За паралелите между Ада и университета

Ревю на книгата „Групата от Ада“ на Снежана Ташева.

Повечето от нас имат достатъчно добър поглед върху това какво е да си студент, или поне да си ученик. Има много фентъзи сюжети, които се възползват от нашите преживявания и включват учебно заведение, но го превръщат от нещо скучно и задължително, в нещо вълнуващо, необикновено и желано – Хари Потър учи в Хогуортс, Пърси Джаксън посещава Янси и т.н. Изобщо, нашата гледна точка на учащи е добре засегната в литературата. А къде са учителите в цялата работа? Нима те могат да бъдат само странични персонажи, подпомагащи главните герои в порастването? Нямат ли и те душа? Пък дори и да решат да я продадат на дявола…

От тази гледна точка книгата „Групата от Ада“ на Снежана Ташева определено е свежа. Главната героиня в… повестта (106 страници са множко за повест, но пък не са достатъчни да се нарекат роман) е химик. Тя си има своите човешки проблеми – няма опит в любовта, свита и затворена е, имала е психично заболяване, което все й се напомня. Тя е и преподавателка в неназован университет в София, което означава, че трябва постоянно да се занимава с глупави и несериозни студенти, да се зарива в бумащина и да я мачкат отвсякъде. Но едновременно с това, тя е остроумна и забавна (личи си както от диалозите, така и от езика в разказа й) и крие много нереализиран потенциал. Това, което искам да кажа, е че госпожица Боряна Андреева е изключително добре разработен и триизмерен персонаж – вероятно защото авторката донякъде се олицетворява с нея – но също така и интересна героиня, която увлекателно разказва премеждията си.

Историята започва още в първите няколко реда (Ташева не ви губи времето с пространни уводи, което за мен е голям плюс, макар и леко да стряска в първия момент). Госпожица Андреева е останала в извънработно време (което едва ли ще й се заплати), за да проверява задачи. Изведнъж в кабинета й влизат двама съмнителни типа, които я подготвят за най-необичайната група студенти в кариерата й. Те са дяволи, които са дошли тук да се научат на химия, защото на тяхната планета Ад вече няма кой да им преподава. Постепенно Боряна се сприятелява с опашатите калпазани и навлиза в техния свят, научава за търговията, която може да върти с душата си (ако иска някаква свръхестествена услуга в този живот, цената е определен брой години в служба на Ада след смъртта), става част от тяхната дружинка. За съжаление, това означава и че се намесва в борбата срещу техните врагове. Но това си има и добрата страна – всички премеждия, през които историята ще я прекара, ще й дадат малко повече увереност в собствените способности и ще я доведат до щастливия живот, който всъщност винаги е искала.

Тук трябва да кажа, че историята си има някои недостатъци. Темпото не е много равномерно, а и събитията не се развиват по стандартен начин (една сюжетна линия отначало докрай), а по-скоро като в епизод на „Футурама“ или „Семейство Симпсън“ – започва се с едно, продължава се в друго и се свършва с трето. Не можеш да си формираш някакви очаквания за това накъде ще се развият нещата, защото те преливат от сюжет в сюжет, макар и със същите герои. Имаше и едно-две странни решения на героинята, която иначе е умна и земна жена. За щастие, разказът е достатъчно увлекателен и забавен, за да смекчи този недостатък – също като във „Футурама“ или „Семейство Симпсън“.

Интересно е развит Адът в новелата, както и самите дяволи. Те хем са доста близки до нас, хем до нашата представа за това какво трябва да представлява Ада, хем не съвсем. Всъщност, мястото не е толкова лошо и нямам нищо против да попадна там след като умра (стига да не съм от лошите грешници, които ги пържат в казан). Имат си релаксиращи минерални басейни, имат си замъци, развиват научна дейност, забавляват се… Имат си, разбира се, и гадове, които гледат да те прецакат, но, за щастие, Съдът им е сравнително обективен и бърз, което го прави по-полезен от нашия, и злодеите си понасят наказанията.

Позволявам си толкова свободно да говоря за елементи от сюжета, защото те не са най-ценното на книгата. Важното в нея е по-скоро емоционалният й заряд. Някои проблеми, мисли и нагласи на разказвачката са доста специфични, което ще попречи на широката публика да се идетнифицира с персонажа, но стилът на писане е такъв, че би трябвало да накара всеки читател да се усмихне и да се почувства по-добре след края. Все пак неувереността, недооценеността, любовните трепети, търсенето на щастие и смисъл в живота са универсални теми. И когато героят израства и намира подходящото за него място в света, удовлетворението се пренася и върху читателя.

Накратко може да се каже, че „Групата“ представя необичайните приключения и неволи между Ада и Земята на една изтормозена химичка, разказани по изключително забавен и увлекателен начин. Книгата е самиздат и, логично, няма реклама, но пък се предлага по книжарниците и аз лично бих я препоръчал (да не говорим, че с ниската си цена от само 8 лева е като извадена от едно време). Още повече, в нея има и илюстрации – Божидар Жеков детайлно е скицирал най-интересните моменти и пейзажи от Ада и Земята, правейки книгата значително по-красива. За себе си в историята намерих и поука – понякога човек се нуждае от група дяволи, за да се отърси от лошото в себе си и да придобие самоувереността да реализира мечтите си.

 

Моята оценка:
История – 4.50
Герои – 5+
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 4.50
Емоционален заряд – 6
Теми за размисъл – 5
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 6-
Старание на автора – 6-
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 4

Общ успех: Мн. добър (5.18)

Няма коментари

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |