Alien: Earth – Приземиха ли пришълците?

Приземиха ги – алчните корпорации буквално и преносно приземиха пришълците. Но може би щеше да бъде по-добре да не бяха го правили. Няма да съм груб, обещавам. Вместо да се ядосам, докато си превъртам в главата разваления потенциал на този сериал, ще гледам да се забавлявам.

Тези сред вас, които са запознати с поредицата, знаят, че тя има страхотно мото:

„В космоса никой не може да чуе, че викаш!“

Дори това е достатъчно да накара космите на голяма част от нас да настръхнат. Но за щастие, или за съжаление, вече не сме в космоса. Пришълците стъпиха на Земята. Вече не са същите мистериозни същества, чиито качества ни оставяха с отворени усти и затаен дъх. Вече ги познаваме добре, даже ги държим в клетки и гледаме как растат… и ги опитомяваме? Разбирате ли накъде бия? С този сериал пришълците не просто стъпиха на Земята, а бяха приземени в очите ни. От опасни митични същества с невъобразими способности, се превърнаха в домашни любимци. Вече не е от значение дали някой ще чуе вика ни, щом ги срещнем, защото вече няма защо да викаме. Вече новото мото на франчайза е: „Земята не е като космоса, на земята всеки чува, когато пръднеш!“

Не ме разбирайте погрешно, не казвам, че Alien Earth е пръдня, но и не намирам по какъв друг начин да го определя. И преди да се впусна в дълбоките води, нека ви разгърна малко героите и историята, че знаем за какво говорим. Alien: Earth започва с част от нередностите, които се случват в космическия експедиционен кораб Маджинот, собственост на Уейланд-Ютани, и проследява сблъсъка му със съоръжения на Земята, принадлежащи на друга мегакорпорация на име Продиджи. Във въпросния кораб се намират създания от други планети, чието изследване може да промени динамиките за надмощие между корпорациите завинаги в полза на първия, който го направи. В този сблъсък заставаме по-близо до страната на Продиджи, водена от нахъсан младеж с несъразмерно его, който има няколко на брой прякора, всеки един от които е по-цветущ от другия. Аз ще го наричам Генийчето. Още преди сблъсъка корпорацията му разполага със синтове (от синтетичен – изкуствени интелекти в човекоподобни синтетични тела) и разработва първите прототипи на хибриди (човешки съзнания прехвърлени в синтетични тела).

Като интересен факт е, че за превръщане в хибриди са избирани само деца, тъй като разумът на възрастния човек не е бил склонен да приеме прехвърлянето към друго тяло. Обаче понеже всички изработени тела са такива на възрастни, става така, че тези деца се озовават в телата на възрастни. Първият прототип, и незнайно защо най-мощният сред тях, е Уенди. Тя може да влияе върху най-различни компютърни системи. Та историята на сериала се върти най-често около Уенди, брат ѝ, който се появява малко по-късно, Генийчето и двамата силови представители на двете конкурентни корпорации: Кирш, синт от страната на Продиджи, и Мороу, киборг (човек с организъм надграден с механични компоненти) от страната на Уейланд-Ютани. Има и други персонажи като останалите хибриди, разработчиците им, синтове, човешки отряди и членове на космически екипажи, но към момента няма да се спираме на тях. А от страна на пришълците сцената споделят ксеноморфи, лицепрегръщачи, паякообразни очи, мухи с киселинни отрови и други щуротии.

Изброеният състав изглежда перфектен както за ужас и трилър, така и за екшън и приключение. Обаче сериалът нито е ужас като първия и последния филм, нито пък екшън като втория или философски напън като Prometheus. Не знам какво е този сериал и силно се съмнявам, че някой знае. На моменти клони към ужас, но имаме толкова много герои, че тъкмо се потапяме в напрежението и веднага се връщаме към друг персонаж, който най-често се лигави (децата хибриди или Генийчето например), и не остава и следа от ужаса.

Понякога си викаме ей тука сега ще има супер екшън, обаче не, прескачат сцената и ни показват резултата ѝ (да, говоря за обезглавения зад кадър ксеноморф). Или пък постоянно се натъртва, че единственото, което иска Генийчето е да води разговор с някой по-умен от него, но когато възможността за това се открива в лицето на интелигентно извънземно създание, сериалът прави обратен завой (нямаше ли да е много по-яко, ако окото беше заговорило?) и убива философията си в зародиш. Всички пътища в този сериал водят до задънена улица. Дори нещата, които изглеждат много мистериозни, се оказват изключително прости или въобще не намират отговор. Нито разбираме как и защо Уенди властва над всичко в мрежата, нито пък непредвиденото поведение и фасони на Кирш и Мороу дават някакъв плод. Изключително ангажиращ похват е да имаш герои, които следиш, чиито истински цели и способности не са ясни, но това работи до определен момент. Напоследък много сериали злоупотребяват с тези трикове и се насират. В това отношение Alien: Earth прилича повече на Raised by Wolves и Dune: Prophecy, отколкото на Westworld, който използва същите похвати, но изградените мистерии водят до някъде, получават задоволителни отговори и очертават ясна и цялостна картина, вместо да останат висящи и да молят за още един и още един сезон. Дори новите извънземни създания, които успешно всяват ужас в сериала, му пречат донякъде, тъй като не само оставят познатите ни пришълци в сянка, а и ги карат да изглеждат като бавноразвиващи се кухи лейки. Положението е нож с две остриета – пришълецът е до болка познат и недостатъчен да всее ужас, поради което се вкарват други създания, но феновете искат да видят пришълеца и той бледнее както пред другите създания, така и пред хибридите, и в крайна сметка екранното време, отделено за него, не дава очаквания ефект на ужас. Формулата не работи.

Но не всичко е негативно в този сериал, даже има много и огромни позитиви. Това определено е най-добре изглеждащият сериал, който съм виждал някога. Кинематографията на всеки епизод е на нивото филмите от поредицата.

При повечето сериали всичко е на близък план и предизвиква клаустрофобия у мен, ала в този сериал има дълбочина, светлините и сенките са пипнати с прецизност. Както култовите филми на Ридли Скот като първия Alien и Blade Runner изглеждат добре и днес, така и този ще остарее добре в бъдеще. Голяма част от актьорите също изпълняват доста добре ролите си, даже може би всичките, но някои образи са такава пародия, че колкото и добре да играят актьорите им, не стават, смешни са. Генийчето е въплътен чудесно, но образът му представлява въздух под налягане. Точно като Лекс Лутор на Джеси Айзенбърг. Колкото и да се пънеш, няма да стане зловещ. Децата-хибриди пък се държат като деца както си му е редът обаче пак нещо куца. Личи си, че не са баш като деца, а като представата на някой сценарист за деца и, колкото и да се стараят актьорите им, няма как да прескочат тази стерилност. Т.е. актьорите са добри, но невинаги се постига желания резултат. Поне откъм дизайн няма изненади. Дизайнът на новите същества също е много добър. Предава онова чувство на отчужденост до последната капка. Заобикалящата ги обстановка пък не им отстъпва.

Ако ужасните неща могат да бъдат наречени красиви, то „Пришълецът: Земя“ е много красив. Позитивите му са много и именно заради тях бях грабнат от него още от самото начало. Но с всеки епизод сериалът падаше повече и повече в очите ми. А с финала, в който почти нищо не приключи и на никаква мистерия не се отговори, бях изключително разочарован и не знам дали въобще да очаквам следващия сезон.

Разочарованието не се случи изведнъж. Имаше си сигнали, че нещата не вървят на добре. Лошо темпо, загуба на време с децата-хибриди и Мороу. И най-вече алармиращи бяха пробойните в сюжета и многото досадни елементи, които ме караха да премисля намеренията си да завърша сезона. Ако не на всеки епизод, то поне на всеки два се случваше или едното, или другото. Така и не обясниха как Джо, братът на Уенди, оцеля след като падна или бе завлечен надолу от високата сграда. Можеше да се измисли нещо, нещичко, но дори не се постараха на това. Не беше измислено нищо кадърно и за сцената в кораба Маджинот, в която последната оцеляла бягаше по-бързо от ксеноморфа. Баси тъпотията!

Първо ти показват как нежно бяга девойката все едно се притичва да вдигне телефона, после – как ксеноморфът я гони, скачайки към нея и отблъсквайки се по извитите стени на коридора. Просто няма как с тази скорост да не я грабне за броени секунди. Но сюжетът не позволява това. Доста пресилени и досадни бяха и моментите, които бяха предназначени да бъдат емоционални или мистериозни. Обзалагам се, че на никого не му е било интересно да гледа как един могъщ киборг изнудва момченце и как това момченце се опитва да прави скришни неща сред възрастните. В щуротия като Legion това може да мине, но Ноа Хаули и сценаристите са сбъркали да се занимават с такава измишльотина в такава сериозна продукция. Същото важи и за мелодрамата между Уенди и Джо.

Скучна, досадна и тъпа. Толкова ненужна, че по едно време се замислих дали от това няма да излезе нещо по-различно. Нали уж са брат и сестра, но вече сестрата е в друго тяло и е по-възрастна, и се държи така близко с брат си… опасно близко даже… Да не би нещата между тях да стават интимни пред очите ни? Но поне с това ни простиха и няма да се оплача. Другото скучно за мен беше комуникацията с пришълците. Отразиха я по изключително евтин начин. Не съм очаквал да ни впуснат в мислите и речите на един пришълец, но поне да се беше случило нещо интересно, ала всичко се сведе до едно „мъркане“ и насъскване.

Друг значителен минус, на който искам да обърна внимание беше експозицията. На моменти беше покъртително нескопосана за сериал от такова ниво. Въобще няма да разказвам, направо ви оставям откъси:

— Да кажем, че това е „Уейланд-Ютани“
— Това сме ние?
— Да, за тях работим.
— Аха, ясно.
— Така. И те контролират Северна и Южна Америка.
— И Луната, нали?
— Не, това е „Дайнамик“. „Ютани“ държат Марс и Сатурн.
— Да, ама говорим за Земята. Кой какво владее. Хлапето май не е учило обществени науки.
— Има четири компании. Те управляват целия свят.
— Не забравяй новата – „Продиджи“.
— Коя беше тя?
— Ъъ, синтове, изкуствен интелект. Основана от едно хлапе преди десетина години?
— Да, момчето кавалер.
— Точно така. Най-младият трилионер в историята. Така че, всъщност са пет компании, нали?

— Чух, че Ютани е бясна. Може да прати някои от киборгите си да си върнат чудовищата. Затова сме тук на патрул. Трябва да сме нащрек.
— Намираме се на остров в средата на абсолютната пустош. Няма откъде да се влезе, няма откъде да се излезе. Това е просто да ни държат заети.
— Трябва да има някакъв начин да се измъкнем, нали?
— Няколко въздушни кораба, две-три лодки.

Та, щом възнамеряваха да кажат нещата в прав текст, то по-добре щеше да бъде направо някой да ги чете или във втория случай някой подчинен да докладва на високопоставен. В този си вид експозицията се усещаше не само като такава, а и като насилствено облечена в диалог. Като мъж облечен в женски дрехи за първоаприлска шега от страна на приятелите си с лош вкус за хумор.

И като си мисля за всичко, на което станахме свидетели в този сезон и дръпна чертата, мога да кажа, че не видяхме нито могъществото на пришълците, защото другите същества бяха по-ужасяващи, нито успяхме да се насладим на истинските зверове – хибридите, тъй като тук и там станахме свидетели на силата им, но бяха изкуствено държани на заден план като хорър елемент. Нито пък се насладихме на нашествието на Земята от страна на извънземните, били те ксеноморфи или други видове, защото почти цялото действие си остана на един остров. И в крайна сметка, единственото, което постигна този сериал напълно, беше да приземи пришълците. Но нямаше ли да е по-добре да си останат на предишните си недостижими си висоти? Отговора оставям на вас.

Моята оценка:
История – 3
Герои – 3
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 3
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 4.5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Обща оценка: Добър (4.35)

Още ли сте тук? Бягайте!