Тайният живот на вампира лорд Байрон

Том Холанд ни предлага една различна интерпретация на живота на лорд Байрон – неговата тайна история. Авторът забърква английския поет с модерната тематика за вампирите. От тази смес се е получил един вълнуващ и интересен роман: Вампирът. Тайната история на лорд Байрон, изд. Еднорог, 2013 г. Грешката, която не трябва да правите, и която и аз самият направих, е да се подведете по внушенията, идващи от подзаглавието. Пазарът на вампирска литература, дори в България, в последните години успя да избълва от успешни истории до напълно жалки извращения и пародии. Не се надявайте в книгата на Том Холанд Байрон да бъде представен като сексапилен и мускулест вампир, който сваля девойки и ги изнасилва из мрачните дебри на гробищата. Противно на очакванията, историята на Холанд се стреми да се придържа към историческите факти от живота на автора (тук бих могъл да препратя изкушените към Андре Мороа и биографичната му книга за Байрон) и да не се отдава прекалено на разюздаността на фикционалното.

Още в самото начало книгата въвлича в сюжета си с няколко неща: налице са млада девойка и един мистериозен ръкопис, който тя издирва. За какво става въпрос? – за тайната история на поета Байрон, която е оцеляла под формата на копие, съхранено от Томас Мур. Дали в действителност ръкописът е унищожен или се съхранява някъде и е крайно време да бъде изваден на бял свят? Ребека Карвил е героинята, която се впуска в това опасно приключение. Още в самото начало предупрежденията около нея са навсякъде. Въпреки всичко Ребека е твърдо решена да разбере повече за изчезването на своята майка, която преди години е тръгнала по следите на същия този ръкопис. Свързани ли са двете събития – изчезването на нейната майка и мистериозната автобиография на лорд Байрон?

Успявайки да се справи с, на пръв поглед, неумолимия слуга, пазещ достъпа до църквата, в която се предполага да е скрит ръкописът, Ребека се сблъсква с нещо много по-вълнуващо. Вместо текст тя попада на … Джордж Байрон! Как е оцелял почти два века, при положение, че смъртта му настъпва през 1824 година? Цялата история на английския поет сега започва да се разкрива постепенно пред нас от устата на самия него. И тук се проявява майсторството на Холанд като разказвач, тъй като много сръчно изковава своя разказ чрез един ерудиран Аз-изказ. Читателят се потапя в живота на поета, тръгва заедно с него на приключение през Гърция, след това и през Венеция.

Верният спътник на нашия герой е англичанинът Хобхаус. Странствайки из Гърция, двамата се натъкват на странната дума vardoulacha. Какво представляват тези митични и плашещи същества и защо всички се страхуват от тях? Търсейки отговорите на подобни въпроси, Байрон и Хобхаус се запознават с Вакел паша и красивата девойка Хайде. Темата за Гърция, която по това време все още се намира под турско робство, присъства осезателно в цялостния план на историята (Байрон, в своята официална биография, умира, борейки се за свободата на гърците). Хайде и нейното семейство трябва да се спасяват както от набезите на странните същества, наричани vardoulacha, така също и от турците.

Сърцето на младия и красив поет не остава равнодушно пред красотата на Хайде. Известно е, че зад всеки велик поет (почти) винаги стои една жена или една голяма любов, която определя цялостния му творчески път. От друга страна поетът е и прокълнато същество. През по-голямата част от живота си той е обречен да бъде сам, да остава винаги неразбран и да опитва да улови с думи неща, които трудно биват предавани чрез слова – човешките чувства и взаимоотношения. Впоследствие любовта и жаждата за кръв ще се превърнат в основната дилема от живота на вампира Байрон. Изкушеният Байрон се сприятелява с Вакел паша. Около него странните неща не спират да се случват.

Самият Вакел паша е мистериозен образ, живеещ самотно в един дворец, в близост до река Ахерон. По странен начин той успява да се вмъкне в сънищата на Байрон и оттам да го изкушава, показвайки му различни неща. А кое може да бъде най-изкушаващо, след любовта, за един поет, за един т.нар. човек на духа? Единствено знанията, възможността за познание. И това е другият основен мотив в книгата на Том Холанд. Младият Джордж Байрон е изкушен както от красотата на младата Хайде, така също и от странните видения, които Вакел паша предизвиква у него.

Мъдростта на Изтока е пазителка на множество древни тайни. Индия, Китай и Ориента се превръщат в модерни дестинации именно през епохата на романтизма. А коя е една от най-изкушаващите тайни, която би могла да бъде предложена на един поет освен цялото знание? Безсмъртието! Вампирите са съществата, които се доближават до вечния живот и винаги остават на ръба, нуждаят се от кръв, за да продължат странното си съществуване. Именно в това е част от тяхното проклятие – убиваш най-близките си хора, за да се запазиш млад и жив.

Темите за размисъл са много. Точно тук бих се радвал ако се подсетим отново за мита за бог Сатурн, който изяжда децата си. Както споменах и в началото, Холанд не само се опитва да се впише в пазара на вампирски романи, но и попада в графата на ерудираните писатели. В историята се натъкваме на множество културни препратки, на редица теми, които шестват из дебрите на модерната литература. Парадоксите са голямо количество. Затова Вампирът не е точно модерната вампирска история, а по-скоро разказ за прокълнатия поет Байрон, който, печелейки безсмъртие, се обрича на множество мъки. Едната от тях е прокобата да пие кръвта на собствените си деца – само така може да запази младостта си. Другата се състои в това да вижда как всички негови близки хора постепенно изчезват, да не може да има постоянен спътник до себе си. Това е прокобата на онези които искат всичко, понякога за тях не остава нищо друго освен Самотата. Най-добрата приятелка на поетите и хората на изкуството.

Постепенно Гърция става непоносимо място за живот за Байрон – ето защо се мести във Венеция. Именно там се запознава с други известни творци – Мери и Клеър Шели и, разбира се, Пърси Шели. Приятелството между двамата поети – Шели и Байрон е все още емблематично, както и романът на Мери Шели – Франкенщайн. Том Холанд, и тук може да му се признае ерудицията отново, вплита в края на книгата това приятелство. Съществото, в което Байрон се е превърнал е все повече и повече самотно. В лицето на Шели то открива възможността да има приятел във вечността. Ще успее ли тя да се реализира?

Докато чрез Ребека Карвил слушаме историята на Байрон, неусетно започваме да се тревожим и за нея. Ще стане ли тя жертва на Байрон, ще научи ли истината за майка си и ще съумее ли да се спаси от опасния капан, в който сама е попаднала?

Романът Вампирът на Том Холанд е противоречива история, която вплита в себе си както тематиката за вампирите, така също е и едно напълно ерудирано литературно произведение. Епохата на романтизма и нейните умонастроения – тъгата, склонността към мистицизъм, култът към Изтока, всичко това е вплетено в нишката за поета Байрон, търсещ своя път в живота, копнеещ за щастието и любовта. За себе си се надявам, че младите читатели, които ще посегнат към творбата, ще се опитат да я четат по втория начин. Творчеството на Байрон – Дон Жуан и Чайлд Харолд не са сред популярните произведения, които учениците и студентите с удоволствие четат. Надеждата ми е, че след прочита на Вампирът лорд Байрон ще се сдобие с много нови фенове.

Моята оценка:
История – 5.50
Герои – 5+
Стил на писане – 5.50
Елементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 5-
Фантастични елементи – 5
Степен на оригиналност – 4.50
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 4

Общ успех: Мн. добър (5.15)