Звезден Риск

  • Категории Книги
  • Жанрове Научна фантастика
  • Година 2014
  • Държави САЩ
  • Издателства Бард
  • Автори Крис Бънч

Група чаровни разбойници, които се подчиняват само на собствените си закони!

Специалистите от „Звезден риск“ се завръщат, но този път те ще играят със смъртта…

Планетата… Трималхио ІV. Неутрална. Независима. Умерен климат. Без история, запазена за удоволствия. Прочута с късмета си.

Специалният отряд… Компания „Звезден риск“, наемническа организация, която се бори за признание в своето поприще, за слава и пари. В края на краищата всички те залагат живота си.

Задачата… скайбол – популярна, завладяваща и изпълнена с насилие игра. С други думи, най-великият спорт във вселената. „Звезден риск“ е нает да присъства на мачовете и да следи всичко… много внимателно. Два съперничещи си свята са изправени един срещу друг и играта е започнала да загрубява. Бунтове, убийства, истинска лудница за обикновените фенове. Само „Звезден риск“ може да запази добрия спортен дух.

Успех, хора. Не се лъжете. Спортният шанс няма да е на ваша страна.

  • Поредица „Светът на мошениците“ – книга втора
Отминали събития
  • Звезден Риск
Статии Още
2 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

moshennik karabulev

Хахаха, само заради заглавието си заслужава! Обичам темата за мошениците, във всичките й разновидности :)))))

[…] „Звезден риск“ ООД“ е написана през 2002 година, като е издадена 2010-та в България, от издателство „Бард“. На пръв поглед малка книжка, която не прави особено впечатление с описанието си на задната корица, пък и със самите корици. След прочитането бих казал, че това е едно леко и разтоварващо четиво за през уикенда или пък по пътя в градски транспорт. Съдаржанието й се побира в 350 малки странички и то с немалък шрифт, което я прави перфектна за едно бързо прочитане наведнъж без да се накъсва историята която и без това се развива в доста бързи темпове. Аз лично направих грешката (прескачайки на тази книжка от фентъзи поредици като „Колелото на времето“ и „Песен за огън и лед“), да очаквам доста развити персонажи в които да се влюбя и които да ми липсват след това. Всъщност нещата въобще не са така. Героите са общо взето само представени с по 2-3 изречения и по една историйка от миналото им и развитие в тях на практика липсва. Отгоре на това не са и много оригинални, но пък си се вписват добре в цялата атмосфера – бивши военни (повечето) със спорни морални ценности които биха приели почти всякаква работа, стига да им бъде заплатено достатъчно. А атмосферата типичната за повечето в sci-fi светове – много колонизирани планети с висока престъпност и мизеруване на хората с нисък социален статус. […]