Основанията на живота – в търсене на свръхземи

Ревю на „Животът на свръхземите“ от Димитър Съсълов, изд. „Изток-Запад“

От издателство „Изток-Запад“ продължават да се грижат за любителите на популярни научни четива. Поредният автор, който става достояние за българския читател, е преподавателят в Харвард Димитър Съсълов и изследването му Животът на свръхземите. Внимание трябва да се обърне и на факта, че този път авторът е българин. Вярно, книгата е превод от английски, но това не намалява нейните достойнства. А те никак не са малко. Достъпният и ясен език, с който Съсълов си служи превръща сложните исторически факти и научни теории в разбираем текст за читателя. Илюстрациите, които съпътстват хода на разсъжденията помагат за по-доброто разбиране на абстрактния материал. И за онези, които вече са увлечени от темата и това не им е първата научна книга, то в края й се намира богат списък с цитирана и използвана литература. Със сигурност последното е добре дошло за всички любители на физиката и астрономията; те ще могат за пореден път да си „сверят часовника“ с онова, което се случва в научния свят на Запад.

През последните сто години начинът на мислене в науката коренно се промени. Днес тя притежава едно качество, което я сродява с писателите на фантастика. Това е способността да използваш въображението си за онези сфери от живота, които не познаваш. Нито един писател досега не е имал директна среща с извънземни (е, някой може и да са отвличани, кой знае?). Последното обаче не им е попречило да си представят начина, по който те биха изглеждали; светът, който те биха обитавали, а така също и алтернативите при един възможен сблъсък на друга цивилизация с нашата. Мислите, че с това се занимава единствено научната фантастика? Тогава е време да разширите понятието си за „наука“.

След Алберт Айнщайн физиката вече не е същата. Не само че тя изостави модела за Вселената, завещан от Нютон, но и се научи да провежда „мисловни експерименти“. Какво би било, ако… най-общо по този начин звучи структурата на онова, което Айнщайн завеща на модерната физика. Не е необходимо да се пътува на други планети, не трябва да се посети всяка една от тях, за да си предствавим с точност какво бихме открили в Космоса. Димитър Съсълов е сред физиците-теоретици, т.е. следва линията, завещана от Айнщайн и наследена днес от имена като Стивън Хокинг. Последният едва ли е виждал някога черна дупка, което не му пречи да теоретизира нейните граници и законите, които я управляват.

Димитър Съсълов

Животът на свръхземите е популярно научно четиво, което проблематизира възможността за живот на друга/други планети. Онова, което съвременната физика търси, е същото, което всеки един от нас по някакъв начин е преживял, например в: Досиетата Х, Стар Трек, Вавилон 5 или Доктор кой. Този път алтернативите за живот ще бъдат разглеждани не през представите на киното и Холивуд, а изцяло през научна гледна точка. Ще разберем доколко се различават науката и фантастиката (изводът го оставям изцяло за читателя).

Мнозина обикновени хора си задават същите въпроси както и съвременните учени: „Сами ли сме във Вселената?“, „Как изглежда животът на друга планета?“, „Различава ли се коренно от нашия?“ и т.н. Разсъжденията и изводите на Съсълов също се движат в полето на тези въпроси. Изследването му е разделено на две части: първата е малко по-позната за онези, които вече са чели Стивън Хокинг, Брайън Трейси и Лорънс Краус. Те са подготвени за парадоксите, които модерната наука поставя пред мисленето. Сблъскали са се веднъж с проблема за една Вселена от нищото и как може да се мисли тя, а така също и с начините, по които времето може да се мисли като свързано с пространството или като „пространствено-времеви континуум“. Пътешествието в първа глава е ориентирано към това, по какъв начин са се революционизирали някои представи във физиката; как са са били преодолени стари модели за света, които са се оказали неподходящи за новите научни открития. Главата ще е интересна и полезна за читателите, които не са запознати с история на науката, тъй като би могла да им създаде най-обща представа за това развитие. При положение, че ви стане интересно, в края на книгата има подробен списък с литература, от които бихте могли да се възползвате.

Извънземните могат да изглеждат и като това… творение от филма „Еволюция“.

Втората глава от Живота на свръхземите е малко по-абстрактна и въвежда понятието свръх-земя. Заслужава да се обърне внимание на модела, който Съсълов представя. Идеята за свръх-земя звучи познато. Последната е нещо като реализиран живот на Марс. Сигурно ви е било любопитно защо точно на Земята е възникнал живот, а не, примерно, на Венера или Сатурн? За учените нашата планета се намира на „идеалното място“ – тя не е нито прекалено далеч от Слънцето, нито прекалено близо. Това й позволява да създаде и поддържа атмосфера, да породи бактерии, т.е. форми на живот, които са способни да еволюират. Свръх-земите са планети, които следва да притежават същите или поне подобни условия. На тях възможността за възникване на живот е по-голяма отколкото от тази на Марс.

Не очаквайте обаче в главата за свръх-земите един професор по физика да е развихрил въображението си и да ви рисува светове, в които ще има летящи дракони и русалки. Напротив, книгата се фокусира върху живота на микробите. Странно за някои, но именно те са онези малки същества, които могат да „пренасят“ живот в различни условия. Спокойно виреят, както в най-студените кътчета на Земята, така също и в най-топлите, т.е. все места, на които за нас животът е невъзможен.

Свръх-земите са най-добрите кандидати за търсене на алтернативна форма на живот. Те могат да бъдат наблюдавани по един изключително интересен начин. Съсълов, като добър разказвач, напълно подробно и ясно обяснява и аргументира начина за намиране на свръх-земите. Това е нещо като кастинг за Мис Свят, ако мога да се пошегувам, т.е. явяват се много кандидатки, но само няколко са подходящи да отидат на финала. Свръх-земите не са 100% носители на живот и именно това е най-странното. Защо на Земята съществува нещо, което все още не сме открили да е налично където и да е другаде във Вселената?

Нищо не пречи на една свръх-земя да има пръстени

Едва когато проучим напълно условията, при които животът е възможен, едва тогава ще си отговорим на въпроса „как би изглеждал той извън Земята“. Един от най-любопитните моменти в книгата Животът на свръхземите е точно този опит на автора. Със средствата на модерната наука Съсълов се опитва да улови нещо, което винаги е запленявало ума на цялото човечество – извънземните. Вече е време да мислим за тях по един малко по-различен начин, от този, който филмите на Холивуд са ни налагали. Със сигурност изследването ще ви помогне по-адекватно да мислите за тези възможности.

В книгата има много, наистина много теми за разсмисъл. Изисква се поне малко подготвен читател или поне няколко препрочитания за начинаещите в проблематиката. Темите, развити в изследването не са никак прости, колкото и познато да звучат. Авторът подхожда със сериозността на истински учен. Определено книгата не може да се съревновава с тези на Стивън Хокинг или Брайън Грийн, но ще бъде от помощ за любителите на модерната наука. Затова не мисля, че Животът на свръхземите страда от липса на теоретични моменти.

Не мога по никакъв начин да бъда скептичен към подобно изследване. Най-ценното нещо в него, е че авторът не се страхува да прави догадки. Не се спира пред границите на познатото, а се опитва, с налични средства, да отиде отвъд тях. Затова книгата носи новаторски дух. За един учен може би няма да бъде достатъчно теоретична или да се придържа към познатото. Но нали науката, а и цялото човечество, винаги върви напред само когато си позволява да мисли в перспектива; когато пробва да вижда познатите неща от един различен ъгъл и не се задоволява с обичайното и практичното. Именно затова изследването на Съсълов е интересно. Освен с физика, то се занимава и с „догадки“, алтернативи и възможности, които съвсем скоро биха могли да станат част от нашата реалност.

 

Моята оценка:

Стил на писане – 5,75

Теми за размисъл – 6

Степен на оригиналност – 5,50

Старание на автора – 5,75

Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5,25

Общ успех: Отличен (5.65)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
2 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Петър Атанасов

А, да, вярно 🙂 Много ми заприлича на онова от Джон Картър, но наистина е от Еволюция, сега се сетих. А за Изток-Запад си прав – учудващо много интересни неща издадоха за доста кратко време. Все така да продължават 🙂

The God Of Tears

Страхотна статия и много обещаваща книга.
Само дето извънземното на снимката е от филма „Еволюция“, не „Джон Картър“ 😉
„Изток-Запад“ обаче издават адски качествени неща напоследък.