„Аве Мария“ – още един отговор на Мюрей Лейнстър

Романът на Анди Уеър, екранизиран от Фил Лорд и Крис Милър, беше публикуван през май 2021 година (издаден същата година от „Бард“ в превод на Иван Иванов) и досега навярно повечето фенове са го чели или поне са чули за него. По тази причина едва ли ще разкрия някаква особена тайна, ако кажа, че се разказва за това как един учител спасява света. Нямаше да бъда изненадан, ако училището се казваше Коул Хил, откъдето „произлизат“ ред забележителни учители, спасявали нееднократно света в британската поредица „Доктор кой“, но Уеър изглежда не е толкова горещ почитател на британските сериали, като мен. За популярността на „Проекта Хейл Мери“, както би бил буквалният превод на заглавието, допринесоха и двата предишни и много успешни романа на Уеър „Марсианецът“ и „Артемида“, първият от които също имаше много сполучлива екранна адаптация.

Бързам да кажа, че романът и филмът „Проектът „Аве Мария“ са възхитителни. Райън Гослинг въплъщава както човечността на образа си, така и целия емоционален заряд, който Уеър е вложил между кориците на произведението си. Аниматрониката или специалните ефекти, с помощта на които е създаден неговият партньор – извънземния Роки, са на почти дванадесет (изборът на числото не е случаен) светлинни години пред най-близките си конкуренти. Изключително силен е диалогът, който идва почти без изменения от книгата.

Но най-силното и в двете произведения са идеите – елемент, който винаги търся и все по-рядко намирам. За разлика от „гастрономическата“ фантастика, която напоследък ако не доминира, то поне заема голяма част от лавиците в книжарниците и програмите на кината, Project Hail Mary отива по-нататък и ни предлага друг поглед върху света, който не е като към храна или ресурс, а като към…

Няма да развалям удоволствието на незапознатите, нито ще кажа дали краят на филма е променен в сравнение с романа. Интересното е, че Уеър заема позиция в един стар дебат, в който все още няма ясен победител.

Нека най-напред да дам малко контекст.

Една красива легенда гласи, че последното съобщение от френския капитан Лаперуз, преди да изчезне, достига Париж благодарение на случайна среща с английски платноход, някъде далече в океана. Двата кораба се приближавали предпазливо един към друг, защото никой не знаел, дали когато другите са потеглили на пътешествие, техните страни са били в мир или в състояние на война. Именно върху този опит на човечеството от епохата на Великите географски открития почива идеята, че космосът може да бъде опасно място.

В космически декорации тази идея чудесно е демонстрирана от американския писател-фантаст Мюрей Лейнстър. В майския брой на „Астаундинг“ от 1945 година се появява неговата новела „Пръв контакт“. Това далеч не е първото произведение на тази тема, но то обрисува убедително страховете, с които дори развитите технологични цивилизации се очаква да подходят към подобно събитие. Това произведение е достигнало до българските фенове заради превода във в. „Орбита“ от 1977 година, дело на преводачката Александра Каназирска, който днес е широко достъпен.

Но има и друга причина за тази известност и тя е свързана със съветския писател-фантаст Иван Ефремов, патрон на Софийския клуб за фантастика. Неговото не по-малко известно произведение, повестта „Сърцето на змията“, е публикувано за пръв път в януарския брой от 1958 година на списание „Юность“. То е преведено от Георги Георгиев за авторски сборник на писателя, излязъл през 1983 година в поредицата „Галактика“, и също е широко достъпно. Смята се, че Ефремов спори задочно с Лейнстър: трудностите пред космическите пътешественици са толкова големи, че цивилизация, която не е в мир със собственото си аз и с околния свят, не би могла да ги преодолее.

Коя от двете гледни точки е вярна, ще покаже времето. Засега знаем само, че Веселената упорито мълчи и не е ясно дали ние сме единствените или цивилизациите се гледат навъсено през мерниците и се спотайват на родните си планетни системи. „Проектът „Аве Мария“ влиза мощно в този дебат и изразява мнение, с което аз съм склонен да се съглася.

Темата за саможертвата преминава през цялата история, като червена нишка. Имаше един епизод от „Стар Трек: Следващото поколение“, където по време на командирски курсове героите трябваше да заповядат на един член от екипажа буквално да умре. На другата страна на везните стояха животите на целия екипаж. Това беше труден за гледане епизод и в „Проектът „Аве Мария“ се показват няколко различни гледни точки по темата: обърнете внимание не две, на пръв поглед случайни реплики, на пилота-китаец и на администраторката-германка.

За филма може да се говори много. Динамиката е отлична – за да се стигне дотам, режисьорите са съкратили началото, където главният герой узнава важни неща, а също и голяма част от научните обяснения, оставяйки само малки детайли. Ако някой иска, може да се „допита“ до книгата, където научните обяснения са разгърнати в цяла си пълнота. Именно с началото е свързано и единственото ми разочарование – и от книгата, и от филма: макар да е сюжетно обосновано, то е малко шаблонно. За мен историята започва с първия епизод, в който героят се връща към спомените си. За силна страна на филма смятам и общото внимание към детайлите: надписите в кораба на различни езици, оборудването, акцентите на героите. Направи ми впечатление и забележителната химия между някои от тях, независимо дали са хора или не съвсем.

Научната идея с угасващото слънце не е нова, но конкретиката ми се стори достатъчно оригинална. Символично беше, че спасението е свързано с форма на живот. Книгата е вече хит и филмът навярно предстои да стане, а що се отнася до маркетинговия потенциал – обърнете внимание на надписите по тениските, които носи героят на Гослинг.

В заключение, филмът ме остави удовлетворен. Героят направи пълен кръг, премина през множество изпитания благодарение на личните си качества, придоби още повече човешки (и не само) опит, знания и умения, отколкото имаше в началото, и накрая се върна там, откъдето бе тръгнал, без да изпадне в депресия от загубите и без да се озлоби срещу нечестната Вселена. Вместо това се сдоби с нови приятели и с увереност, че постъпва правилно. Горещо препоръчвам филма. Поне за мен тия два и половина часа, през които го гледах, бяха чудесна имунизация на душата срещу злото и злобата, които се изливат върху нас от новините и социалните мрежи.

Моята оценка:

История – 6
Герои – 6
Визуален стил – 5,50
Eлементи на изненада – 5,50
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 6
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Общ успех: Отличен (5,90)