Анди Михов: „Сам бъди промяната, която искаш да видиш в света!“

Интервю със сценариста на Iscariot Анди Михов.

Наскоро ви запознахме с интересен sci-fi проект, започнат от трима българи – Iscariot. Късометражният филм вече събра необходимия финансов минимум и в момента трупа допълнителни средства за влагане в бонус материали и подобряване качеството на проекта. SciFi.bg потърси сценариста, Анди Михов, за да ни разкаже повече за себе си, „Искариот“ и успеха.

 

Concept Art от Iscariot

Здравей, Анди, и благодаря, че се съгласи да разкажеш повече за Iscariot на нашите читатели. Всъщност идеята изцяло твоя ли е?

Идеята, историята, героите и светът са изцяло мой, но Ина, нашият подуцент и най-добрата ми приятелка, имаше първоначалната идея за човек отвлечен от извънземни. Когато всички се срещнахме в Лондон през октомври, за да обсъдим какъв ще е филмът, най-много харесахме един мой кратък разказ за роботика. Когато го обмислихме обаче осъзнахме, че необходимият бюджет би бил огромен. В последствие трябваше да измисля нещо, което да има малък бюджет, но огромна визия.

Как се вдъхнови да създадеш този свят и сценарий?

Като творци обичаме да говорим много за вдъхновенията си, но истината е, че инстинктивният процес на творчество е свързан с това да слушаш какво историята иска да ти каже на теб, да позволиш на нейната естествена енергия да върши работата си. Нямаше нищо конкретно, което да ме вдъхнови, просто в търсенето си героите и света им намериха мен. Моментът, в който приложих инженерство и техника, беше в писането и структурата на сценария, най-вече при диалога и scene sequence-а.

Каква е същността на историята и посланието, което искаш да предадеш чрез нея?

Много често млади писатели правят грешката да мислят за послание. Твоята единствена мисия като творец е да създаваш добро изкуство. „Не се тревожи, а работи“ е кредо което научих от други писатели.

Когато не насилваш историята посланието идва от само себе си и може да е различно за всеки човек. Аз не виждам себе си като мъдрец, който има на какво да научи хората. Чрез творене аз научавам какво самият аз мисля за много неща в живота. В ‘Iscariot’ вложих теми за неща, които ме вълнуват, и ако те докоснат дори един човек, това ще е невероятно.

Анди Михов

Доколкото разбирам, творческият ви екип засега се състои изцяло от българи, живеещи и работещи във Великобритания. Защо тогава избрахте британски актьори за ролите?

Творческият и лидерският екип сме българи. Вижте, аз съм израснал и живял доста време извън България. Националността на един човек не ме вълнува. Културната идентичност на всеки човек не е определена от това, което пише в паспорта му. Ина, Алекс и аз се събрахме като екип, не защото сме българи, а защото взаимно бяхме привлечени от общата ни страст към филмовото изкуство и индивидуалните ни таланти. Не чувствам силна национална привързаност и това не ме афектира. Съдя хората като личности.

Причината да изберем актьорите, които избрахме, не е защото са англичани. Избрахме хора с талант. В историята на ‘Iscariot’ Джеймс Бенет е американец по произход и ни трябваше някой, който можеше да изимитира американски акцент. Страшно много държа на правилен акцент.  Дино и Алекс бяха работили заедно преди и когато се срещнахме с него го сметнахме за повече от подходящ за ролята.

Но екипът ни е много разнообразен. Нашият кинематограф, Кирил, е от Естония. Стефано, който се занимава със звука, е италианец. Имаме още много хора от най-различни части на света свързани с проекта.

Как се свързахте с тях и как успяхте да ги привлечете за „Искариот“?

Правихме нещо, което се шегувахме, че са industry lunches в Лондон. След като нахранвахме актьорите ги карахме да ни четат части от сценария. Истината е, колкото и нескромно да звучи, че историята ми им хареса и те повярваха в проекта. За остатъка от екипа – с някои се запознахме чрез networking events или чрез обяви в сайтове за млади творци.

Има ли причина да изберете именно Великобритания за страната, в която да реализирате проекта си? Може ли такова нещо да се случи в България?

Освен, че живеем, учим и работим там, във Великобритания има по-голяма преспектива за развитие. Много е трудно и конкуренцията е огромна, английската кино-индустрия е много строга, но шансовете за развитие са повече от тези в България. През лятото имах среща с български продуцент в София, който напълно ми разби илюзиите, че може да получиш финансиране в България за такъв тип проекти.

Финансирането е вече осигурено. Какво следва оттук нататък?

През януари започваме снимки, през февруари-март ще е post-production периода. След това ще подготвим наградите за всички, които ни подкрепиха в кампанията.

Какво ще правите с филма, щом го завършите?

Първата ни цел е Cannes след това London Sci-Fest Fest. След време вероятно ще пуснем филма за свободно гледане в YouTube. Също така ще разпратим филма на различни продуцентски къщи и ще видим дали някой ще прояви интерес към наши бъдещи проекти.

Какво ще цели да постигне този филм, какво би означавало за вас успех и какво би означавало провал?

Искаме да представим този филм като пример за работата и уменията ни. След това искаме да намерим сериозно финансиране за някой от другите идеи и сценарии, които имам. Успехът е звяр с много глави, така че не знам, аз рядко съм доволен от каквото и да било. Провалът за мен щеше да бъде да не съберем пълната сума чрез кампанията. Да получим желаната сума е въпрос на чест за мен и е първото признание за стойността на ‘Iscariot’. Естествено, провал ще бъде и никой да не обърне внимание на филма, когато излезе.

Как и кога ще можем да го видим в България?

Надяваме се да намерим места, където ще можем да направим прожекции в България. Вероятно това ще е през лятото, силно се надяваме медиите също да ни подкрепят. Но както вече споменах в най-лошия случай филмът вероятно ще бъде качен в YouTube до една година.

С какво се занимавате ти, Ина и Алекс извън проекта „Искариот“?

Ина и аз завършваме магистратурите си тази година. Алекс работи, но и тримата искаме да продължим да правим филми. Аз съм писател, занимавам се много активно със спорт и с музика любителски. В момента пиша няколко разказа, които с Ина искаме да направим на филми. Пиша роман и от време на време се правя на модел.

Ти самият, предполагам, си фен на научната фантастика. Кои са любимите ти филми, книги и сериали от жанра?

Докато растях книги като поредицата Dune бяха много важни за мен. До ден днешен мисля, че Франк Хърбърт е недооценен и е истински гений. Романите на Артър Кларк, Айзъс Азимов, Ричард Матисън, Рей Бредбъри, Кърт Вонегът и Филип Дик пробудиха много нови идеи и интереси в ума и духа ми, в интерес на истината промениха мен самия по начина, по който може само една книга да те промени. Техните творби не са просто лесно за смилане развлечение, а истински размисъл върху абсурда на човешкото съществуване и сериозните проблеми, пред които сме поставени. Въпреки че фантастиката обикновенно се развива в близкото или далечно бъдеще, тя винаги ангажира себе си с въпроси за съществуването ни и мястото ни във Вселената и природата сега.

Джордж Лукас с оригиналната Star Wars трилогия и Род Сърлинг с The Twilight Zone и Planet of the Apes бяха титани в моето детство и все още са. Филмът Blade Runner по романа на Филип Дик за мен е шедьовър и един от люмите ми sci-fi филми.

От по-модерните комерсиални филми и сериали съм голям фен съм на Pacific Rim и Falling Skies. Също така, в малкото свободно време, което ми остава, съм геймър, така че харесвам sci-fi игри, но рядко ми остава време за това.

Къде смятате да продължите работата си – в чужбина или в България и защо?

В чужбина. Първо, начина по който съм отгледан. Английският ми е толкова майчин език, колкото е и българският. Второ, смятам, че харесва ни или не, в България няма скоро да има възможност за работа в този жанр. Знам със сигурност, че Ина и Алекс споделят чувствата ми. Прекарах една година в България и опитах да стана сценарист в един от популярните български сериали. Дори не ми се говори какво преживяване беше това.

Още concept art. Нарисуваният е кап. Джеймс Бенет (в ролята ще бъде Дино Фетчър), подложен на разпит от враговете си.

Какво трябва да се промени в България, за да се чувстват и тук творците неограничени?

Много неща, но не смятам, че е мое място да критикувам или да нравоучавам. Не съм policy-maker, икономист или политик. Лесно е да се говори, аз не обичам говоренето, обичам действията. Прави добро изкуство защото не можеш да живееш без да го правиш и се бори за него. Сам бъди промяната, която искаш да видиш в света.

За финал, има ли нещо, което би искал да кажеш на нашите читатели?

Нямам собствени думи на мъдрост. Когато започнах да се занимавам с бойни изкуства отначало ядох доста бой. Тогава баща ми сподели с мен един цитат на Ханибал, който се превърна в нещо като мое лично мото когато се затрудня с нещо, което правя: „Aut inveniam viam aut faciam“. Грубо преведено означава: „Или ще намеря път/начин, или ще го създам.“

Благодаря ти за това интервю и успех с „Искариот“ и бъдещите ти проекти!

Благодаря за времето, вниманието и подкрепата!

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
4 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Monoceros

Браво!
Хора като него водят светът напред!

Владимир Филков

Радвам се, че са получили парите! 🙂 Интервюто е чудесно, а младежа е страшно интелигентен и интересен. Изглежда ми млад обаче казва някой мъдри неща. Интересно ми е да прочета някой от разказите му. И аз им пожелавам много успех!

Петя Ивайлова
petia84

Пожелавам голям успех както на проекта, така и на екипа! 🙂 Не съм изненадана, че е гадно да се работи в българска телевизия – всъщност точно така си го представях. 😉