Апокалипсис бавен и щастлив

Новият сериал на Винс Гилиган и Рей Сийхорн беше, меко казано, дългоочакван. Въпреки че не знаехме почти нищо за него почти до последно, достатъчно ни беше наличното – че става дума за експеримент на сценариста на Breaking Bad и Better Call Saul (и, да не забравяме, 29 епизода на The X-Files, повечето хубави) в научнофантастичния жанр. Е, сериалът дойде в края на годината и определено не разочарова… в повечето си аспекти.

Първият епизод на сериала е феноменално добър. Грабва и зарибява веднага. Втората му половина е напрегната и лудешка, точно както обичаме. Дори отговаря без да се мотае на повечето въпроси, които имахме след разкриването на концепцията за „апокалипсис с доброта“. Втори епизод продължава с превъзходно темпо – задълбочава концепцията и представя интересни мистерии и гледни точки. Карол е бясна и не се сеща да задава правилните въпроси на „многото“, но всичко е достатъчно ново и напрегнато, информация и теми за размисъл продължават да струят отвсякъде, за да ѝ простим.

Епизоди от трети до шести са прилични. Темпото малко се успокоява, започват някои моменти на времегубене (каквито има предостатъчно и в хитовите сериали на Гилиган, който доста обича подробни и изчерпателни сцени с разтеглени прозаични моменти), но мистерията все още държи, а Карол започва да ни става симпатична. Вече се ориентираме по-добре в новия свят с новото човечество с общ мозък, наслаждаваме се на показваното. Забавянето е в рамките на очакваното и приемливото – не може всички като Orphan Black да държат високо темпо цял сезон, а дори и той се поуспокои значително за следващите си години.

Уви, за епизоди 7 и 8 действието вече тотално спира. Не че няма излишни протяжни части от предния пакет епизоди, но тук те запълват 99% от екранното време. The Walking Dead и The Last of Us – пасти да ядат. В тези предпоследни серии се отсяват истинските фенове – тези, които биха гледали и хвалили Гилиган каквото и да реши да им показва. И тези, за които концепцията е толкова интересна, че биха преживели сюжетът да им поднася на час по лъжичка, само и само да продължи.

В последния за първи сезон девети епизод се случва това-онова, но темпото хич не се забързва толкова, колкото би било редно за край на сезон след две празни серии. Да не говорим, че Карол показва идиотизъм, какъвто от нея не очаквахме. Всъщност, тя го показва още в осми епизод, но тогава още си мислим, че може би лъже и това е поредната ѝ стратегия – но уви, няма такава дълбочина в плиткия ѝ образ на обезверена и отчаяна от живота лелка, отказала се от двата си грама мозък заради няколко седмици самота. Оказва се, че парагваецът ще бъде много по-адекватен и интересен образ от нея, колкото и да не ни се вярва в началото.

И така, един сериал, който можеше да е топ-предложението на годината, в крайна сметка се самопрепъва с разтягане на локуми. Да, супер интересен е като идея, но натрупва твърде много баластра за изхвърляне. Убива драматичния си заряд с баналности, убива авторитета на персонажите си и дълбочината на концепцията си с безсмислени опити за любовни нотки (все пак поздравления, че ги отложи чак за края, вместо да ги вкара директно в трети епизод) и убива апетита ни за втори сезон, като не ни показва нищо кой знае колко бомбастично след втория си епизод.

Сигурен съм, че мнозина от вас вече са готови да скочат в защита на сериала – видимо оценките за отделните епизоди далеч не следват толкова отчетлива низходяща тенденция, колкото моите (има такава, но много по-плавна и трудно забележима). Хвалбите за последните три епизода изобилстват, въпреки очевадните им недостатъци. Та може и аз нещо да не съм разбрал или да имам твърде високи очаквания. Аз сам не мога да отрека, че в абзаците по-горе го сравнявам все с качествени хитове. И дори не съм споменал колко много прилича цялата работа на един голяяяям разтеглен сюжет от The Twilight Zone, както и за деликатните препратки към епизода Third From The Sun.

Естествено, няма как да сте зрител на този сериал и да не се замислите за това как бихте живели вие в един такъв свят. От какъв аспект ще тръгнете да анализирате ситуацията? Докъде бихте стигнали, за да спасите човечеството, и би ли ви хрумнало изобщо да се борите? Кои въпроси бихте задали на „многото“, които Карол въобще не се сеща? Как бихте се отнасяли към близките си, присъединени към множеството? Карол има този „късмет“ да няма близки в превърнатите хора (Елън не се брои за жива), което ѝ позволява да действа без особени обвързаности, за разлика, например, от Лакшми, която, заслепена от сина си, въобще не осъзнава какво се случва. Явно и мосю Диабате няма такива задръжки или не се замисля за тях, иначе едва ли щеше да развратничи с жени, в чиито глави може би виреят и родителите му.

По-дълбоките теми за размисъл са свързани с щастието и пацифизма. Колко щастие става вредно в дългосрочен план? Колко е необходимо, за да обичаш живота? Къде са границите и противоречията между опазването на околната среда и нашето оцеляване като цивилизация? Какви са промените, които бихме могли да направим в обществото си, за да може то да зафункционира много по-оптимално? Определено има върху какво да поразсъждаваме след гледане на Pluribus. Но и не можем да си кривим душата, че забавеното след втори епизод темпо касае не само сюжета, ами и задълбаването в различните аспекти и проявления на „епидемията от щастие“, което определено разочарова.

Ясно е, че нямам никакви забележки към актьорската игра. Рей Сийхорн вече се е доказала и тук продължава да го прави. Нямам забележки и визуално – липсват кой знае какви бомбастични сцени, но си личи, че са инвестирани пари и кадрите са изграждани със старание. Дори празните моменти, губещи време, носят купища смисъл и послания за който може да ги разчете. Обмисляни са детайли като какви цветове са дрехите на героите и какво говорят те, какви са книгите на масата на Карол и т.н. Всъщност, забележката ми за умиращото и убиващо темпо е единствената по-сериозна, колкото и важна да е тя. Няма как да не отчета останалите позитиви, които все пак правят сериала едно от най-интересните предложения на годината.

Моята оценка:
История – 4.50
Герои – 4.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 7
Емоционален заряд – 4.50
Фантастични елементи – 5.50
Саундтрак – 4.50
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Обща оценка: Мн. добър (5.35)