9 коментара
banner books main-nov

5 библии на фантастиката

Както знаете, екипът на SciFi.bg обожава фантастиката във всичките й форми. В последните години модерните изкуства като киното, телевизията и видеоигрите безспорно изместиха вниманието към себе си, но литературата винаги ще остане в сърцата ни по простата причина, че за нас тя е била първият досег с хилядите непознати същества, с космическите битки и странниците, решили да обиколят цялата вселена на автостоп само с една хавлия под ръка. С цели светове, побиращи се единствено във въображението на великите фантасти.

 

Въпреки това, интересът към книгите остава твърде слаб. Да, той расте бавно, но няма скоро да достигне нивата преди, например, 30 години. Новите автори, пък, се приемат изключително трудно и дори да бъдат публикувани, често са съветвани да не напускат настоящата си работа, защото, по всяка вероятност, няма да могат да се издържат от писане. А книгите се печатат в изключително малко бройки и известни писатели, като например, Джон Гришам (както самият той разказва), са длъжни сами да изкупуват партидите си и да ги разнасят по книжарници и библиотеки, молещи се да им отделят малко място на рафта.

Но интересното е, че, имайки предвид общия упадък на изкуството, научната фантастика и фентъзито се развиват учудващо добре. Ние имаме своето обяснение за това – младежта. Отдавна е известно, че младите си падат повече по scifi историите и писателите напоследък се целят точно в тях. Доказателство е, че двете най-известни нови поредици – „Хари Потър“ и „Здрач“ са точно фентъзи, а написването им направи авторките им едни от най-богатите жени на света. Което, само по себе си, доскоро беше нечувано.

И въпреки че наистина в последните години сме свидетели на наистина прекрасни образци в жанра, класиките на световната литература никога няма да бъдат забравени – нали затова са класики. И те са прекрасен начин да започнете едно вълнуващо пътешествие. Затова решихме да ви представим пет безсмъртни шедьовъра на научната фантастика и фентъзито. Това са книгите, които, ако обичате жанра, просто трябва да ви харесат. Но само не забравяйте хавлията си.

 

5. „Хари Потър и философския камък“ – Дж. К. Роулинг


2.5 милиарда копия, преведени на 65 езика и продаваемост, сравнима само с Библията. Поредицата за младия магьосник Хари Потър е направила повече за любовта към четенето по-света, от колкото всяко друго литературно произведение в историята. Може би по-зрелите любители на фентъзито не са обърнали внимание на книгата, заклеймявайки я като прекалено детска и твърде комерсиална. Но ще направите голяма грешка, ако подходите с предразсъдъци към тази свежа и изпълнена с магично въображение поредица.

Седемте книги с общо 4100 страници разказват епичната история на едно осиротяло дете, измъчвано от леля си, чичо си и братовчед си Дъдли. На връх единадесетия рожден ден на Хари, обаче, един брадат гигант му донася изненадващата вест, че е магьосник и родителите му не са загинали при катастрофа, както е било удобно на леля му да му казва, а в битка с най-страшния маг, живял някога – Този-който-не-бива-да-се-назовава. Хагрид му донася и покана да изучава магичното изкуство в училището „Хогуортс“. Следват седем мъчителни и изпълнени с приключения учебни години, разказани от британската авторка за дванадесет. Поредицата носи приятния повей на творба в стила на Дж. Р. Р. Толкин и първа от доста време доказва, че книги могат и се четат, стига хората, които ги пишат, да намерят точната публика и да й доставят това, което се очаква. Знам, че много от вас биха предпочели на това място да сложим книга като „Властелинът на пръстените“ или „Хобитът“, но това, което наклони везните в полза на очилатия магьосник, е изключителната истерия, в която една книга вкарва световната младеж и социалното й влияние като културен феномен.

Стилът на писане на Дж. К. Роулинг във всички книги от поредицата, е изключително увлекателен, макар и прост и ненатоварващ. Героите са много добре развити и позволяват да се създаде изключителна емоционална връзка с читателя – „Хари, ожени се за мен“, например, е често срещан лозунг по премиери на книгите и филмите. Дълбоките връзки между самите герои, обаче, са нещото, което мен лично ме плени. От първата страница на „Философския камък“ до последната на „Даровете на смъртта“, отношението между магосниците и мъгълите са прелестно обрисувани. Вече трябва да добивате представа каква е причината за успеха й, а дори не сме споменали приключенията – основният коз на романите.

„Хари Потър“ носи пълния смисъл на понятието развлекателна индустрия. Компанията Warner Bros. откупува филмовите права скоро след като първата книга е публикувана. Резулатът е най-успешната поредица в история на световното кино с печалби, възлизащи на близо десет милиарда долара само от кино билети (без да броим милионите, спечелени от мърчъндайз). Поредното доказателство, че си струва да му обърнете внимание.

 

4. „Цветът на магията“ – Тери Пратчет

 

Тери Пратчет е съвременен гений на сатиричната фантастика и един от най-продаваните световни писатели. Изключително хумористичният му стил на писане му е докарал световна известност и многобройни фенове. През далечната 1983-а той слага началото на мащабна фентъзи поредица, наречена „Светът на Диска“, която вече наброява 38 книги и една, планирана за 2011-а. Първият му роман, обаче, му донася най-много слава. Става дума за „Цветът на магията“.

„В плоския свят на Диска, носен на гърба на гигантска костенурка /от неизвестен пол/, започва ужасно налудничаво пътешествие. Един алчен, но бездарен магьосник, наивен до кретенизъм турист, чийто Багаж тича със стотици малки крачета, дракони, които съществуват само ако вярвате в тях и разбира се, РЪБЪТ на ДИСКА…“ Така започва брилянтната увертюра към един нов свят. На Пратчет и на Диска.

Главен герой в книгата е некомпетентният и циничен магьосник Ринсуинд, който неволно се превръща в екскурзовод на наивния турист Двуцветко. След като двамата са принудени да напуснат град Анкх-Морпорк, пътуването им ги отвежда до страната Крул, разположена на самия ръб на света. По време на тяхното пътешествие двамата герои са придружавани от Багажа на Двуцветко, сандък със стотици крака.

Няма обективна причина да не харесате този роман – прекрасна симбиоза между класическо фентъзи и неповторим хумор.

Преди три години Пратчет съобщи, че страда от болестта на Алцхаймер – дегенеративно заболяване, водещо до прогресивна загуба на интелекта и паметта – още една причина да се докоснете до творчеството му преди да е станало прекалено късно.

 

3. „Пътеводител на галактическия стопаджия“ – Дъглас Адамс

 

Та, взехте ли си хавлията? Е, тук вече ще ви влезе в употреба.

Дъглас Адамс, писател и сценарист, чиито творби имат близък стил до този на Тери Пратчет, създава международен феномен през 1978г., наречен „Пътеводител на галактическия стопаджия“. Първоначалната му форма е радио-комедия, излъчена по BBC Radio 4 и трилогия, събрана в пет книги, първата от които е публикувана през 1979г. Но това не е краят – през 1981г. започва телевизионен сериал, а през 2005 е заснет игрален филм.

Двете най-важни неща в историята са Пътеводителя – може би най-пълната енциклопедия за всичко и всички във вселената, и една хавлия.

Артър Дент, злочест англичанин и неговият приятел Форд Префект, представящ се също за англичанин, но всъщност представляващ извънземен сътрудник на Пътеводителя, дошъл от една малка планета някъде до Бетелгейзе, който успява да се спаси при разрушаването на Земята от бюрократичната извънземна раса на Вогоните. Зейфод Бийбълброкс, братовчед на Форд и галактически президент по случайност ги спасява. Той ги взема на борда на откраднат космически кораб, чийто екипаж се състои от: Марвин – параноичен андроид и Трилиън, известна преди това като Триша Макмилън – жена, която Артър веднъж среща на парти и която се оказва единственият друг оцелял човек при разрушаването на Земята. Групата се впуска в търсене на легендарната планета Магретея и Въпроса на Вечния Отговор или, иначе казано, Въпроса за Живота, Вселената и всичко останало, чийто отговор се оказва колкото точен, толкова и обезсърчаващ – 42.

И, между другото, 25 май е Медународният ден на хавлията – един от най-важните и различими атрибути в инвентара на галактическия стопаджия според Адамс. Ако не сте чели книгата и се чудите какво толкова й е ценното на тази хавлия, ето обяснението, цитирано от книгата, за това защо за всеки уважаващ себе си галактически стопаджия тя е най-ценният багаж:

„Хавлията е навярно най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава. На първо място тя е много ценна в чисто практическо отношение — можеш да се загърнеш с нея, за да се топлиш, докато подскачаш по мразовитите луни на Джаглан Бета; можеш да легнеш върху нея на плажа, покрит с жарък мраморен пясък, и да дишаш опияняващия морски въздух на Сантрагинус V; можеш да подремнеш под нея и под звездите, огряващи с яркочервените си лъчи пустинния свят на Кактафун; би могъл да я опънеш като платно на минисал по ленивите тежки води на реката Мот; намокрена, ще ти послужи и в ръкопашен бой; можеш да си завиеш главата с нея, за да не дишаш отровните изпарения или
за да не срещнеш погледа на кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал (едно невероятно глупаво животно, което си мисли, че ако ти не го виждаш и то не може да те види — но макар и тъпо като галош, то е много, много кръвожадно); ако изпаднеш в беда, можеш да я размахаш над главата си в знак, че се нуждаеш от помощ, и, разбира се, можеш да се избършеш с нея, ако все още ти се струва достатъчно чиста.“

 

2. „Дюн“ – Франк Хърбърт

 

Ето я и тежката артилерия. „Дюн“ е едно от епохалните заглавия във фантастиката – от тези, които чертаят нови пътища пред жанра. Написана през 1965 г. и разказваща за събития, случили се около 8200 години по-късно, Дюн пленява въображението така, както никоя друга. Вселената, която Хърбърт създава, е толкова плодородна на сюжети, че само той написва общо шест романа, синът му Брайън Хърбърт и Кевин Андерсън продължават поредицата с редица книги, запознаващи читателите със света на поредицата преди първата книга „Дюн“. Направени са шест видео игри по поредицата и е заснет игрален филм.

Романите разкриват историята на планетата Аракис (наричана от всички Дюн заради нейната природа и обитатели), на пясъчните червеи, живеещи по безмерните й пустини и стръвно пазещи рядката подправка Мелънджа, която може да се намери само и единствено на Дюн. Тази подправка е уникална и притежава невероятни сопособности. Тя е накротик, удължаващ човешкия живот. Дава възможност за прозрение в бъдещето. Без нея би било невъзможно пътуването в далечния космос. Тази подправка е основен ресурс на Галактическата империя, управляваща безброй светове и без нея би настъпил упадък. Шадам IV – императорът, назначава Харконите, една от Великите фамилии, за управници на Дюн. Всичко започва, когато Харконите биват сменени…

Поради спецификата си, Дюн е изключително труден роман за екранизиране. Само един досега се е заемал с историята – самият Дейвид Линч. Наскоро се заговори за нов опит за пренасянето й на голям екран, но Paramount Pictures се провалиха още при преговорите. Не знаем за вас, но ние определено очакваме с огромно нетърпение бъдещи проекти по романа, защото това наистина е една от най-добрите фантастики, писани някога.

 

1. „Фондацията“ – Айзък Азимов

 

Ето това, според мен, е най-великата книга, писана в жанра. Всъщност, то така се получи, че и петте изброени не са единични романи, а поредици. И логично! Историите, които са изградени, са толкова епични и завладяващи, че една книга просто не стига. Особено тук!

Айзък Азимов, професор по биохимия, единодушно е определян за един от най-великите фантасти на всички времена, а „Фондацията“ е неговият шедьовър. Тя разказва за една нова наука и създателят й, който, някак си, се оказва най-влиятелният човек във вселената.

Хари Селдън, създател на психоисторията и твърдо невярващ в каквато и да е полза от нея, подтикван от Императора, успява да я превърне в действаща наука, изпълняваща основната си задача – да предвижда бъдещето. И когато успява, Селдън съзира неизбежния упадък на цялата империя.

„…Милиардите, които населяваха планети; трилионите, които обитаваха сектори; квадрилионите, които изпълваха цялата Галактика, се превърнаха от обикновени човешки същества в огромни сили, поддаващи се на статистическа обработка, така че за Хари Селдън бъдещето стана ясно и неизбежно. И така можа да се създаде Планът“.

Убедени сме, че 2000-те страници няма да ви се сторят и 100 и ще ги изчитате до рано сутринта, загубили всякаква представа за време. Поне така стана с мен.

 

И в контекста на статията, искаме да ви припомним едно много специално събитие – Пролетния панаир на книгата 2011. Както винаги, в НДК ще можете да се сдобиете с любимата си книга с доста солидна отстъпка, като и да се запознаете с огромното разнообразие на новите и класическите творби. Ако сте пропуснали да прочетете една от гореспоменатите библии на фантастиката, ето ви един добър начин.

А може би за вас най-големите шедьоври на фантастиката са други? Не се свенете да споделите какво мислите по темата в коментар отдолу.

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата