Стиймпънк историческа мистерия

Описван като мрачен, напрегнат и завладяващ, романът „Момиче с часовников механизъм“ от Ана Мацола вече е наличен на български със знака на издателство „Кръг“. От бедните и разгулни квартали на Париж до бляскавите зали на Версай и будоара на мадам Дьо Помпадур – какво стои в основата на страховита загадка, в която се преплитат изчезнали деца, полицейски интриги и чудновати механични създания? Творбата излиза у нас в превод на Борислав Стефанов, а корицата и ефектните цветни порезки на изданието са дело на Теодор Мирчев от Kontur Creative. „Момиче с часовников механизъм“ беше и сред най-търсените заглавия на шатрата на „Кръг“ на столичната Алея на книгата през септември.

Историята ни отвежда в средата на XVIII в. – време на крайности, когато  разкошът на френския двор съществува редом с мизерията по улиците на Париж, а новите научни открития разпалват едновременно възхищение и страх. Младата Мадлен, израснала в публичния дом на майка си, е принудена да приеме опасна задача от полицията. Тя постъпва в дома на прочутия часовникар и изобретател доктор Райнхарт под предлог, че ще се грижи за дъщеря му Вероник… но истинската ѝ мисия е да следи домакина си и да докладва за загадъчните му занимания.

Необикновени творения насищат работилницата на Райнхарт – изящни механични птици, сребърни паяци и автоматони, които изглеждат като живи. Докато из Париж се носят слухове, че изобретенията му може би прекрачват границите на възможното, от градските улици започват безследно да изчезват деца. Постепенно Мадлен се оказва въвлечена в далеч по-голяма загадка, чиито следи водят чак до сърцето на Версай. А колкото повече научава, толкова по-трудно става да различи истината от измамата и да реши на кого може да се довери.

Зад криминалната интрига на „Момиче с часовников механизъм“ стои любопитна историческа основа. Авторката Ана Мацола черпи вдъхновение от действителните изчезвания на деца от парижките улици в края на 40-те години на XVIII в., около които се раждат множество зловещи слухове и
градски легенди. Друг важен източник за романа е увлечението на епохата по автоматоните – удивителни механични фигури, които имитират движенията на живи същества и поставят все по-неудобния въпрос къде минава границата между човек и машина.