Вадете лазерните мечове и отлитайте за далечната галактика на Star Wars

Е, доживяхме. Новият епизод на Star Wars най-после е по кината и Джордж Лукас сигурно се бие по главата, осъзнавайки колко много пари е можел да изкара от култовата си сага, ако беше работил с нея както трябва. Е, не че 4 милиарда долара са малко (за толкова Дисни купи правата от него), но само гледайте колко лесно ще си ги избие Мики Маус. Добре де, да поемеш юздите на емблематична поредица и да я продължиш така, че да хареса както на предишните поколения, така и на новите, както на феновете, така и на зрителите, завлечени от приятелите си или поддали се на масовата мания, не е лесно. Но гледайки филма, в който всичко се получава почти идеално сякаш без усилия, направо се чудиш как е било възможно Лукас така да опропасти нещата с епизоди І, ІІ и ІІІ.

Както и да е, сега сме се събрали да си говорим за Епизод VІІ и новата галактическа драма на семейство Скайуокър. Ще си говорим така, че да не ви спойлна абсолютно нищо, за да не ме мразите после като отидете на кино. Защото е ясно, че ще отидете. Всички отиват рано или късно. Как точно действа този механизъм, който кара старо, младо, куцо и сакато да се интересува от Star Wars, да го гледа с интерес, да се вълнува и да си затваря очите за недостатъците му, не ми е ясно, но като разбера, ще ви се обадя от джакузито по позлатения ми телефон и ще ви кажа.

Но да не се натоварваме с размишления за маркетинг и стадно поведение. Не е добре да задълбаваме, защото така ще си развалим удоволствието от филма. А в него има немалко, на което да се наслаждаваме.

Най-много ще се кефят феновете на старите филми (колкото по-стари са филмите, толкова повече ще се кефите). Джей Джей Ейбрамс не просто е уловил това, което е направило епизоди ІV, V и VІ любими на милиони хора, но и го е надградил. Има много препратки към оригиналната трилогия, атмосферата е много подобна на нея, дори някои елементи в сюжета се повтарят. Режисьорът и сценаристът определено са играли на сигурно, не са променяли работещата формула, не са си позволявали своеволия, за да са сигурни, че разочаровани няма да има. В същото време, героите са доста по-добре разработени от тези в „Нова надежда“, по-многопластови са. Придадена е дълбочина дори на стормтрупърите (или на един-двама от тях, което пак не е малко) и на злодея. Роботите пък са толкова човешки и сладки, колкото в най-добрите им моменти от предишните епизоди. Има и повече хумор, но не от дебилния марвелов такъв, а точно какъвто и колкото трябва.

Вероятно и новите зрители от сегашното младо поколение ще бъдат зарибени за сагата. При тях не толкова заради нещо феноменално в сюжета, колкото заради това, че филмът не разочарова, а това е достатъчно за многобройните стари почитатели да се подмокрят от кеф и да заразят останалите с ентусиазма си. Ако тази магия се запази и занапред, сагата спокойно може да надживее сегашните си фенове.

Вероятно усещате, че въпреки хвалбите, ревюто ми се получава леко горчивичко – не съм изпаднал нито в екстаз, нито в еуфория, нито тръбя наляво и надясно, как искам да гледам филма втори, трети и десети път, както повечето ви приятели във фейсбук. Моят проблем се корени в това, че аз не съм кой знае какъв фен на цялата поредица, а този филм влиза идеално в стила й. Харесват ми филмите, но не са ми най-любимите творби на света. Аз искам нещо по-оригинално, по-изненадващо, по-драматично, по-епично… Star Wars са били всичко това през 70-те години, но днес това ниво е норма за всеки успешен филм и аз искам повече. Затова и харесах, но не можах да се влюбя в „Силата се пробужда“. Иначе, още от първата секунда, филмът се усеща като напълно естествено и натурално продължение на сагата и остава такова до последната – това е завръщане в далечната галактика в пълния смисъл на думата. Дори големият момент, който всички внимават да не спойлнат, е тотално предвидим и ясен около половин час преди да се случи, не за друго, а защото вие вече познавате „Междузвездни войни“ и знаете какво да очаквате от тях.

Но не казвам това като недостатък, защото на този етап поредицата иска да бъде предвидима, иска да ви върне в киносалона и да ви убеди да гледате следващите филми. С голямото завръщане няма как да се поемат рискове и да се отпуска твърде свободен творчески процес, защото ако се направи погрешна стъпка, ще стане като с Епизод І, а инвестицията е твърде голяма. Оригиналност и експерименти може да очакваме евентуално със следващите филми, и то разклоненията, когато продуцентите вече са сигурни, че парите са изкарани а публиката е възпитана. След това рисковете ще бъдат оценявани много по-добре и от самите зрители, отколкото сега, а дори и някъде да се получи някое провалче, то няма да застраши успеха на франчайза, а ще бъде деликатно заметено под килима от останалите филми. И пак ще има фенове, които ще го харесват, просто защото ще носи името Star Wars и защото знаят какво е да чакаш десетилетия за нов Епизод.

Далеч сме от този етап обаче, защото „Междузвездни войни: Епизод VІІ – Силата се пробужда“ всъщност е точно толкова добър, колкото би могъл да бъде в тези условия, постига си ако не максимума, то оптимума. Не надскача предишните епизоди (подобрява ги толкова, колкото е адекватно за изминалото време – все пак, киното се развива през тези десетилетия), не се старае да ви изненада с нова посока, а просто ви дава това, което искате – още от същото. Галактически приключения, интересни герои, шантави извънземни, симпатични роботи, страхотни ефекти и битки, няколко щипки носталгия и ето ви го суперхитът.

Сега остава да се появят и персонажи като Йода и Дарт Вейдър (Кайло Рен, колкото и да се старае, е само имитация – и буквално, и преносно), които да се запазят като емблеми и да заслужат място на новата поредица в историята. Епизод VІІ не рискува с опити да въведе такива (освен роботчето BB-8, което е достоен и трогателен заместител на R2D2), но успешно положи основите и много силно се надявам, че следващите филми вече ще посмеят да посегнат към висините, които търся. Дотогава мога само да се радвам, че кино поредицата, от която зависи развитието на любимия ми жанр и благодарение на която милиони хора приемат много по-лесно космически сюжети и шантави извънземни, е в добри ръце и ще продължи да процъфтява под новото ръководство на Дисни, нищо че за мен има и къде-къде по-добри творби. Те обаче нямаше да съществуват без Star Wars в историята на киното, така че на сагата и на новия й епизод трябва да се отдава заслужено уважение.

Моята оценка:
История – 5.50
Герои – 5.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5.50
Eлементи на изненада – 4+
Теми за размисъл – 4+
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 6
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 8

Общ успех: Отличен (5.65)