Troy: Fall of a City

  • Категории Сериали
  • Жанрове Драма Исторически Фентъзи
  • Собственици bbc BBC One Netflix
  • Година 2018
  • Държави Великобритания

Епосът за падането на Троя е разказан през погледа на кралското семейство в обречения град. Богове и простосмъртни се намесват в любовта между Парис и Елена.

  • Име на български: Троя: Падането на един град
  • Създател: Дейвид Фар
  • Сценарист: Дейвид Фар, Нанси Харис, Майка Уоткинс, Джо Бартън
  • Режисьор: Оуен Харис, Марк Брозъл, Джон Стрикланд
  • В главните роли: Луис Хънтър, Кристиян Шумби, Джонас Армстронг, Карл Бюкс, Гарт Брейтенбах, Дейвид Гияси, Джони Харис, Лекс Кинг, Клои Пири, Том-Уестън Джоунс и др.
  • Статус: Минисериал
  • IMDB: http://www.imdb.com/title/tt5103758/
Отминали събития
  • s01e08 - Offering
  • s01e07 - Twelve Days
  • s01e06 - Battle on the Beach
  • s01e05 - Hunted
  • s01e04 - Episode 4
  • s01e03 - Siege
  • s01e02 - Conditions
  • s01e01 - Black Blood
Новини Още
2 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Петя Ивайлова

Остана 1 епизод – войната почти приключи и персонажите споменават, че са минали „много“ години. Не знам колко значи „много“ в този случай, обаче не са мръднали, а троянското детенце, което дават от време на време, си е все същото…Кастингът настрана, някои неща в сюжета доста сериозно куцат…

Петя Ивайлова

Втори епизод беше по-интересен от първи, затова реших да го догледам. Режисьорът видимо се е постарал да следва оригиналния сюжет, обаче крайният резултат е доста суховат. За сравнение – в „Троя“ с Брад Пит сюжетът няма нищо общо с оригинала, но поне филмът беше интересен.
Тук там има по някоя оригинална сцена, например тази с боговете, които благославят войните преди битка. До тук Ахил има съвсем малко екранно присъствие и само една реплика-закана „Ще се върнем“ – сигурно се мисли за Терминатор. Странно, че сериалът уж щеше да представя нещата от гледна точка на троянците, но те изобщо не са особено интересни – дори Хектор е обезличен, което е постижение.
От друга страна, Менелай е в правото си, а Агамемнон почти е симпатичен (най-малкото буди известно съчувствие) – никой от омирово време не му симпатизира, затова е изненадващо.