Победителите от октомврийския Експеримент
Октомврийското издание на „Страшен разказ в две изречения“ беше с тема „Експериментът“.
Второто издание на конкурса „Страшен разказ в две изречения“ (и първото, по време на което SciFi.bg станахме официални партьнори) завърши. Темата беше „Експериментът“, като участниците нямаха ограничения за обекти и субекти в концепциите си. Както обещахме, публикуваме тук победителя, плюс още 4 произведения, които ни направиха много добро впечатление!
Започваме с разказа на победителя, който печели книга по избор от издателство „Бард“ за творбата си:
Desislava Buzova
В крайна сметка медицината надви всички болести и зарази и на оцелелите ни съобщиха, че можем да се движим свободно, да работим спокойно, дори да се храним на групи, ала всеки път щом протегнехме ръце, копнеещи за близост, пръстите ни потъваха в нещо прозрачно, гъсто и лепкаво, а невидимите стени се доближаваха с още един милиметър. Усещах ги с дробовете си.
А ето и четирите разказа с почетни признания:
Томи Врачков
Тестът на новата система за лекуване на психози чрез създаване на симулирана реалност мина блестящо и експериментът бе признат за успешен. Никой обаче не знаеше, че 99% от “доброволците” така и не можаха да се порадват на този успех – те останаха завинаги “включени” в това, което вече наричаха своя реалност… те просто не знаеха, че все някой трябваше да остане, за да поддържа този нов свят….
Rossitza Karkaliova
След години чакане, най-после дойде реда на Беатрис и тя, понакуцвайки, се приближи към машината за Астрално пътуване, прокара пръстите си леко по единият й край, като че ли, за да се увери, че тя наистина съществува, след което се настани внимателно в нея и чу изщракването на металните скоби, които й блокираха ръцете, краката и талията. Всичките тези години, тя подробно беше обмисляла и експериментирала, как да надхитри машината, за да остане да се рее някъде там, в Астрала, лека и подвижна, освобождавайки се по този начин, най-накрая, от земната й обвивка-тялото, което в следствие на гравитацията на земята, беше сковано от тежък и болезнен артрит.
Динко Д. Давидов
– Теменужено-сините ти очи са най-прекрасното нещо, което виждам от много дълго време насам, Хана! – каза той и се надвеси над мен сякаш готов за страстна целувка…
Последното нещо, което съзрях, преди да настъпи вечният мрак, беше името, изписано на джоба на престилката му – д-р Йозеф Менгеле…
Svetlin Trendafilov
Първо наляво, после напред, надолу по стълбището, избягваме стражите и воала – стаята с ключовете за килиите! Пазачът крачеше хипнотизиран в мрака, сляпо вярвайки, че идеята да ме пусне е негова.
Благодарим на всички автори за участието и за разнообразяването на вечерта ни! Останалите предложения можете да прочетете под поста. Темата за следващия месец ще бъде обявена съвсем скоро.