Черната перла на MCU Phase 4

Черната пантера е един от най-обичаните и популярни герои на кино вселената на Марвел. Как един малък африкански народ (НЕИСТИНСКИ, Уаканда не е реална държава!) успя със своите кралски особи да спечели цял един свят, не е мистерия за никого. Сега, връщайки се на големия екран за втори път в може би най-разнородната Марвел фаза до момента, ме помете. Това не е просто екшън история, а история за болката от загубата, било тя реална или потенциална. А Раян Куглър за втори път използва противопоставяне като основен похват, върху който гради историята си. От една страна имаме вече случилата се загуба на принцеса Шури, а от друга – страха за бъдещето на народа. Личните желания застават срещу нуждите на общността. Въздух и вода се сблъскват с огън и земя. Една нация застава срещу останалите народи. Един стар бог срещу нови супергерои. Предци срещу наследници. Но ще има ли приемственост и сливане? Или всичко ще се взриви?

Лентата почва с няколко основополагащи несвързани сцени:
– Опитът да се спаси Т’Чала от очите на Шури и погребението му. Момент, ясно показващ, че това ще е основен мотив във филма. Нещо крайно добре познато и изтъркано, примерно от Спайдърмен. Това не е сладко намигване, а поставяне на пътеката, по която ще се върви.
– Геополитическото напрежение, в което Уаканда се намира като единствен собственик на вибраний. Политическите атаки на форуми и срещи на високо ниво и опитите за грабежи от наемнически групировки изобилстват. Другите нации са готови на всичко, за да се докопат до ресурсите
– Намерено е ново находище на вибраний на дъното на океана, което се пази от тайствени същества, може би морски сирени, ако се съди по начина, по който с песента си хипнотизират хората.

Провалила се експедиция на американското правителство в търсене на вибраний е първото домино от поредицата. Оказва се, че американски учен е измислил начин да намира скъпоценния метал. И докато кралица Рамонда (майката на Т’Чала) се опитва да помогне на дъщеря си да се справи със загубата, се появява мистериозният Намор. Той изплува от водата на реката, до която двете жени се намират, и ги принуждава да намерят учения и да му го доставят. Той ги обвинява, че отваряйки Уаканда и вибрания за света, те са допуснали хората да навлизат в територията им безконтролно, което създава заплахата и неговият народ да бъде намерен.

След това Шури с Окойе (главнокомандващия уакандийски генерал) са отправят на мисия в САЩ да приберат учения, който е намерил начин да добива най-здравия метал.
Тази мисия ни запознава с Рири Уилямс (Ironheart, Желязното сърце), която би трябвало да заеме мястото на Железния човек (нека ви подготвя отрано – костюмът й не е впечатляващ) и тук нещата стават интересни. След няколко екшън сцени Шури и Рири се оказват в сърцето на подводната империя, а с младата принцеса получаваме кратка история на Талокан – подводното кралство на Намор (спрямо филма произношението е Намор, а не Неймор, защото идва от испански). В този момент филмът спира да ни запознава с важни за наратива детайли и вече започва да подготвя развръзката, която достига типичната екшън кулминация на Марвел.

Трябва да призная, че филмът е прекрасен, но и не може да се гледа без първата част. Уаканда не е един човек и много от старите герои заемат малки и големи ключови роли и тук. Макар героят на Чадуик Боузман (принц Т’Чала) да не е физически представен, той присъства във филма осезаемо. Тук ще спомена, че актьорът почина през 2020 т. на 43 годишна възраст. Това принуди екипа на филма да преосмислят филма, което те са направили с нужното уважение към паметта на колегата си.

Марвел понасят голяма критика, че повечето им филми са тясно свързани и трябва да се гледат последователно. Допълнително с това се опитват да спечелят по-младите аудитории и да запазят настоящите си фенове. Това прави тази фаза от кино вселената им доста пъстра и всеки проект е ново приключение за гледащите. „Уаканда Завинаги“ изисква да се изгледа „Черната Пантера“. Това не е недостатък в този случай. Като за втора част е също толкова добър, колкото и първият (а може би и по-добър?). Саундтракът и картината са в синхрон и някой се е постарал за визуалните ефекти и екшън сцените. Има малко нелогични моменти, но те лесно се пропускат. За любопитните има какво да се потърси относно културите, върху които стъпват Уаканда и Талокан. А за по-големите фенове на Марвел вселената са дадени намигвания за някои по-нови и до момента епизодични пресонажи, които тепърва ще имат важни роли.

Основият минус на Black Panther: Wakanda Forever и на Марвел вселената в момента според мен е един важен социален въпрос. В свят, където се надяваме да изградим героични образи от всякакъв бекграунд, да покажем, че доброто расте във всеки, независимо от пол, култура, сексуалност и т.н. и така всеки да има възможност да се разпознае с някое олицетворение на доброто. Защо в момента всички нови млади Отмъстители са момичета? Дали в тази фаза ще видим някое момче да заеме място до тях? Нор-Варр, Уиккан, Спийд или пък Продиджи, или някой друг? Да, има слухове, но нищо конкретно. А докато чакам да получа отговор на този въпрос, смятам пак да погледам новата история от любимата ми измислена африканска държава и да крещя тихичко в киносалона „Уаканда Форевааааа“.

Моята оценка:

История – 5
Герои – 6
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 6
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Обща оценка: Отличен (5,70)