Фантастика от съвременните ни класици

Излезе от печат новата антология на Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, озаглавена „Фантастивал в Европолис“. Съставител отново е небезизвестният Атанас П. Славов, чиято уводна статия добре описва вдъхновенията на сборника и хората зад него:

Отново сме пред вас

През далечната 1991 г., когато пишех предговора на сборника „Нова българска фантастика `91“ „ЕТО НИ, ПРЕД ВАС СМЕ!“, си мислех, че започва епохата на новите възможности в издаването, че за младите (тогава) писатели фантасти се отварят други хоризон-ти, и т.н.

И почти всеки от участниците в този сборник разгърна своите възможности: Христо Пощаков по-късно издаде дузина собствени книги (някои от които на испански и руски); Александър Карапанчев публикува няколко авторски сборника, а като редактор и съставител „причини случването“ на десетки и десетки наши и преводни книги в издателство „Аргус“/„ЕГИ“; Елена Павлова пък заслужено получи званието „Гранд-дамата на българските книги-игри“, създавайки повече от 25 такива, както и десетина тома с романи, повести и разкази в жанровете НФ, хорър и фентъзи. Светослав Николов и Иван Н. Хаджиев написаха нови ярки творби, а Янчо Чолаков със своите пет авторски книги си спечели приза „Майстор на авангардната фантастика“, докато Алек Попов (да, Алек също дебютира книжовно в нашия сборник!)… – е, всички знаят кой е днес А. Попов на литературната сцена.

Неслучайно доайенът Любен Дилов написа специална статия за книгата във вестник „Литературен форум“ и я нарече в личен разговор „рядко концентриран и пълноценен сборник“. На практика той остава в историята и като първата ни българска фантастична антология през т.нар. демократична епоха.

Разбира се, тогава не можех да зная всичко това. Не можех и да си представя лавината на луксозната англо-американска шарения от фантасмагории, която ще се излее на родния пазар и ще превърне българското авторово име в нонсенс, в екзотична нелепица, асоциираща се с понятията „графомания и самиздат“ или „художествена самонадейност“, така че мнозина съотечественици да пожелаят англоезични псевдоними. И наистина, принципът „Имаш пари – издаваш, нямаш пари – изчезваш“ породи един изкривен портрет на БГ фантаста. Само в нашата любителска онлайн енциклопедия bgf.zavinagi.org са описани над 300 души, издали по една, две, че и три „самонадейни“ книги, повечето от тях без качества. А в същото време в творческите обединения около клубовете по фантастика, едно от които навремето сътвори споменатия сборник, продължаваха да се стичат талантливи автори. При видимо пълна липса на „социална поръчка“!

Сякаш отникъде се появи и избухна с текстовете си напълно оформеният разказвач Николай Теллалов с нежната приказка „Да пробудиш драконче“ и продълженията му, които се оказаха между първите романни цикли у нас след 10.ХІ.89 г. Изявената фолклористка Ани Илиева (Йоан Владимир) доказа искрящото си фентъзи дарование с е-книгата „Легенди за стражите на Трите порти“. Международно известният астроном Валентин Д. Иванов започна да редува хумористично фентъзи с оригинална научна фантастика и алтернативна реалност. От литературната общност към нас се присъединиха поети като Анибал Радичев, Николай Светлев, Красимир Георгиев, бургаската писателска група около Янчо Чолаков – Ценка Бакърджиева, Георги Христов, Антон Фотев… Не преставаха да се развиват и старите „клубни“ автори: Миглена Николчина, Велко Милоев, Григор Гачев, Георги Малинов, Александър Карапанчев, Мартин Петков, Атанас П. Славов… Любомир Николов-Нарви преведе най-доброто от Дж. Р. Р. Толкин, като спечели не само наградата на Съюза на преводачите, но и моралното право да издаде своеобразните си продължения на Толкиновия свят в „Забравени сказания“ и „Сивият път“.

Така постепенно се оформи Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“, което юридически бе регистрирано през 2009 г. Обособи се и печатната територия на това творческо обединение – алманахът ФАНТАSTIKA, от който вече са излезли осем ежегодника. През пролетта на 2015 г. той получи на европейския конвент титлата Best Magazine за най-добро периодично издание в Европа!

Предложената на вниманието на българския читател антология „Фантастивал в Европолис“ е своего рода визитна картичка на ДБФ „Тера Фантазия“. 27 писатели фантасти, публикували повече от 100 книги в различни издателства, са представени тук с по едно произведение. Между текстовете можете да видите графики на наши художници, сред които значителни имена като изкуствоведа от „Българския Лувър“ Калин Николов, поантилиста Пламен Семков и др.

Няколко думи за заглавието. Фантастивалът (фестивал на фантастиката във всички изкуства) се провежда от Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ вече два пъти в залите на Националния музей „Земята и хората“. Но тук имам предвид „фантастивал“ на всички видове фантастика, които създават писателите на ДБФ. Ето защо антологията се открива с шегата на Иванов и Добрев „Разказвачът на приказки служи на нравите“: в мека, хумористична форма виждаме ролята на фантастите в съвременния свят – разказвачи на приказки в една неприказна реалност.

Втората част на сборника е назована с името на въображаемия град Европолис, възникнал някъде между границите на множество европейски държави като стихийна столица, която е побрала обобщените черти на страните от Европейския съюз. Този проект нашето дружество смята да сподели с обединенията на писатели фантасти от европейските страни и да състави международна антология, издадена на всички езици, използвани на Стария континент. Тук е включена част от българските произведения в един колективен виртуален свят. Признаваме, че засега преобладава антиутопичният дух, ала това е за момента. Предстоят още доста сюжети, в които различните автори ще видят града Европолис в много светлини – и мрачни, и сияйни. Каквато е и самата фантастика: предупреждение и надежда, критика и проект, ужас от падението и опиянение от пòлета.

Но винаги имаща какво ново да ни каже.