Сладък Грогу, скучен Мандалорец

Преди да започна с ревюто за филма, държа да ви предупредя нещо – не съм фен на сериала The Mandalorian. Издържах му първи сезон, въпреки че ми приличаше на Power Rangers, но само с един маскиран супергерой, стоящ като Рамбо. След това всички много нахвалиха втори сезон – нямах намерение да продължавам, но заради възторжените отзиви дадох и на него шанс. Отне ми цели 4 вечери да изгледам само първа серия – постоянно заспивах. След нея просто се отказах, защото затвърдих извън всякакво съмнение, че сериалът не е за мен. Нищо против феновете на приключенските сюжети без особена дълбочина, просто не съм от тях. Имайте това предвид за мен като източник на мнение.

Опитах да се включа в дискусиите около сериала, като очаквах да се коментират качествата му, да разбера откъде идва емоционалният заряд за другите му зрители или защо липсата на такъв не им пречи както на мен. Не стана – дискутираше се само защо Педро Паскал си свалил шлема в този или онзи момент и как се казвало бебето Йода. Нито един от двата въпроса не ми се струваха важни или интересни. Е, сега като знаем името на бебето Йода, а Педро Паскал почти не си сваля шлема, би трябвало всички върли фенове да са доволни, нали?

Така или иначе, по кината предстои да излезе филм-продължение на сериала. Първите „Междузвездни войни“ на голям екран от 7 години насам – последно гледахме епизод IX, който също не беше посрещнат радушно. Посмях да се надявам този филм да ме спечели обратно към Star Wars – все пак, в него сигурно ще бъдат вложени повече усилия, отколкото в обикновен епизод, ще се постараят да ми запалят някаква тръпка, да ме вдъхновят да дам трети шанс на сериала. И всъщност, в първите двайсетина минути изглеждаше сякаш ще успеят. Започна се с интересно и динамично преследване с опит за загатване на политическа нишка. То обаче си остана дотам. На втория час вече се прозявах и чаках търпеливо да тръгнат финалните надписи, за да изляза от киното с тълпата, без да обидя някой фен. Но ми се стори, че дори феновете в залата бяха разочаровани и нямаше да ми се разсърдят.

Обикновено в първия абзац под трейлъра давам мой синопсис на сюжета. Тук няма нужда да се престаравам, защото той е елементарен. Мандалорецът и Грогу обикалят галактиката и преживяват приключения, в които Мандалорецът избива маса народ, а Грогу гука, маха с ръчички и изглежда сладко. Тук са намесени и трима хътяни, които се надявах да бъдат по-интересни образи, предвид колко много обичам Джаба, но уви.

За мен гледането на филма се усещаше като бинджване на нов сезон от сериала, като дори беше ясно кой епизод къде свършва и кога почва следващият. Достави ми и абсолютно същата емоция – мъртвешка апатия. Казвам го така с идеята, че ако вие сте фен на сериала, може би и вие ще изпитате същите емоции, които изпитвате с него, и те ще са изцяло позитивни. Все пак всичко е субективно и всеки си има вкусове. Но ако филмът е досущ като сериала, и то с няколко хубави препратки към старите Star Wars филми за бонус, вие сигурно ще сте доволни от него, дори и аз да не съм.

Впрочем, не очаквайте камеота или изненадващи появи на образи от други продукции във франчайза (поне не и такива, които да не са обявени още от трейлъра). Няма дори пост-кредит сцена. Това си е самостоятелна история за Мандалореца и Грогу, която дори не изисква да сте гледали сериала. Даже ми се струва, че ако изобщо е имало някакво развитие на образите там, то е игнорирано сега в полза на новите зрители, а не на феновете. Не ми се вярва за три сезона Грогу да е останал все така инфантилен и да не е научил нищо. Знам, че това му е чарът, и тази му сладка особеност в голяма степен работи и тук, но ми е странно за толкова години приключения Мандалорецът да не му е обяснил как се слага броня.

Също така, филмът е изненадващо малък като мащаб. Важните персонажи в него се броят на пръсти, като цели трима от тях са тлъсти CGI-червеи. Покрит е задължителният минимум от качество за ефекти и битки по земя, въздух и космос, имаме обезателни елементи като сладки малки смешно-говорещи същества и интересни като вид и присъствие роботи/дроиди, но аз не видях нищо по-различно от това, което си спомням от първи сезон. Поне откъм локации имаме някакво разнообразие, за което допринася и доста добрият саундтрак на Лудвиг Горанссон, който създава отличителна атмосфера за всяка от тях, но пък визуално си остават банални. Сценарият се усеща като миш-маш от отхвърлени идеи за сериала, които сега са нафлякани тук, защото студиото е поискало филм, и по-бързичко, моля. И битките в него да са максимално подходящи за деца, защото обичаме звука „качинг“ от продажбата на повече билети!

Умишлено не съм писал ревю на „Мандалореца“, замълчах си и когато го избрахте за сериал на годината, но сега, след като съм бил на кино за филм по него, няма как повече да се снишавам. Колкото и да съм наясно, че феновете ще ме нахейтят, трябва да си споделя мнението, че филмът е тъп, сериалът също е тъп и ако Star Wars продължи да се развива в тази посока, ще ме загуби окончателно. Силно се надявам за вас да не е така и все още да има орди от фенове, които да се радват и вълнуват от франчайза „Междузвездни войни“.

Моята оценка:

История – 3=
Герои – 3-
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 2
Теми за размисъл – 2+
Емоционален заряд – 2
Фантастични елементи – 5,50
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 4,50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал –5,50

Общ успех: Добър (3,70)