Човечните книги на годината
Фондация „Човешката библиотека“ обяви резултатите от третия Копнеж за човечни книги
Тази пролет беше обявен третия Копнеж за човечни книги на фондация „Човешката библиотека“. Той беше отворен за художествена проза, издадена на български език през 2015 година; в хартиен или електронен вид, родна или преводна, като при оценяването предимство имаха по-малките издателства и независимите издания.
След шест номинации и месеци на четене и обсъждане бяха връчени две отличия. Човечните книги са:
„Зъбатите демони“ от Петър Бобев
и
„Смъртта е оправдание за всичко“ от Красимира Стоева.
От „Човешката библиотека“ казват, че това са „истории, които разширяват разбирането ни за другите и за това какво значи да бъдеш човек. Които ни даряват с огъня на смеха в студените зимни нощи и с прохладата на размисъла в жежките летни дни. Които вълнуват, обширяват, хвърлят ни в дълбокото и във високото. Които бихме се радвали да сме издали ние – или просто се радваме, че сме прочели“. Копнежът за човечни книги помага както на авторите и издателите с разгласата и разпространението, така и на читателите с пресяването на огромния брой заглавия, които излизат всяка година.
Петър Бобев, за съжаление, не може да се порадва на отличието, тъй като е починал още през 1997 г., нищо че романът е излязъл чак миналата година. В „Зъбатите демони“ учените откриват вещество, което се извлича от организма на акулите и задържа развитието на белодробните тумори. За производството на сквалотимузина са необходими огромни количества тимусни жлези на „зъбатите демони“ – страшилищата на морските простори и основен враг на рибарите и моряците. Безскрупулен фармацевтичен магнат, поразен от коварното заболяване, плаща луди пари, за да се сдобие с ценната суровина, като смята, че е единственият потребител на експерименталното лекарство. Бързата и лесна печалба разпалва истинска „треска за акули“ в океаните и моретата. Хищните риби се оказват застрашени от изчезване, а над човечеството надвисва призракът на екологичната катастрофа. Българският учен Христо Панчев първи си дава сметка за мащабите на случващото се и известява световната общественост, като се превръща в пречка за плановете на решения на всичко милиардер. Без да подозира, че вече е мишена за организираната престъпност, биологът Панчев се сблъсква с още един враг – кархародон, най-голямата известна на науката акула. Океанският исполин, смятан за изчезнал преди няколко милиона години, е дълъг 20 метра и тежи 100 тона.
Романът на Красимира Стоева не е фантастичен, но е трогателна история за смисъла на живота. Двайсет и двегодишната Ирина страда от тежко заболяване и постоянният страх от смъртта я кара да живее дръзко, дори безразсъдно. Сянката, скрила бъдещето й, я тласка да търси смисъла на съществуването на причудливи места. При поредната й необмислена авантюра случайността я среща с изоставения в дом „Майка и дете” Вълко, който я защитава в опасна ситуация. Решена да му помогне, тя убеждава родителите си да го осиновят, а няколко месеца по-късно той й признава, че е влюбен в нея. Странното й приятелство с момчето, което като че идва от друг свят, преобръща представите й, възвръща волята й да се бори с трудностите и й дава нови сили да продължи напред. Светлината и мракът, доброто и злото, надеждата и отчаянието са винаги заедно, но може би тъкмо в това е очарованието на живота.