Разцеплението на Отмъстителите

Дойде време и за Марвел да изправи супергероите си един срещу друг. След като DC Comics опитаха да сбият Батман и Супермен, но не им се получи много добре, Марвел, макар и за първи път от години да следват тренда, вместо да го задават, показват как трябва да се правят такъв тип сюжети. Не че филмът е перфектен, но определено е сред по-добрите адаптации на комикси за супергерои.

Тъй като от Марвел вече са спокойни, че всеки жив човек на планетата знае за супергероите им, те спокойно продуцират следващия епизод от своя киносериал, без да започват с „Previously on MCU“. Хубаво е обаче вие да отидете на филма подготвени, като си припомните поне „Завръщането на първия отмъстител (Captain America: Winter Soldier)“, „Отмъстителите: Ерата на Ултрон (Avengers: Age of Ultron)“, трябва да сте гледали и „Ант-мен (Ant-Man)“, най-малкото за да не тормозите човека до вас с въпроси от типа „Кой беше този сега и откъде се взе?“. Тор и Хълк ги няма, така че поне за тях не трябва да се притеснявате, а Черната пантера (друг важен комиксов герой, за когото досега не са правили филми) е достатъчно добре представен, така че няма нужда да се заравяте в комиксите за проучвания.

Captain America: Civil War е колкото филм за Капитан Америка, толкова и за Отмъстителите като цяло. Спокойно можеше да се казва „Отмъстителите: Войната на героите“ или „Железния човек: Войната на героите“ и да изглежда по същия начин. Но това не значи, че Стийв Роджърс и неговата вечна неразделна любов с Бъки – Зимния войник са пренебрегнати, дори напротив – двамата са в центъра на сюжета и имат достатъчно екранно време, за да оправдаят титулярната си позиция, а накрая се сбиват с Тони Старк. Останалите супергерои се присъединяват към единия или другия лагер, но без да се чувстват като излишен товар – всеки си има своята причина. Историята на Скарлет Уич тук е също толкова пълноценна, Черната пантера е не по-малко интересен герой, а Черната вдовица е на високо ниво както винаги.

В началото „Първият отмъстител: Войната на героите“ изглежда зловещо много като завръзката на „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“, което ме накара да изтръпна в ужас. И двата споделят определени сюжетни моменти по един или друг начин, и двата са с трудно поносима дължина от над 2 часа. За щастие, докато DC Comics върви към по-комиксово усещане на филмите си (колкото и да се правят на зрели и реалистични с депресиращите си визии), Марвел върви към по-зрели филми, които да допаднат и на по-възрастна аудитория, която търси нещо повече от носталгично завръщане в пъпчасалото си американско тийнейджърство. Отразява се и тук – героите са много по-добре развити, историята, макар и не перфектна или по напълно логичен начин водеща до сблъсъка, е доста по-задълбочена и реалистична, филмът е много по-ангажиращ, а конфликтът е истински и способен да раздели публиката на два лагера, защото и на двете страни може да се симпатизира, и двете имат валидни основания да се бият на страната, на която се бият. Това обаче идва и с доста по-дългата история на кинематографичната вселена на Марвел, на която стъпва сюжетът – Batman v. Superman просто нямаше това предимство и трябваше да разчита на комикси, за които малцина извън САЩ се интересуват.

Може би именно заради неизбежното сравнение с „Батман въ Супермен“, „Първият отмъстител: Войната на героите“ се класира толкова добре при критиците. В момента оценката му в Rotten Tomatoes е 93%, а ранните ревюта бяха повече от възторжени. Да, в сравнение с бъркотията на Ди Си и Зак Снайдер, боят на Марвел е шедьовър, но сам по себе си не е по-добър от „Пазители на галактиката“ или „Завръщането на първия отмъстител“, въпреки че в момента изглежда така. Затова, регулирайте си очакванията преди да отидете на кино, за да не си тръгнете накрая разочаровани.

Един от недостатъците е твърде голямата амбиция на режисьорите, Антъни и Джо Русо. Те искат хем да съберат максимално количество персонажи на екран, хем да развият историите и промените у всеки от тях добре, хем филмът да не е с времетраене 10 часа. Като цяло, балансът е добър, но с компромиси при всеки от трите аспекта – не са всички отмъстители, не всеки от тях е добре развит (например Вижън продължава да ми е безкрайно повърхностен и безинтересен, Хоукай/Ястребовото око се появява от нищото и за секунди, Спайдърмен е нахвърлян твърде набързо, мотивацията на Ант-мен за включване в мелето не е много ясна и т.н.), а дългата продължителност на филма си се усеща, въпреки че е интересен. И въпреки нея, пак някои моменти изглеждат прибързани и претупани, просто защото няма как всичко да е на шест. Но, отново, ако сравняваме с „Батман срещу Супермен“, това са бели кахъри.

Друг недостатък, както винаги в MCU, е злодеят – този път той е човек и има някаква логична мотивация, но историята му е пресилена, изкарват го твърде умен и способен, а екранното му време е малко. За щастие, той далеч не е най-важният във филма, защото е просто елемент на сюжета, който да скара Отмъстителите. Боевете не са между супергероите и него, а между супергероите, които вече познаваме и харесваме. Доста добър подход, особено в по-напрегнатите моменти, когато изглежда, че ще се избият и това може да се окаже последния филм за някого от тях.

Колкото до самите боеве – доволен съм. Добре са направени, хитро се използват суперсилите на всекиго от участниците, вижда се какво се случва, нямам забележки. Няма завладяващи визии, континентални разрушения или невиждани ефекти, но това прави историята да се усеща като по-лична и интимна, което пък прави филма много по-въздействащ, отколкото ако бяха разрушили половин държава като предния път. Надявам се последствията от този филм да се усещат в следващите, защото той наистина изглежда сякаш отваря нова страница в голямата вселена и може да доведе до нещо още по-добро, надявам се и по-зряло и не чак толкова комиксово, колкото по-старите филми или оригиналите си, заради които все още не мога да взема жанра на сериозно.

И така, за да обобщя, ще повторя – „Първият отмъстител: Войната на героите“ е добър филм, но не се предоверявайте на положителните отзиви и не се надъхвайте прекалено, за да не останете разочаровани – от хубавите е, но не надскача средното ниво с твърде много. Има изобилие от супергерои, има лични истории, има хубави битки, но няма нещо супер впечатляващо, заради което да се изкарва гениален филм. Просто добър епизод от големия киносериал на Марвел, който феновете не бива да пропускат.

Моята оценка:

История – 5.50
Герои – 5.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5.50
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 5.50
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Общ успех: Много добър (5,40)