Фентъзи, вдъхновено от фройдистката теория за сънищата и Древен Египет

На пазара вече е „Засенчено слънце”, дълго чаканото продължение на „Луната, която убива”. Джемисин отново ни въвлича в един уникален, самобитен и магичен свят, различен от повечето романи в жанра. Писателката изгражда своя град държава Гуджарее по подобие на Древен Египет, вдъхновена от медицинската философия на египтяните, неразделна част от религията. В романите си Джемисин изгражда магическа система, основана едновременно върху фройдистката теория за сънищата и египетската медицина. Гуджарейското царство на сънищата пък се гради въз основа на колективното несъзнателно по Юнг.

В „Засенчено слънце” Гуджарее, градът на сънищата, страда под управлението на Кисуатският протекторат. Градът, в който единствения закон е бил мирът, сега познава насилието и подтисничеството.

Странна сънна болест тормози жителите на Гуджарее и всеки, който се разболее от нея, умира в писъци. Пленени между ужаса на съня и подтисничеството на реалността, жителите на града копнеят да се надигнат, но вековете на мир са отнели волята им за борба. Някой трябва да им покаже пътя към свободата.

Надеждата е в ръцете на двама аутсайдери: първата жена, присъединила се към жреците на богинята Хананджа, и принц, който се бори да възстанови трона на предците си. Заедно те трябва да се противопоставят на Кисуатският протекторат и да разкрият източника на сънната болест, преди Гуджарее да е загубен завинаги.

„Имам нещо против съвременното фентъзи, което фетишизира средновековна Европа. Цял куп фентъзи автори опростяват обществените структури и културните взаимодействия от онзи период”, обосновава се Джемисин и допълва: „Разглеждат конфликтите в черно-бяло вместо в контекста на тяхната сложна и многолика динамика, каквато е била в действителност. Тези автори не ни представят средновековна Европа. Те ни рисуват опростенческа британско-островна-фантасмагория-тъпкана- с-мъжаги-с-мечове-и-нищо-повече. Не всички го правят, разбира се, но достатъчно, за да ми писне.”