Бягайте при Бягащия човек

Подходих към новия филм „Бягащият човек“ с чисто съзнание. Нито съм чел книгата на Стивън Кинг, нито съм гледал стария филм с Арнолд Шварценегер. Единствените ми очаквания се базираха на трейлъра и малко се притеснявах да не би да става дума за лигава пародия с екшън и експлозии. За щастие – не, почти всички лигави моменти са събрани в трейлърите, а основата е по-сериозна.

Филмът се развива в дистопично бъдеще, в което корпорациите и телевизиите владеят обществото, а честният малък човек няма много шанс да прокопса. Единствената надежда е в телевизионните предавания, където хората се излагат или рискуват живота си (или и двете заедно) с надеждата да спечелят някоя наградка и да вържат месеца. Предаването с най-голям потенциал е Бягащият човек, но никой не го е завършвал жив досега.

Главният герой, Бен Ричардс, е първият от много време насам, който има шанс да го спечели. Неговата най-голяма слабост може да се окаже и най-ценното му предимство – гневът. Той постоянно е ядосан и едва се сдържа да не потроши всичко и всеки около себе си (без женичката, де). Признавам, че тази му особеност го прави интересен герой, или поне по-интересен от стандартния екшън персонаж. Пак е добряк и помага на хората около себе си, но е малко по-нестандартен. За неговия чар помага, разбира се, и чарът на актьора Глен Пауъл (когото за първи път гледах в Scream Queens), който успешно носи филма на гърба си.

Темпото на филма е доста добро и има изобилие от екшън, експлозии и престрелки, които обаче не доскучават, а поддържат високо напрежение. Да, има и хумор, но той през повечето време е доста черен и е трудно да се разсмее човек на него. И в двете области очаквах по-лошо представяне на база трейлърите, но всъщност съм доста доволен.

Силна страна на филма е социалният коментар. На моменти напомня на „Игрите на глада: Възпламеняване“ с изобличаването на фалшивите моменти в риалити предаванията, както и с превръщането на личната борба за оцеляване на главния герой в катализатор за бунт и обществена промяна. Е, там беше значително по-добре и въздействащо направено, но и тук е прилично засегната идеята. За съжаление, твърде удобно и често появяващите се помагачи, както и бъркотията в главата на главния злодей, който уж всичко много добре планира, но всъщност е доста късоглед, развалят ефекта. Историята се получава наивна, върви твърде гладко и това я прави нереалистична и отнема от постиженията на Бен Ричардс, който до голяма степен оцелява на късмет. А не е като да не показва и завидни умения, просто те остават някак на заден план. И не е като да не си е сам виновен за съдбата в известна степен – ние му симпатизираме и знаем, че иначе е добряк, но пък никой не му е виновен, че удря по стъклата, бюрата и лицата на хората всеки път когато някой му каже нещо накриво.

Откъм фантастични елементи и саундтрак нещата са средняшки. Да, дистопичният свят е сравнително интересен, но няма кой знае колко впечатляващи нови технологии, визии или обществени развития. Има го и проблемът с почти всички футуристични фантастики, при който уж технологичното ниво е много по-напреднало от нашето, но същевременно се очаква от нас да повярваме, че гигакорпорациите с ветераните-убийци на своя страна не могат по всяко време да проследят и локализират главния герой.

Интересен детайл е, че част от сцените са заснети в България, макар че аз не разпознах нито един роден пейзаж. Сцената, в която Пауъл виси само по кърпа (а след това и без кърпа – вижда се в трейлъра и не е спойлер) от прозореца на сграда, всъщност е снимана тук, и то през февруари. Браво на актьора, че не е развил бронхопневмония след преживяването и не се оплаква. „Винаги има малко временна болка в името на вечна кинематографична слава“, шегува се Пауъл по повода.

Няма да ви убеждавам, че филмът не е пълен с недомислици или че е кой знае колко дълбок и проникновен като послания и теми за размисъл. Но пък ви уверявам, че е приятен и си струва да бъде видян. Има елементи на изненада, има чаровен главен герой, има зрелища и напрежение, има похвални наченки на социален коментар. Може би The Running Man е от редките примери, при които римейк на адаптация всъщност се получава добре. Ако го сравним със „Зов за завръщане“ от 2012 година (пак римейк на адаптация, в която е играл Арнолд Шварценегер), „Бягащият човек“ бие по всички параграфи. Не че е голямо постижение, но все пак трябва да се отбележи.

Моята оценка:
История – 5
Герои – 5.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 4
Саундтрак – 4
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Обща оценка: Мн. добър (4.95)