Скрийте се на сянка от скуката

Ревю на сборника с разкази „Сянката“ от Сибин Майналовски

Помните ли класацията ни от миналата година за най-добрите книги, на които сме правили ревю? Там намери място и българска творба. Засега изглежда, че и тази година сред четивата, които най-много са ни се усладили, ще има родно произведение! Става дума за сборника с разкази „Сянката“ на Сибин Майналовски!

Майналовски явно е пълноценен фен на нашия жанр, защото фантастичният елемент присъства във всички включени творения. Има научна фантастика, фентъзи, ужаси, свръхестествена драма… Всички поджанрове, които обичате. Личи си още, че авторът обича качествена литература (Кинг, Шекли, Азимов, Пратчет), котки и цигари, но не обича неверните жени и несправедливостта – тези елементи също присъстват често. Но разказите са разнообразни и всеки следващ топва читателя в нов свят и атмосфера, тотално различни от предишния.

Какво ме грабна в разказите толкова, че още отсега да номинирам сборника за една от най-добрите книги на годината? Стилът! Подборът на думи, употребата и нюансите им, хуморът, забавните вметки в мислите и диалозите правят четенето изключително приятно.

Имената, които авторът е дал на героите си са английски. В повечето случаи това е грях, но тук не само че може да се прости, но и помага. Помага, защото прави разказите да звучат по-неутрално. Там, където няма значение дали действието се развива в България, Америка или Патагония, английското име изчиства от излишни асоциации и намеци, защото всички вече сме го приели като стандартно и безлично. Така читателят може да се концентрира не върху националността на героя, а върху ставащото с него. Тези, които това ще ги подразни, да се замислят, че ако имаше повече български книги и бяхме свикнали да четем за герои с български имена, вероятно и в този сборник щеше да се заложи на българското. Но такъв е пазарът и такава е ситуацията, така че, колкото и да съм патриот, в случая защитавам решението на Майналовски. Ако пък много се дразните, утешете се със забавния, макар и укорителен, разказ за ламята Спаска.

Майналовски далеч не е единственият български писател с полугреха да използва английски имена. Но пък е един от много малкото, чиято книга не звучи като че ли е преведена от чужд език. Речта си е българска, с всичките й особености и врътки, които няма как да бъдат преведени по същия начин от или на чужд език. Уцелва струни в теб, които преведен роман няма как да намери. Именно това трябва да е най-силното оръжие на нашенските автори и Сибин се възползва превъзходно от силата му.

Иначе си личи, че разказите са на млад автор, който тепърва ще се развива. Да, технически погледнато, авторът не е толкова млад, познат е на мнозина и има дълга редица от разкази и награди, но това получавам като усещане. Има някои наивности, твърде малка дистанция между автора и героите, твърде натрапващо се изразяване на мнения по различни въпроси (с болшинството от които аз не съм съгласен), твърде често повтарящи се елементи, усеща се и нещо като мрънкане заради несгодите в живота (жените са кучки, славата не идва при теб, а незаслужено при другите, хората са отчуждени и враждебни, животът не е честен и т.н…). Това са неща, които със сигурност ще се изчистят в бъдещите произведения, а и младостта си има своите предимства – свежестта на стила, според мен, се дължи до голяма степен на нея. Майналовски тепърва открива себе си като писател и си личи, че се забавлява докато го прави.

Не че не уважавам умението да се пишат разкази, но много повече уважавам умението да се пишат цели романи. Горещо се надявам, че скоро ще дойде моментът, в който Майналовски ще се почувства достатъчно уверен, за да измисли нещо оригинално, да развие идеята и героите, да изпипа детайлите и да напише една хубава книга от 200-300 страници. Има въображението, има енергията и потенциала – просто трябва да го направи. Дори историята да не се получи много добре, стилът ще го спаси – няма как нещо от този автор да не става за четене. Дори съм убеден, че силата на изказа му ще се усети много по-добре в роман.

Стискам палци Майналовски да се развива като писател – има какво да поправи, но със „Сянката“ заявява и своя огромен потенциал. Сам по себе си сборникът е ту забавен, ту плашещ, ту трогателен, но винаги увлекателен и приятен. Разказите са многолики и, макар да не са бастион на литературата, са от сърце!

 

Моята оценка:
История – 5+
Герои – 5+
Стил на писане – 6+
Елементи на изненада – 5+
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 6-
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 5+
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5+

Общ успех: Отличен (5.53)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
Няма коментари

Вашият коментар

Вход | Регистрация   |