Бесят ли призраците?

През 1898 г. се появява едно произведение, което ще окаже влияние върху литературата, телевизията и киното в продължение на повече от век, та дори и днес. Това е The Turn of the Screw или „Примката на призрака“ от Хенри Джеймс. Без да е прекалено новаторска, книжката става емблематична за жанра и периода си – ужасите от края на ХІХ и началото на ХХ век. До ден днешен критиците спорят какво всъщност се случва в сюжета и какви са скритите значения зад думите и делата на героите, а адаптациите продължават да излизат – следващата такава ще бъде втори сезон на The Haunting of Hill House (с неофициалното заглавие The Haunting of Bly Manor).

Поздравления за издателство „Сиела“, че преиздаде култовата класика на български, с красиви твърди корици и добре изпипан текст! Отнасяли са се към творбата внимателно и с уважение. Книгата има както историческа и литературоведска стойност, така и голям маркетингов потенциал. Нормално е почитателите на хорър жанра да проявят интерес към нея, особено предвид предстоящата адаптация в култовия антологичен сериал на Netflix.

Колко жалко, че съдържанието е всъщност доста разочароващо. Сюжетът може и да е бил интересен и рядко срещан за времето си в края на ХІХ век, но днес е изчерпан и банален. Анотацията на практика покрива почти всичко, което се случва, с изключение на последните двадесетина страници – млада гувернантка отива да се грижи за две деца в имение в провинцията, но постепенно се убеждава, че поверениците й са преследвани от злите призраци на предишните си настойници. Повествованието е бедно на събития, а съвсем лекото забързване на нещата и развръзката в края са типичен пример за „твърде малко, твърде късно“.

Най-трудният за възприемане елемент е стилът. Разказвачът е гувернантката, оставила писмено свидетелство за преживяванията си в първо лице единствено число. Средната дължина на едно изречение е 5 реда. Изключително подробно са описани терзанията на главната героиня, всичките й мисли, подозрения и опасения. Което не ги прави разбираеми – нахвърляни са обстоятелствено, но хаотично и на моменти без ясна логическа връзка. Разбира се, това може и да е нарочно, предвид възможността изобщо да няма призраци, а жената просто да е луда, но този похват силно затруднява четенето. 170 страници, а се усещат като 700. Възрастните хора често имат навика да се отплесват в излишни разсъждения и детайли, вместо да предадат кратко и лаконично същината на историята си, но дори най-старата баба днес не е способна да остави ума си така да блуждае, че да разказва история за 5 минути в 500.

Има все пак и един елемент, който да оправдае славата на „Примката на призрака“, и това са двусмислиците. Както стана ясно, все още литературният свят не е достигнал до единодушие по въпроса има ли реално призраци в тази история или се разказва за една побъркана жена. Но фактът, че такива дебати са повдигани и продължавани повече от век, показва, че текстът все пак е вдъхновяващ и провокиращ размисъл.

Обаче далеч не само тези елементи са неясни и двусмислени. В целия разказ на гувернантката се усеща едно потиснато сексуално напрежение. В имението Блай има нещо греховно, но дали то е в привидно перфектните деца (и особено момчето, което е по-голямо, може би вече в пубертета), в оклюкарените предшественици, които май са имали афера, или в самата главна героиня? Остава едно усещане, че книгата е пълна с метафори, не всички от които можете да разберете, че авторът е искал да каже нещо дълбоко, което може би ви убягва. Но и това остава неясно – дали има такъв елемент, или просто така се е получило да изглежда и хората погрешно се прехласват по иначе типичния „роман за едно пени“ (навремето страшни историйки за по едно пени са се публикували под път и над път, особено пръснати на части по броевете на вестници, както се е случило и с „Примката на призрака“). Все пак обаче е похвално за края на ХІХ век, когато хората все още държат на някакви приличие и морал, поне за пред обществото, да се публикува история, в която се усеща намек за педофилия. Темата е табу и днес, което говори колко напредничав е бил Хенри Джеймс в творбите си още тогава.

Не знам какво да очаквам от предстоящия сериал, но не съм обнадежден. The Haunting of Hill House добави доста нови елементи към литературния си първоизточник („Свърталище на духове“ на Шърли Джаксън) и въпреки това беше изключително муден, протяжен и развлачен. Не смея да си представям какво трябва да измислят сценаристите на The Haunting of Bly Manor, за да разтеглят тази постна историйка с едва четирима герои в цели десет епизода и колко по-отчайващо муден ще бъде вторият сезон в сравнение с първия.

Дали си струва да си купите „Примката на призрака“ от Хенри Джеймс и изд. „Сиела“? Вие си преценете доколко заспалото темпо и тежкият стил ще ви попречат, доколко евентуалното наличие на скрит смисъл и атмосфера са ви достатъчен мотиватор. Благодарен съм на Хенри Джеймс за творбата му, вдъхновила директно или индиректно безброй следващи произведения в различни медии, но лично аз със сигурност няма да отворя тази книга отново.

Моята оценка:
История – 3.50
Герои – 3.50
Стил на писане – 3=
Eлементи на изненада – 3
Емоционален заряд – 4-
Теми за размисъл – 5.50
Фантастични елементи – 3
Степен на оригиналност – 4
Старание на автора – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5.50

Общ успех: Добър (3,95)