Anatoli-Krustev-Todor-KasabovINT

Анатоли Кръстев и Тодор Касабов: „Все по-важни ще стават не самите разкази, а разказвачите“

В четвъртото интервю към седмицата на българската фантастика се срещаме с двама автори, които заедно са направили дебюта си в жанра.

Анатолий Кръстев e роден в гр. Стара Загора на 02.01.1962г. Машинен инженер. Завършил е ТУ-Варна. Випуск 92. Живее в гр. Варна. Работил е като оперативен работник в МВР. В момента работи като старши механик в „Римакем” ЕООД, „Агрополихим” АД Девня. „Ернам“ е първият му  сериозен опит в писането.

Вижте ревю на „Ернам“ тук.

Тодор Касабов е роден на 08.10.1970 г. в гр.Айтос. Завършил е Висшият институт на МВР (Симеоново). От 1994 г.  до 1998 г. е работил, като следовател във Варна, а оттогава насам е управляващ съдружник в адвокатска кантора „Варнев, Касабов и партньори” гр.Варна. Има осъдителни решения срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Първата му книга „Кръгът на Анархазис” издадена през 2006 г. е свързана с проблемите на правосъдната ни система.

Изображение с име: ernam_kat– Вие дебютирахте миналата година с „Ернам“. Успешен ли беше дебютът ви?

А. Кръстев – Според мен, да.

Т. Касабов – Дебют във тоя жанр, никога не е лесен. Страшно много хора харесаха книгата, а критиката беше най-често градивна, така че дебютът е по-скоро успешен.

– Защо избрахте точно епоса за Гилгамеш за вдъхновение?

А. Кръстев – А сега… Вдъхнови ме това, че исках да разкажа на хората за една „възможна“ съдба на двама герои от различни светове и измерения… Колегата е „отговорен“ за Гилгамеш – което се получи добре.

Т. Касабов – Истината е, че епосът за Гилгамеш не е послужил за вдъхновение. Една част от тази сага – подвигът с убийството на чудовището Хувава /Хубамба/ бе използвана като завръзка на нашата история. Имаше нужда от връзка между събития от дълбоката древност и настоящия разказ и описанието на древното чудовище Хувава от неизвестен вавилноски автор чудесно пасна на представите ни за демоничното създание в романа:

… Знаеш ли какъв е гласът на Хувава? Той лети като буря над морето и вдига такива вълни, в които гинат кораби и хора. Неговият глас лети като вихрушка по земята, дърветата се огъват и трошат и планините се смаляват. Устата на Хувава е огнена паст и дъхът му означава смърт.

 Страховито, нали? А сега се опитайте да си представите нашествие от армия подобни същества

– Ще има ли продължение „Ернам“ и кога?

А. Кръстев. – Не е невъзможно, но …трябва ни малко повече мотивация… чакам последната капка да препълни чашата…

Т. Касабов – Тези, които са прочели романа, без съмнение са забелязали, че той се развива доста динамично и стремително, без никакви отклонения. Любителите на този вид книги са свикнали с обстоятелствени описания, лирични и не дотам лирични отклонения и преживявания на героите. В „Ернам“ това липсва. От друга страна идеята е толкова всеобхватна във времето и пространството, че само от първата книга бихме могли да направим няколко тома, пълни с подробности и други персонажи, които да вплетем в историята. Например, войната на атлантите с Хувава и неговите подобни би могла да бъде поместена в много страници, а не в няколко реда и т.н. Тук обаче следва да бъде направено уточнението, че ние не сме професионални писатели, което значи, че не си вадим хляба с писане на книги. Което значи, че трябва да вършим и друга работа. Така че по-важно беше да предадем самата история в завършен вид, макар и леко постен, отколкото да се разпростираме в многотомна сага, която въобще не беше сигурно дали ще бъде издадена. Все пак нямаме договор с издател, нито пък ни се плаща за всяка страница. В България сме. Дори и да създадеш бестселър, пазарът тук е изключително ограничен, а българските автори навън потчи не се продоват. Това е тъжната истина. Така че като цяло писането на книги остава за забавление и лично удоволствие. Аз го приемам така. Ако сме успели да доставим поне малко удоволствие и на читателите, значи мисията е успешна и в личен план ще се чувствам напълно удовлетворен. Така че продължение на Ернам засега не се предвижда. По-скоро в случай на проявен интерес бих се ангажирал да запълня празнините в тази история, които оставихме при това препускане по сюжета и да пренапиша цялата история отново по начин, който да отговаря на очакванията и на най-претенциозните любители на жанра. Едва тогава би могло да се мисли за продължение.

Изображение с име: Anatoli
Анатоли Кръстев

– А ще имате ли друга съвместна творба извън вселената на „Ернам“? Какви идеи ви се въртят в главата?

А. Кръстев – Не знам… идеи има доста, но кое ще се осъществи???
Т. Касабов –
Идеите, които ни се въртят в главите, не са по-различни от идеите в главата на всеки средностатистически мъж – футбол, коли, жени, пари и т.н  макар и не непременно в този ред.

– Смятате ли, че сте започнали късно да пишете? Защо първата ви книга не е излязла по-рано?

А. Кръстев – Да, малко е късно… лично за мен… ами книгата по принцип се забави доста, а беше готова 2006 г… в такива времена живеем…

Т. Касабов – Лично за себе си мога да кажа, че съм започнал да пиша по-скоро рано, отколкото късно. Първия си роман написах още докато бях ученик, бях забравил съвсем за него, но при едно разчистване на тавана в родната ми къща ми попадна отново… естествено, не е публикуван. Първата ми публикация през 2006 г. е книгата „Кръгът на Анархазис, за съда, съдиийте и наказателно-правната ни система“.

– По-трудно или по-лесно е да пишеш в съавторство?

А. Кръстев – За мен е по-лесно… провокациите един към друг раждат идеи и… става по–добре.

Т. Касабов – И да, и не. От една страна, две глави мислят по-добре от една. От друга страна, обаче, не можах да се преборя с Анатолий за някой дребни елементи, като например името на главния герой… и др. подобни. Исках да махнем и мантрите във вида, в който са предадени, но съавторът, който има сериозни познания в областта на окултното, ми заяви, че това не са измислени неща, а истински магични напеви, че това била бяла магия и те придавали енергиен заряд на романа на духовно ниво. Макар и да съм адвокат, не съм обучен да водя спорове с магията…

– От колко време се познавате и как се запознахте?

А. Кръстев – Виждали сме се като колеги и преди… но по-тясно сътрудничество се състоя около книгата.

– Как решихте да пишете заедно?  На кого му дойде идеята за „Ернам“? Кой каква роля изпълняваше във вашия авторски колектив?

Т. Касабов – През 2007 или 2008 г. Анатолий ми донесе чернова на част от книгата и ме попита за мнението ми. Прочетох го с удоволствие и споделих, че според мен романът не е довършен. Имаше много празннини. Липсваха всякакви бойни сцени, липсваше финалната битка между чудовището и главния герой, но най-вече липсваше завръзката на цялата история. Беше загатнал купища неща, а ги беше оставил недоразвити и недовършени. (За съжаление, някой така си и останаха, дори и след намесата ми).

Анатолий ми предложи да опитам да пиша, да я довърша ако ми представлява интерес. Каза, че и самият той осъзнава казаното от мен и че се пробвал, но не се е получило. Не ми трябваше много време да мисля. Съгласих се. След бруталното риалити за съдебната ни система ми беше любопитно дали ще мога да пиша и фентъзи. Добавих нови глави и герои, пренаредих старите като пипнах навсякъде, където имаше нужда. Освен че дописах края на историята, написах и съвсем ново начало, а непреклоността на съавтора да сменим името на главният герой ме накара да се обърна към шумерската митология и бога на небесата Ан, който е баща на Енлил, с когото започва романът. Бог Ан пък ме наведе на мисълта за неговото чудовище Хувава и т.н. Ето така, от само себе си, в процеса на писане се получи и завръзката между двата свята, която толкова липсваше.

Бяхме обсъждали многократно всичи промени на по чаша бира или на по кафе (в зависимост от слънцестоенето) и всичко, което напишех, дали ново или преработено старо, му го пращах да го  изчете преди да го включа. И когато все пак в крайна сметка приключих, Анатолий възкликна: “Какво си направил с моя Ернам? Обърнал си го с хастара навън. Просто не мога да го позная. Това е съвсем друга книга!“

– Какво мислите за българската фантастична литература? Чели ли сте фантастика от български автори и какво мислите за нея?

А. Кръстев – Харесвам естествено, най-вече доайените в жанра.

Т. Касабов – Чел съм фантастика от БГ автори още от дете – Петър Бобев, Павел Вежинов са страхотни, харесвам също и някой от по-новите автори, но няма да цитирам имена, да не се възгордеят прекалено.

Изображение с име: M4034S-4211
Тодор Касабов

– Трудно ли е да си писател в България? Защо? Споделете своя опит с издаването на „Ернам“.

Т. Касабов – Когато през 2008 г. Ернам бе наградена на конкурса на „Аргус“, очаквахме, че няма да има проблем с издаването. Поради икономически причини, това не се случи. С управителя на издателство „Изток-Запад“, г-н Любен Козарев, един изкючителен човек и мой приятел, се запознахме през 2005 г. покрай издаването на първата ми книга „Кръгът на Анархазис“. Той обеща да помогне отново. И искам да използвам момента да изкажа специалните си благодарности към него и неговия екип. Г-н Емануел Икономов помогна от страна на „Аргус“ с изработването на корицата от художника Димитър Стоянов и така „Ернам“ най-накрая видя бял свят, макар и след дълго чакане.

– Къде се виждате след 10 години?

А.Кръстев и Т.Касабов – Надяваме се в България, макар политическият ни елит да прави всичко възможно да изгони оттук българите и техните деца.

– А какво е бъдещето на жанра според вас?

А. Кръстев – Очаквам голямо бъдеще, фантастиката е жанр, който непрекъснато набира инерция и тепърва все повече ще се развива.

Т. Касабов– Честно казано читателите /в това число и аз самият/ доста се поразглезихме напоследък. Излизат наистина страхотни неща. Историите обаче започват да се повтарят в по-голяма или в по-малка степен и това прозира най-вече в детайлите. Така че все по-важни ще стават не самите разкази, а разказвачите. И аз си давам сметка, че, да, идеята на Ернам е страхотна и може би ние разказвачите не сме били достатъчно добри, за да я разкажем по начина, по който тя заслужаваше да бъде разказана.

– Пожелайте нещо на читателите ни!

А. Кръстев и Т. Касабов – Пожелаваме им да се забавляват с Ернам. Ако подходят към книгата без особени очаквания, а просто с мисълта да се откъснат за няколко часа от ежедневието и битовизмите и се пренесат в света на Ернам, убедени сме, че ще останат доволни от преживяването.

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата