Черни мъки и пейзажи

Колкото и да хулим Netflix за тъпите им банални тийн-сериали и повече от абсурдни адаптации, не можем да отречем доброто им международно развитие. Немският Dark е феноменално добър, няколко корейски и норвежки продукции станаха хитови, дори поляците извадиха 1-2 прилични предложения. Как бихме намерили и обърнали внимание на такива сериали, ако не беше Netflix да ги финансира и наложи на публиката?

Днес ще се посветим на исландския сериен филм „Катла“ – 1 сезон от 8 епизода, но е бил достатъчно хитов, за да очакваме и втори – най-рано в края на тази година, по-реалистично – през лятото на следващата. Дори и да нямаше обещани нови епизоди обаче, първият сезон е достатъчно завършен, за да се изгледа накуп като един по-дълъг нелош филм.

Концепцията, макар и не тотално оригинална, е интересна и представлява стабилна основа за изграждане на мистерия и драма. Малкото градче Вик се намира до активния вулкан Катла. Останали са само няколко души, които да поддържат населеното място, както и няколко новодошли геолози, които да изследват природния феномен. Външни хора обаче почти не се допускат поради опасността на наситения със сажди въздух (идеално оправдание за актьорите да носят маски в снимките по време на Ковид-19). Всичко е спокойно, хорицата си живуркат и преживят мъките си – отминали любови, изгубени сестри, умрели деца и т.н. Докато от един момент нататък не започва да се случва нещо странно – от вулкана един по един започват да излизат покрити с черна гняс хора. Част от тях трябва да са мъртви. Други са още живи, но са с 20 години по-възрастни. Какво, по дяволите, се случва? Истински ли са? Извънземни? Съживени мъртъвци? Създания от фолклора? Зловещи експерименти? Ще разберете, но ще трябва да гледате докрай. А след това, ако ви е харесало, може да изгледате сериала още веднъж, за да хванете пропуснатите моменти и да си доизчистите картината след като вече знаете истината.

Идеята щеше да е много добра, драматична и мистична, ако не страдаше от един сериозен недостатък – мудното темпо на сюжета. Разбирам защо то е такова, даже не мога да се сетя за кой знае колко материал за орязване, но все пак на моменти е трудно да се задържи концентрация върху случващото се на екрана. За това допринася и актьорската игра – хората не драматизират излишно, почти няма крясъци, говорят спокойно на странния си език, дори приспивно. Ако търсите вълнуващ екшън или драма с по три обрата на всеки епизод, това не е вашият сериал. Но ако си падате по съзерцателни и интелектуални ленти, дайте му шанс.

За главна героиня можем да нарочим Грима. Преди няколко години тя е изгубила сестра си и се е фиксирала върху това да я намери, дори и всички да очакват да е мъртва. Историята на Грима става доста напрегната и интересна в последните два епизода, но е трудно да се вълнуваме за съдбата й – трудно бихте намерили по-апатично и безлично момиче. Актрисата умишлено играе така, не я виня, има си причини персонажът да е такъв, но едва ли ще спечели симпатиите ви със заспалата си физиономия. Също толкова умишлено е сестра й да изглежда по-умряла и от нея, когато се завръща изненадващо. А иначе актрисата зад Грима всъщност е и доста добра певица (творчески псевдоним GDRN), която участва и в зловещия саундтрак:

Доста интересна героиня е Гунхилд – тя играе както по-млада и бременна своя версия, така и по-възрастна такава – която вече е родила дете с увреждания. Младата току-що се е пръкнала от вулкана и си мисли, че все още се намира в края на миналия век (и удобно не забелязва как всичките й познати от преди 20 години са побелели и сбабичосани). Възрастната отдавна е напуснала градчето и сега се завръща само заради странните събития. Мистерията е най-стабилна около нея – всички други излезли от парещата пещера са мъртви, само тя прецаква теориите за същността на завърналите се с факта, че оригиналът й е жив. Тя е сякаш и най-човечната.

Историята на Дари и семейството му не е лоша и също добавя към мистерията, но е малко изнасилено драматична. Детето-психопатче обаче е интересен образ и поставя въпроса дали пък вулканичните същества не са злонамерени към нас.

Трудна за гледане е сюжетната линия с Гизли и Магнеа – местният полицай и инвалидизираната му съпруга. Между тях може би някога е имало силна любов, той може би е бил свестен човек… но сега и двамата са затворници на положението си и натрупаното отчаяние започва да взима страшни жертви. Тяхната драма е най-тежка и мъчителна, но, уви, в живота е често срещана, макар сериалите и литературата рядко да я засягат – все пак творците искат хората да харесват изкуството им, а не да си режат вените на него. Точно това я прави и доста силна. Има и елемент на обрат относно същността на Магнеа от Катла, но не се акцентира на него, по-скоро трябва да се замислим, за да го осъзнаем (не мога да навляза в детайли – спойлери).

Описал съм сюжетните линии сякаш са доста интригуващи, те реално наистина са такива, но отново повтарям, че се развиват изключително бавно, влачат се като народна песен. Трябва да имате търпение и нерви, за да видите доброто в тях. Същевременно, част от тях имат твърде пришпорен край – 7 епизода баааавно се трупат напрежение и мистерия и накрая, когато загадката е решена, сюжетните линии приключват с един рязък замах.

От сериала можем да си извлечем някои полезни поуки. Нищо не е вечно, загубите на хора са част от живота. Миналото няма как да се върне, затова ние трябва да се фокусираме върху настоящето и бъдещето. И реално именно това е начинът да удължим хубавото максимално, в противен случай сами прехвърляме от настоящето в миналото и си увеличаваме невъзвратимите спомени. Докато се борим с проблемите си, не бива да се вглъбяваме в себе си и да игнорираме околните – никога не знаем дали уж обикновения човек в къщата отсреща няма още по-тежки борби. Ежедневието е трудно, за някои дори болезнено, но не бива да го оставяме да ни отчайва и отказва от живота и човещината.

Това, което наистина ме впечатли, обаче, не са историята, персонажите или темите за размисъл, колкото и да е нечувано да се вдъхновя да пиша ревю заради нещо друго. Отвян бях от атмосферата и феноменалните природни пейзажи. Черната исландска пустош, прорязвана от рекичка лава, сивото небе с гигантски облак пепел по средата, гейзерите, саждите… Първо, уникално красиво е. Ако бяха изрязали всички актьори и бяха оставили само панорамите, ползвани като заставки между сцените, пак щях да съм впечатлен и доволен, че съм дал шанс на сериала. Второ, тази атмосфера идеално пасва на концепцията и допълва тегобите на персонажите. Всеки от тях носи някаква тежка мъка, потиска я в себе си от страшно много време, докато тя започва да избива, да го разяжда и пречупва. Викчани се задушават не само заради фините и не толкова фините прахови частици във въздуха, но и заради неизказаните и неизживяните си проблеми. От фантастична гледна точка е все тая дали мъртвите ще излизат от вулкан в Исландия или от морската пяна на гръцкия бряг, но някак си тази история не би се предала по същия начин на фона на слънчеви лъчи и палми. Докато гигантската Катла с гигантския черен облак над нея подготвя и допълва концепцията, а успоредно с това представя невероятно зрелище.

Ако на базата на това ревю смятате, че „Катла“ ще ви бъде интересна – дайте й шанс. Струва си, а и явно достатъчно хора са я харесали, щом е поръчан втори сезон на относително завършена история. Имайте предвид обаче и критиката ми – ако не сте особено търпеливи, има шанс да ви писне по средата, преди да сте разкрили мистерията на съществата и да сте видели кулминацията. Не че тя е особено бомбастична, просто обяснява някои неща и замисля. А това, заедно с превъзходните исландски природни картини, си е ценно само по себе си.

Katla може да се гледа по Netflix, очакваме в недалечно бъдеще втори сезон.

Моята оценка:

История – 4
Герои – 4
Режисура, ефекти и актьорска игра – 8
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 5.50
Старание на екипа – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4

Обща оценка: Мн. добър (5,20)