Живот ли е изкуственият интелект?

Ако ви е втръснало да гледате роботи като маниакални убийци, разрушаващи градове и избиващи маса народ, и си търсите нещо по-психологическо, драматично и философско, то „Ex Machina: Бог от машината“ идва като отговор на молбите ви. В него Домнал Глийсън (Бил от последния „Хари Потър“) е програмистът Кейлъб, който печели вътрешен конкурс на компанията за една седмица ваканция със собственика, Нейтън, в неговата луксозна отдалечена вила. Там Нейтън му признава, че е сътворил андроид с изкуствен интелект, Ава, а задачата на Кейлъб ще бъде да оцени дали Ава се различава от човек по поведение и душа. Няма екшън и пуцалки, само идеи и въпроси.

Основният въпрос, около който се гради филмът, е „Жива ли е Ава?“. Това вълнува всички и затова Кейлъб е там – Нейтън се нуждае от умен външен човек, който да приложи теста на Тюринг и да отговори. Ава притежава воля за живот (или да го наречем засега съществуване), може би чувства и сексуалност (или пък умение да манипулира чувствата и сексуалността на човека срещу нея), но прави ли я това наистина жива? Оттук следват и други въпроси – ако Нейтън е създал нов живот чрез технологиите, това прави ли го Бог и оправдава ли отблъскващата му арогантност? Може ли да съществува любов между човек и машина и трябва ли машината да се ползва с равни права с човека? Как да отглеждаме един такъв изкуствен интелект и опасно ли е ако го пуснем сред хората?

За да е успешен финансово един такъв филм (а разпространителите определено го очакват, щом така го рекламират, а и изобщо са го купили и пуснали по кината), той трябва да постави въпросите по доста интригуващ начин, да представлява завладяваща драма и евентуално да предложи обрат. Като цяло, Ex Machina успява да го направи, макар и на моменти да изглежда сякаш се пести.

На първо място, режисьорът Алекс Гарланд разполага с трима прекрасни актьори – Домнал Глийсън, Оскар Айзък и Алисия Викандър се справят перфектно с ролите си. Глийсън е наивният младеж, сблъскващ се с нещо тотално ново и смущаващо, Айзък е арогантният умник, самопровъзгласил се за бог, а Викандър е търсещият себе си робот. Най-впечатляваща е именно последната, защото нейната задача не е да играе просто робот или просто човек, а нещо между двете. Тя трябва да задържи в образа си мистерията до края, но и да предизвика у публиката някакви емоции към Ава. Шведската актриса получава 6+ по всички елементи. Към триото има и четвърти запомнящ се елемент, но няма да навлизаме в подробности, за да не се получат спойлери.

На второ място, филмът печели точки в повдигането на интересни и не чак толкова далечни от нашата реалност въпроси. Приликите между измислената във филма компания и Гугъл са доста големи и изглежда напълно реалистично популярната търсачка да следи хората, да съхранява техни профили на базата на търсенията им и да разработва тайно революционни технологии. Неслучайно режисьорът казва, че действието във филма се развива 10 минути напред в нашето собствено бъдеще. Е, надявам се шефът на Гугъл да не е комплексиран гадняр като Нейтън от филма, но все пак приликите с реалността са достатъчно много.

На трето, но не и последно, място, „Бог от машината“ се справя отлично в максимизирането на ползата от миниатюрния бюджет. Домът на Нейтън, макар и сравнително простоват, изглежда доста хай-тек, напълно в унисон с това, което очакваме за отдалечена вила на шеф на компания. Природните пейзажи от Норвегия (които служат за Аляска) пък допринасят много за цялостната визия. Като цяло, усещането си е за независимо продуциран арт-филм, но с малко повече смисъл в сюжета.

Ex Machina обаче си има и слабости. Така например, сюжетът, макар да е издържан и интересен сам по себе си, на моменти се чувства пестелив. Не е муден, не липсват шокиращи сцени, но сякаш можеше повече – повече напрежение, повече мистерия, повече интрига. Не казвам, че искам всеки подобен филм да бъде смразяващ хорър, не казвам, че нямаше интригуващи моменти (с гореспоменатия четвърти елемент или пък когато Кейлъб започва да се пита дали самият той не е андроид), но определено Ава пропусна няколко възможности да стане по-запомняща се героиня. Тя е интересна, но е доста далеч от най-запомнящите се андроиди във фантастиката.

Въпреки наличието на една-две по-нестандартни сцени, за изненади и обрати трудно може да се говори – често героите се усещат какво всъщност се случва много след зрителя. Поставя се и една нарочна дистанция между публиката и филма, за да може зрителят да се почувства наистина като наблюдател, който размишлява и оценява ситуацията обективно – едва ли не, зрителят е поканен да направи свой собствен тест на Тюринг за наличието на живот у андроида, паралелно с главния герой, но това пък пречи на емоционалния заряд. А и, честно казано, Кейлъб не е достатъчно добър тестър – твърде лесно манипулируем е и така и не се сеща да зададе въпроси, за които много зрители биха се сетили на негово място.

Като цяло, филмът си струва гледането, но не отивайте с прекалено високи очаквания. Рекламната кампания го прави да изглежда революционен, но той не е, а и не предлага много нови неща за хардкор феновете на жанра. Въпреки това, изпълнението на идеята е отлично, а и малко независимо кино ще се отрази добре на публиката, свикнала на блокбъстъри, залагащи на екшън и разруха. Глътка свеж въздух и храна за мозъка преди „Отмъстителите: Епохата на Ултрон“, където изкуственият интелект ще се развилнее на много по-осезаеми и за обществото нива.

„Ex Machina: Бог от машината“ тръгва по кината от 10 април.

Моята оценка:

История – 5-
Герои – 5-
Режисура и ефекти – 5+
Актьорска игра – 6+
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 4.50
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 5+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5-

Общ успех: Мн. добър (5,15)