Това не е човека-паяк на дядо ви

Дългоочакваното завръщане на Спайдър-мен у дома при Отмъстителите стана факт още миналата година с „Първия отмъстител: Войната на героите“, когато в ролята се превъплъти Том Холанд и обеща светло бъдеще за персонажа в общата филмова вселена. Филмите с Тоби Магуайър преди време започнаха силно, но поредицата изфиряса с третата част, а преждевременният рестарт с Андрю Гарфийлд по-късно се препъна още на втория филм. Това за мнозина доказа неспособността на Sony да борави с героя и доведе до безпрецедентна сделка между две големи филмови студия за обща работа по човека-паяк, може би най-известният супергерой от каталога на Марвел. Така се стигна до Spider-Man: Homecoming, първи солов филм за персонажа в сегашната му интерпретация като част от Отмъстителите. Справят ли се Марвел с това, което в Сони не успяха, и променят ли твърде много концепцията от доскорошните филми?

Произходът на Спайдър-мен вече ни е до болка познат, така че новата интерпретация умно го пропуска – няма нужда да гледаме за стотен път как го ухапва радиоактивен паяк, как той за първи път се преобразява и реагира на промените в тялото си, как умира чичо му Бен, а леля Мей плаче и ридае. Това освобождава време за по-интересни неща, а пък и оставя някои детайли недоизяснени (знаем, че всички тези събития са се случили, но не знаем как, кога и защо), което може да бъде полезно за следващите филми.

Затова и формулата на сюжета е леко променена – тя е хем като за първи, хем като за втори филм с героя. Ние вече го познаваме, но той още не е имал голяма битка със суперзлодей и не е овладял напълно себе си и мястото си в света. Участието му във Войната на героите е най-важното нещо, което му се е случвало, и той няма търпение се присъедини пълноценно към екипа. За негово съжаление, Тони Старк хич не бърза да го приема – хвърлил му е един високотехнологичен костюм и го е оставил да се занимава с дребни задачи – да спре някой и друг джебчия или да помогне на възрастна дама да пресече улицата. Нищо голямо, за да не прави поразии и да не се самонарани като невнимателно дете, каквото е. Питър обаче попада на твърде опасни оръжия с извънземна технология – благодарение на останките от битките на Отмъстителите. Злодеят ги краде, за да ги продава на черния пазар, а за себе си строи костюм, който да го превърне в Лешояда.

Не знам дали ви прави впечатление, но Том Холанд е и изглежда доста по-малък от Тоби Магуайър и Андрю Гарфийлд. Реално, персонажът винаги е гимназист, но тук героят реално си прилича и се държи като такъв. Това е само един от елементите, заради който „Спайдър-мен: Завръщане у дома“ прилича много повече на детски филм, отколкото предишните версии. Това обаче не е недостатък, защото придава на филма повече сурова емоционалност, а проблемите на героя стават по-лесни за разбиране и съпричастност от страна на зрителя – всеки е минал през тях. Изглежда и по-автентичен, защото едно е да играеш гимназист след като наскоро си се дипломирал, друго е да играеш гимназист когато наближаваш 30-те.

Самият Спайдър-мен е много по-експресивен, дори хиперактивен, от предишните си въплъщения, вероятно защото неговата вселена е сто пъти по-яка за един хлапак. Във филмите на Сам Райми и Марк Уеб Човекът-паяк е сам, смотан и депресиран. В новата версия на Джон Уотс Питър Паркър е част от вселената на Отмъстителите, гледал ги е по телевизията, срещал се е с тях и иска да им подражава. Пак е смотан, но има цел в живота и причини да е доста по-свеж и забавен. Не ходи като черна чума по коридорите на училището с качулка и наведена глава, а има компания от добри приятели, дразнещи хулигани, нърдове и зубъри като самия него. Не е като пребит от живота, а е ведър и нетърпелив да черпи с пълни шепи от него.

В костюма си, Спайдър-мен също е по-различен отколкото преди. Благодарение на досега си до Тони Старк, Питър Паркър има достъп до страхотни технологии, които правят преживяването му много по-богато и зрелищно. Костюмът му дори говори (с гласа на Дженифър Конъли, която е съпруга на Пол Бетани – Джарвис/Вижън от „Железния човек“). Паякът на гърдите му не е декоративен елемент, а супер-полезно дронче. Белите ленти на очите имат стотици функции. Да, това определено не е човека-паяк на дядо ви.

Един от най-силно критикуваните моменти покрай разкриването на новата концепция е значителното подмладяване на леля Мей. Тя вече не е стандартна бабичка, а свободна жена, която на 50 и нещо все още не е за изхвърляне. Да, минала е младините си и е майчинска фигура за Питър, но все още има млад дух, атрактивна е и самата тя се развива, променя и преживява житейски драми. Не се задълбава в нейната история, формално тя продължава да е поддържащ персонаж за историята на Питър, но е видимо, че към нея има много повече от това да отглежда тийнейджър, да стои вкъщи, да му готви вечеря и да го пита за оценките. Тази леля Мей е готина мадама, която всеки би мечтал да има в семейството си (стига да няма против да я пази от похотливи погледи). Вместо да го затваря и пази от опасностите на живота, тя бута Питър да ходи по купони и да се кефи на младостта си. Готова е да му помогне и да му даде ценен съвет във всеки един момент, но в същото време го оставя да води своя живот и да бъде самостоятелен, без да търси контрол над него и да се вре навсякъде като повечето майки, лели и въобще жени-роднини. Затова, да, тази леля Мей може и да не отговаря на вашата представа за истинската леля Мей на Питър Паркър, но е сто пъти по-яка във всички възможни аспекти.

Злодеят в този филм (изигран от Майкъл Кийтън, който едно време е бил Батман) не е нещо феноменално, но е сред най-добрите на Марвел (те винаги са имали проблеми в тази посока и е супер, че май са се научили да ги преодоляват). Той е човек от народа, който е прецакан от държавата и голямата корпорация. Обръщането му към престъпността е напълно логично и обяснимо – много от нас биха поели по неговия път в неговата ситуация, а и не може да се каже, че е типичен зъл човек без чест и морал. С него е свързан и един добър обрат, който свързва историята му лично с тази на Питър.

Единствената неприятна изненада за мен откъм герои беше поведението на Тони Старк. Мултимилионерът винаги е бил хаплив и арогантен, но тук се държи като гадна кучка с всички около него. Той употребява Питър за своите цели във Войната на героите и после го захвърля като презерватив. Е да, дава му един костюм, следи го (уж), но определено го мързи да се занимава. Присъствието му в света на Питър е доста осезаемо, което прави отсъствието му още по-тежко. Незаинтересоваността му от проблемите на обикновените хора практически създава злодея, а филмът изобщо не прави опит да му търси отговорност за това – той е звезда и е безнаказан. Практически, Тони Старк е нещо като олигарсите у нас и хората имат късмет, че той използва влиянието си за добри дела (за разлика от олигарсите у нас). Поне и в неговата история накрая има една приятна изненада – събитие, което феновете на Железния човек чакат отдавна.

Качеството на сюжета е като цяло прилично. Има големи дупки в него (организацията, която уж се грижи за извънземните артефакти, е абсурдно некомпетентна), но повечето му елементи са добри (дори гимназиалните сюжетни линии са интересни и емоционални), темпото е идеално, хуморът и драмата са на ниво, екшънът става (въпреки че финалната битка можеше да е малко по-зрелищна и епична). Чувства се достатъчно свеж като за шести филм и трета версия в рамките на 15 години, както и е добро допълнение към вселената на Отмъстителите, подобно на „Ант-мен“.

Това е Спайдър-мен за новото поколение, както и за тези от старото, които не са забравили какво е да си дете. Настроените носталгично и очакващите определени стереотипи може да останат разочаровани – те ще трябва да оставят егоизма, спомените и възгледите си вкъщи и просто да се насладят на хубавото, което им се предлага.

Моята оценка:
История – 5+
Герои – 5+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5+
Eлементи на изненада – 5+
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 5+
Старание на екипа – 5+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6-

Обща оценка: Мн. добър (5.15)