „Досиетата Х“ и т.н.), които сами по себе си имат множество любимци. В същото време големите клечки в телевизията разтеглиха 22 епизода, количество, което други сериали излъчват за половин година, в 3 години – 2009, 2010 и 2011. Огромните почивки между епизодите, които бяха и допълнително удължавани след първоначалното им обявяване, отказаха много зрители от сериала. И малките деца вече знаят, за разлика от отговорниците за графика на АВС, че дългите паузи карат зрителите да забравят историята на сериала и ги отблъскват. Сякаш това не беше достатъчно. Когато подновиха сериала за втори сезон с 13 епизода, АВС говориха, че имат голяма вяра в Скот Розенбаум като сценарист и доверие в огромния потенциал на сериала. Не след дълго обаче отложиха премиерата на втори сезон с 2 месеца и съкратиха епизодите от 13 на 10. Мда, доверието е направо затрогващо.

Така изглеждат Посетителите без човешката си кожа.

Разбира се, V има и силни страни, все пак нещо задържа мен и тези 5 милиона да изгледаме цели 2 сезона. В първи сезон всеки епизод имаше особено напрежение. Мистерията за истинските мотиви на Посетителите, недосегаемостта и жестокостта на Ана и обречеността на човечеството като раса тегнеха над действията на всички и създаваха атмосфера, която трудно се постига. Да, малко прекалиха с мистерията, а после пък я захвърлиха с лека ръка във втори сезон, но трябва да се отбележи успеха й в началото. Друг огромен плюс е смелостта на сценариста да убива главни герои. В други сериали дразнещите актьори имат договори или поддръжници сред шефовете, които не позволяват да бъдат убити – така те продължават да досаждат до самия край на сериала. В „Посетителите“ смъртта е чест гост, което поддържа напрежението. Дори героите да умират набързо и нелепо. Плюс са и самите извънземни като вид – Кралица-майка с палава опашка, която контролира поданиците си с телепатична благословия, не ражда, а снася яйца и изяжда партньора си след съвокупление, постоянни подмолни игри, ужасни зъби и тотално превъзходство над хората. Жалко е, че за да се движи историята трябва да са често неориентирани, твърде повърхностни и вероятно накрая ще загубят, за да паснат на баналната сериална схема. Не на последно място – погазването на семейните норми. Ана и Лиса работят една срещу друга, без открито да се сблъскат до самия край на втори сезон. Междувременно обтегнатите отношения на Ерика и Тайлър се преплитат с техните и четиримата водят постоянна борба един за друг, чийто изход е непредвидим до самия край. Лиса има нужда от майчината любов на Ерика, но я е страх от студената й майка манипулатор, която й чупи краката, за да я използва в плановете си. Тайлър пък има нужда от нещо готино и мащабно в живота си, което му дава Ана. Когато в семейните отношения се намесва и Диана, нещата стават особено интересни. Кулминацията на това напрежение идва когато Лиса решава, че майка й е развила достатъчно емоции, за да бъде спечелена за нейната кауза и й подарява живота. Веднага след това Ана безжалостно пронизва Диана и ядно дава последен урок на дъщеря си – „Ето така се убива майка“. Репликата е един от страшно редките моменти, когато V се докосва до потенциала си. Колкото и да ме е яд за пропиляването на Диана като герой, смъртта й си струваше само заради тази реплика. Появата на двойничката на Лиса също беше интересно и добро решение, като се надявам тя да не умре в началото на трети сезон. Ако го има.

http://www.youtube.com/watch?v=7ZNJ7aCD3Ns

Ако сте изчели ревюто ми до края, вероятно сериалът ви е бил достатъчно интересен, за да стигнете и до свои изводи за провала му? А може би сте на съвсем друго мнение? Можете да го споделите в полето за коментари.

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
12 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Lautrec

След като трябва да сме критични…
Ето какво. Би могло да се каже, че сериала НЕ струва (НАЛИ ТРЯБВА ДА СМЕ КРИТИЧНИ) още от самото начало. Няма първи, няма втори сезон. Извънземни с превъзхождаща ни технология и прочие искат да ускорят еволюцията си. Как? Все още не е известно. А въпроса КАК? е ужасно сложен. Съдържа десетки дори стотици подвъпроси в себе си. Това за тези които вече са ми отговорили?
Но да завърша това което започнах. Изключителна технология, а искат доброволно да се качим при тях. С един замах могат да унищожат целия ни вид, а ни „молят“ да се присъединим към тях. Просто вземаш каквото искаш от по-слабия – в случая DNA – и си тръгваш. Така е било и така ше бъде. Тоест цялата история – за мен поне, се обезмисля и е безинтересна. Промиват ни мозъците с тъпи сериали. В такъв сличай да не бяха започвали да го снимат. Между другото Райан може и да го събудят. Доктора си върна паметта. 🙂

Тези от вас които са по-будни, вече разбраха. Това е киното/телевизията. Всичко е с цел пари и…. забавление, ако може. Тоест, без значение от историята винаги ще има хора които ще кажат е това е глупаво, не добре измислено – а в случая основния замисъл е идиотски, чети по-горе, дрън-дрън-дрън……………… Спирам до тук. В заключение ще споделя моята причина да гледам сертиала. Единствената причина са „Протоколи на ционските мъдреци“ и „Изкуството на войната“
Ммдаа, правилно си прочел. Ако неси ги чел направи го и си припомни филма, тогава ще разбереш.

V – сериал за губене на време и размисли

петя84

защо пък – аз започнах да гледам Поглед в бъдещето точно заради актьорите (по-точно видях в рекламите Чарли и Пени от Лост, и понеже са ми симпатични…) и после открих, че всъщност е интересен и смислен сериал. Имаше някои прекалено скучновати моменти (цялата част с Афганистан можеше да я пропуснат, ама какво да се прави),които вероятно са основната причина за слабите рейтинги.

Калоян

А да, сетих се и за още един сериал покрай ‘V’, а именно за FlashForward :))). Защо не му направите едно ревю и на него? На мен лично ми хареса концепцията, но просто с такъв актьорски състав(особенно главния герой (puke)), няма как да стане.

Калоян

Ами, съгласен съм доста със тази статия. Бих казал,че първия епизод ми хареса, и си казах: „ехе май намерих хубав сериял“, е да, ама не. Не се сещам точно до коя серия издържах, май беше до серията, където показаха яйцата…и до там беше, просто ми беше трудно да продължа го гледам.

Петър Атанасов

Мда, а и как му набутват тия дълги ръчища в по-късите ръце на хората? Но то това да беше само проблемът 🙂 Нямаше изобщо да я има статията 🙂

петя84

наистина прилича на гигантска мравка;))

Мен лично ефектите ми допадат, като цяло съм любител на компютърната анимация, и не мисля че те са една от причините за зле изпълнена актьорска игра, може би самите актьори не са били достатъчно „узрели“ за подобен тип филм.

Съвета ми към хората, любители на жанра, които не са го гледали е да го гледат.

Сега като гледам това „извънземно“, честно да си кажа никак не ми се напасва, все си мислех, че ще е повече подобно на гущер, а не на голяма мравка с опашка 😀

Петър Атанасов

Радвам се, че статията предизвиква коментари 🙂 Иван е прав, сериалът все пак има своя чар и моменти, заради които заслужава да се гледа. Но тези минуси, които даже посъкратих, за да не стане прекалено дълго, са твърде много. V е първият сериал, за който пиша ревю и честта се пада на него, защото е един от много малкото сериали, които са тръгнали страшно обещаващо, а са се провалили в толкова много отношения. Пропиленият потенциал наистина много ме разочарова, защото „Посетителите“ можеше да бъде уникално як сериал.

Препоръчвам ви все пак сами да изгледате първите 2-3 епизода и да прецените дали ви харесва, статията ми не цели да ви откаже да го почвате.

Неделчо Ласков
ned

Изчетох я до край, без да съм гледал сериала… Оригинала не ме грабна особено (макар да съм гледал малко от него), а така като гледам, и този също няма да ми хареса…

Иван

Статията се концентрира върху негативите малко повече от необходимото и представя сериала по-лош, отколкото е. Не че не са истина, не че не се очаква това от нея, но сериалът си е хубав и си струва времето. Съветвам те да гледаш и клипчетата, инкодирани в статията като линкове, подбрани са едни от най-хубавите сцени. Любимата ми е сцената, където Ана изяжда войника, след като се чифтосва с него 🙂

петя84

Изчетох статията до край, без да съм гледала сериала, защото ми беше интересна;)
Моите лични причини да не дам никакъв шанс на V са далеч по-прозаични от изброените – първо – Елизабет Мичъл ми е ужасно антипатична (не мога да го обясня, но не ми се случва често да изпитам такова раздразнение от човек когото познавам, или от актьор…); и второ – тъкмо реших да се опитам да победя антипатията и да го започна, и заради него спряха „Поглед в бъдещето“, който едва си беше стъпил на краката. Е, тогава реших дори да нямам друго за гледане, освен турски сапунки, пак да не опирам до „Посетителите“. Но – имайки предвид прочетеното – няма за какво да съжалявам – със сигурност не е моя тип фантастика.