Отличниците от ноемврийския страшен разказ в две изречения

Завърши третото издание на конкурса „Страшен разказ в две изречения“. По вдъхновената от „Американския Стоунхендж“ тема бяха получени осем разказа. Ще ви представим победителя и най-добрите 4 от тях!

Най-добрият разказ, чийто автор получава за награда книга по избор от издателство „Бард“, е този на:

Станислав Колев

Земята беше пренаселена и учените усилено търсеха достъп до теоретичните паралелни светове, където да се разселим и да ползваме ресурсите им. В стерилна лаборатория, хора в бели мантии проверяваха данните от последния сблъсък на елементарни частици, когато откъм дългата километри тръба-ускорител, се чу зловещо дращене и пронизителен вой – нещо се беше промъкнало до нашия свят, а сега искаше да излезе.

А ето и другите четири предложения, които решихме да ви представим:

Томи Врачков

Градският музей беше най-старата постройка в околността и хиляди хора ежегодно минаваха от там на посещение. Статуята на някакво странно същество беше най-голямата забележителност и всички й се възхищаваха и радваха, докато един ден от вътрешността й не се чу ниско гърлено ръмжене и камъка започна да се пропуква.

Desislava Buzova

Милиарди галактически раси деляха земна площ, обща съдба и насладата от петвековен мир, а Професорът си сипа чаша шампанско и с ентусиазма на малко дете натисна за пореден път червеното копче. Милиони светлинки заблещукаха на планетарната холограма в синхрон –зрънцето властен, отмъстителен и кръвожаден рептилски мозък у хуманоидите реагираше все още плахо на радиостимулацията, но най-сетне бе категорично пробуден.

Радина Ангелова

– Тука няма нищо, Дейв, нито има сеизмична активност, нито… – докато колегата изкачваше хълма, заби щеката и тя потъна в нещо меко и лигаво, почвата се разтвори под краката му и го погълна наполовина. Земята се тресеше, или пищеше, пръскаше кръв, а аз стоях стъписан, мислейки си, че не биваше да взема щеки за толкова нисък хълм.

Томи Врачков

Джак беше на колене по средата на стаята, запъхтян и целия нацапан с кръв, а до него лежеше безжизненото тяло на алкохолизирания му баща. Гласът в главата му, който той одавна бе успял да заглуши, сега се върна и крещеше с цяло гърло “ Още, още, още!!!”

Благодарим на всички автори за участието и за разнообразяването на деня ни! Темата за декември ще бъде обявена съвсем скоро.