Ядосани андроиди, сектанти, змей и хаос

Ревю без много спойлери на първи сезон от сериала Raised by Wolves на HBO

„Отгледани от вълци“ не е най-добрият сериал, който ще гледате някога, нито е най-лошият. Но пък в своите елементи напомня на представители и на двете крайности. Със сигурност заслужава да му се даде шанс, дори и накрая да ви разочарова – поне ще ви впечатли и ще ви накара да чувствате нещо – а това рядко се случва със сериалите днес.

Трудно ми е да ви обясня за какво точно става дума в сериала, но ще опитам. Сигурен съм, че сценаристите също биха се затруднили, тъй като често самите те изглеждат изгубени с постоянните обрати. Сюжетът се развива в далечното бъдеще – планетата Земя е унищожена от война между атеисти и митраисти (последователи на религията митраизъм, която доминира тогава) и последните оцелели стигат до планетата Кеплер-22б. Там два андроида на атеистите раждат и отглеждат 7 деца с идеята те да поставят началото на нова цивилизация. След това обаче ги намират митраистите, които си имат огромен кораб, но и собствени проблеми. Сериалът показва как персонажи от двете групи се борят за надмощие или си сътрудничат, като се появяват примери за атеисти при митраистите и митраисти при атеистите, както и за вътрешни конфликти и в двете групи. Те трябва да оцелеят на планетата, която предлага много малко за храна, но пък ги предизвиква с чудовища, загадъчен глас, който може би е богът на сектантите (а може би не), духове (а може би не) и още много мистерии. Общо взето, има много начини да умреш на тази планета, но най-вероятно, докато го правиш, ще слушаш нечии размишления за това има ли бог или няма.

Въпреки религиозния момент, концепцията е доста интересна, макар и леко объркана. Видимо, една от основните цели на сценаристите е постоянно да извъртат сюжета в неочаквана посока. От една страна, това е чудесно, защото държи зрителя в напрежение и води до не една или две истински изненади. От друга, съмнително е дали сценаристите изобщо имат някакъв план за това, което искат да постигнат, или просто измислят всичко на момента. Също така, някои от изненадите се приемат трудно от зрителите – например аз лично много много се изкефих на раждането в последния епизод, но мнозина са разочаровани от обрата дотолкова, че да се откажат от сериала. Същевременно, аз се отегчих от огромното количество умирания наужким (някой умира, после се оказва жив или го съживяват), както и от еднообразието на планетата (странно е, че имат огромна площ за развитие на сюжет, цяла планета, от която могат да изскочат всякакви неща за разнообразяване на историята и обстановката, и въпреки това всичко се усеща като на една затворена театрална сцена), докато на други зрители тези неща са им направили положително впечатление. За съжаление, едва ли има човек, който да е харесал целия сюжет отначало докрай, със сигурност все нещо ще ви издразни, просто разликата с другите хора е кое точно ще ви отблъсне и кое ще ви привлече към сериала. Темпото също е бавничко, макар и други да го намират за отлично, тъй като позволява време за съзерцание, построяване на мистериите и уж развитие на героите.

Самите герои също ще ги приемете доста противоречиво и едва ли еднакво с другарчето до вас. Несъмнено андроидът Майка и митраистът Кейлъб (известен още като Маркъс, а за зрителите си е направо Рагнар втори номер) са най-интересните персонажи. Всеки от тях си има своето богато минало, а и бъдеще, с всяка от двете фракции, което постепенно се разкрива. Като андроид, програмиран да отгледа децата като истинска майка, Майка хем ги пази и възпитава, хем имитира някакви полуфалшиви изкуствени емоции, които я правят доста съмнителна, а с бъговете в нея и бойната й мощ никога не знаеш кога ще изчатка тотално. Кейлъб пък се лашка от една в друга крайност като понякога е сравнително рационален лидер и грижовен баща, на когото искрено да симпатизираш, а понякога е абсолютен побърканяк, на когото без угризения да пожелаеш смъртта. За съжаление, това идва повече от желанието на сценаристите да изненадват и липсата им на ориентация какво ще правят със сюжета и героите, отколкото от нещо обяснимо или планирано за следващи сезони. Твърде много персонажи правят твърде нелогични неща без явна мотивация. При децата се зараждат някакви интересни развития, но ще видим докъде ще ги докарат – като цяло, те са второстепенни герои, макар и да има пророчество за Избрания, в чиято роля могат да влязат поне две от тях и тази сюжетна линия има потенциал за добро развитие в следващите сезони. Има и доста герои, които биха могли да са интересни, но остават недоразвити, например лидерът на сектантите и изнасилвачът.

Актьорската игра аз лично я намирам за превъзходна, макар че и покрай този елемент има хора с различни мнения. Датчанката Аманда Колин отлично се превъплъщава в Майка с цялата сложност на образа. Тя успява хем да покаже студенината на андроида, хем топлината на образа, който да ни накара да се идентифицираме с него като зрители. Хем е грижовна майка, хем е изпълнена с вътрешни противоречия и драми, хем е безмилостен убиец. Травис Фимел пък играе своя образ точно като Рагнар във „Викинги“. За мен лично е удоволствие да наблюдавам движенията и гримасите му, дори когато е на заден план и от него се очаква да стои неподвижно, за да се фокусира вниманието на зрителя върху говорещия. Така образът е много по-интересен и изчанчен, но пък разбирам защо някои му се дразнят на повторението и не харесват идеята за още един Рагнар, но този път в космоса. Останалите образи не са кой знае колко сложни, но актьорите се справят много добре, като приятно впечатление прави адекватното представяне на децата – никое не ме дразни, което е рядкост.

Нещо, за което няма спор, е визуалното съвършенство на сериала. Режисьорската работа е за пример (тонът е зададен от Ридли Скот с първите два епизода все пак, а останалите режисьори го следват доста умело, включително и сина му, Люк Скот), визуалните ефекти са радост за окото. Въпреки че почти всичко на Кеплер-22б е в някакъв нюанс на сивото, пейзажите на планетата са зашеметяващи, а нейните обитатели естетически й пасват перфектно. Технологиите на бъдещето са доста интересни и детайлно развити, научнофантастичните елементи са в изобилие, каквото не сме виждали отдавна. Чак е жалко, че е положено толкова старание всичко да изглежда повече от добре, даже да впечатлява, а същевременно сценарият е претупан и предизвиква противоречиви чувства.

Най-противоречивият елемент в Raised by Wolves са темите му за размисъл. Със сигурност е доста провокативен в това отношение, макар и след един сезон още да не е ясно накъде точно бие. Феновете искат да вярват, че сериалът има смисъл и, ако му се позволи да бъде развит и завършен според желанието на сценаристите, ще се разкрие геният му. Аз много бих се зарадвал ако е така, но по-скоро ми се струва, че сценаристите нямат представа какво да правят с концепцията и повечето мистерии и наченки на грандиозни въпроси ще се окажат безсмислени. Дано излезе нещо от странностите около смъртта (има фен-теории, че на тази планета не можеш да умреш), отколешните обитатели на планетата (има фен-теории, че „Отгледани от вълци“ може да се окаже свързан с „Прометей“, съответно „Пришълеца“), божественият глас и чудовищата. Но дори и нищо да не излезе, все пак е приятно да разсъждаваш по това какво и защо всъщност се случва – нивото на мистерии на моменти достига това от „Изгубени“. От философска гледна точка е интересно да се разиска мястото на религията в съвременното общество и бъдещето ни – има ли такова и защо. Един от любимите елементи на Ридли Скот, андроидите, също е добре развит – колко близки до хора могат (и трябва) да бъдат те, дали са способни да заменят хората като родители, лидери, приятели, продължители на рода, могат ли да се окажат по-добри и заслужаващи живот от нас. Отглеждането на деца в изолация и враждебна среда ми се щеше да бъде по-добре разгледано като тема – струва ми се, че там сценаристите не са разсъждавали много и просто са направили децата сравнително нормални като поведение, за да не отнемат внимание от възрастните и мистериите на планетата.

Лошото при многото теми за размисъл и неясноти, както и при голямото количество обрати, е намаленият емоционален заряд. Има определено количество пъти, в които героите да умират и да се съживяват, да се побъркват и нормализират, след което става банално. Тук за 10 епизода подобни неща се случиха горе-долу колкото в 15 сезона на „Свръхестествено“. Няма как зарядът да не се позагуби. „Дарк“ пък вече ни доказа, че изискването на сериозни интелектуални усилия за възприемането на сериала може да бъде много интересно и приятно за умните зрители, но убива всякаква емоция относно съдбите на героите, личните им драми стават незначителни на фона на голямата картина. Допълнително се убива емоцията от хаотичното развитие на героите – няма как да симпатизираш на някого, за когото не разбираш как е стигнал от едни състояние и мотивация до тотално противоположни такива без видима причина. Така че засега сериалът е по-скоро сухарски, отколкото емоционално ангажиращ, но пък продължава да е интересно накъде ще ни поведе историята и какви още изненади ще ни се предложат.

Въпреки че много моменти в „Отгледани от вълци“ не просто ме разочароват, а направо ме ядосват, препоръчвам го за гледане на 100%. Определено сериалът е впечатляващ и зарибяващ, а някои от елементите му са на истински високо ниво. Някои зрители се разочароваха от финала и заявиха, че няма да гледат повече, но аз със сигурност ще проследя и втори сезон и вярвам, че ще си заслужава и за останалите. Все пак, колко често се случва сериал да ти влезе под кожата?

 

Моята оценка:
История – 4.50
Герои – 4.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6+
Eлементи на изненада – 5.50
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 6+
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5.50

Обща оценка: Мн. добър (5.00)

8 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Петър Атанасов

Съгласен съм, че няма да е зле да го завършат по-бързичко. Но змеят мен ме изкефи 😀 Всички очакваха поредния спасител, а накрая…

Нед Ласков

Изгледах го най-сетне. Наистина се наблюдава спад със последващите епизоди. Можеше да е страхотна научна фантастика – ходят на реална планета, някакви био технологии, не пращат хора, на Земята сами сме се утрепали и т.н… абе реалистичност сякаш търсеха. А после какво стана, не знам обаче тоя „змей“ ми идва малко в повече… Дори хората на планетата и какво се случва с тях точно също можеше да е доста интересно. Сега се страхувам, че във втори сезон ще гледаме един тъп змей, който няма никакъв смисъл и за да има обрат и изненада, ще се окаже че е Сол 😀
Ще гледам втори сезон със сигурност, пък да видим. Ако продължават в същия дух, дано да го завършат възможно най-скоро.

abv

Не става.Започна добре, и завърши в канала.Не помня да съм гледал такъв спад от първия до последния епизод.“Уникалния“ последен епизод все едно беше излязъл от Лекс – същите глупости.

Сега за другото.За известно време излизам от страницата.Някак не ме кефи как ме подминавате като пътен знак.Ще се видим след месеци, или когато прочета ревю на нещо предложено от мен

Относно научната част в тази научна фантастика има какво да се желае, но да не забравяме, че е фантастика все пак и то прилична – по моите стандарти 🙂
Благодаря за предложението за ревюто. Ако няма желаещи, ще пробвам да напиша нещо събота и неделя и ще го пратя 🙂 с удоволствие.

Nedev88

На мен изнасилвача ми беше доста интересен, та чак ми стана тъпо, че го отрепаха. 😀 Иначе първата половина ми хареса повече от втората. В един момент твърде много неща бяха наблъскани в твърде кратко време.

Петър Атанасов

Да, има немалко недомислици, но да кажем, че може да се измисли някакво оправдание за тия неща. 6 ембриона – ми колкото са имали, толкоз. Обикалянето на планетата – те почти се разбиха на нея, та трябва да са благодарни, че изобщо са се приземили. Че е неподходяща – то по принцип по-подходяща от Земята трудно ще намерим реалистично погледнато. Учените реално не знаят дали истинската Кеплер-22б изобщо има атмосфера, тук въздухът е таман като за нас, има даже някакви храна и вода, само дето е по-пустичко и хладничко. А и те са се приземили в някаква гадна част – змеят като излезе от другата страна, там си имаше дървета и синьо небе, значи по става за живот.

Не съм сигурен дали ми се гледа Стар Трек лоуър декс. Ако искаш, добре дошъл си ти да напишеш ревюто, ще го публикуваме 🙂

Знам че епизот се пише с д накрая 🙂

С нетърпение чаках това ревю!
Много ми хареса и съм напълно съгласен с него, с малки изключения.
Основното което ми направи лошо впечатление в цялостния замисъл е как два робота с една совалка /летяща на гориво от грутки и горски мъх :)/ и една ефектно разгъваща се палатка се очаква да направят жизнена колония с шест ембриона…. . За подобнонещо са нужни поне 200 човека. Нямат подготвени семена, медицинско оборудване и т.н. Другото е как за 12 години не са обиколили планетата поне няколко пъти. И основно при толкова напреднала технология – да намерят толкова…. неподходяжа планета.
Иначе в началото макар и за няколко секунди се зачудих дали няма да е по добре децата да са с хората.
Но като цяло през цялото време бях за андроидите.
Много ми хареса момента когато при майка и татко вече бяха децата от кораба и на вечеря майка казва че е добре да проведат….да го кажем културен разговор. Татко предложи да разкаже виц, а тя каза, че е казала да се проведе културен разговор :))))
Като гледах последния епизот чесно казано се чудех какво се случва……
Имах чувството че в един епизот са наблъскали три.
Надявам се да има нянаква връзка с пришълеца. Чакам с нетърпение втори сезон 🙂

Сега очаква ревюто за стар трел лоуър дескс.