7 коментара
dark 3

Какво стана в Dark?

Ревю и отговори на някои въпроси, които може да са ви останали неясни след финала на сериала от три сезона Dark.

Една епична сага завърши след три зашеметяващи сезона. Много ще е трудно да намерим подобна заплетена и философска история, свързана с пътуване във времето, в друга творба. От една страна, сериалът е впечатляващ и увлекателен – можеше да продължи и повече от три сезона, за да ни радва максимално дълго. От друга – той изкара точно толкова, колкото му беше необходимо, за да бъде качествен, да разкаже историята си и да остане постоянно интересен и верен на себе си без разводняване. А и, честно казано, с толкова оплетени сюжетни линии, повече материал би пръснал главите ни и би създал потенциал за повече грешки и недомислици. За щастие, финалът беше много добър, значително по-сполучлив от този на много други далеч по-хитови сериали, и отговори на нивото на всичко досега, като завърши подобаващо едно главозамайващо приключение в три сезона.

Вече сме публикували ревю на първите два сезона, то важи в пълна сила и за третия. Не можем да изпишем достатъчно хвалби за акъла на сценаристите и сложността на пъзела, който ни дадоха за подреждане. Кастингът и гримът също са области, в които продукцията впечатлява до ниво падане на ченето – актьорите са добри и са така подбрани, че няма никакво съмнение дали играят един и същи персонаж в неговите младини, средна възраст и старини. Повдигат се теми за размисъл, които могат да ви държат будни по цели нощи, ако се филмирате достатъчно. Единствено критика може да се отправи към емоционалния заряд – героите са не толкова истински хора, на които да съчувстваме, колкото парчета от пъзел, който да наредим. Съответно, гледаме тази зашеметяваща история с интерес какво ще се случи и кой ще е следващият обрат, но без много да ни пука за личните страдания на този или онзи. Макар и с нововъведението в концепцията от финала на втори сезон, качеството и атмосферата напълно се запазиха, така че нищо не се е променило във впечатленията ни, единствено можем да похвалим екипа, че завършиха така, както и започнаха – брилянтно. Личи си, че ако не всичко, то 90% от нещата са били планирани от самото начало, което е ключово за създаване на сполучлив продукт без осезаемо количество разочаровани фенове накрая.

Тъй като сериалът все пак си е сложен за пълноценно схващане само от едно гледане, обаче, ще се опитаме тук да отговорим на някои въпроси, които може да са ви останали дори след преглеждане на трите сезона. Излишно е да предупреждаваме за спойлери. Ако са ви останали неясноти и след статията, напишете ги в коментар, за да ги обсъдим, може и да ги добавим, стига да стигнем до консенсус чия теория е вярна. Задълбаването в родословните дървета може да изглежда малко като за сапунен сериал, но разбирането на роднинските връзки е ключово за разбирането на сериала и оплетения му в 3 свята и над 200 години сюжет.

Бутон за зареждане на YouTube видео

Основната идея

Важните неща трябва да са ви станали ясни след трети сезон. Виновник за възникване на времевата примка е Х. Г. Танхаус (приликата в името с Х. Г. Уелс не е случайна). Той е прекарал твърде много време в научни разработки и опити за разгадаване на времето и вселената, поради което синът му е сърдит. След скарване, той и годеницата му катастрофират и умират, което кара учения да изобрети машина на времето в опит да поправи грешката си и да ги върне към живот. Уви, машината не проработва баш както трябва (макар че в крайна сметка изпълнява функцията си и става точно това, за което Танхаус се е борил) и вместо да изпрати човечеца в миналото, създава цели два нови паралелни свята, заключени във времеви цикъл, от който почти няма измъкване. В единия Йонас като цяло доминира и контролира времето (като приема името Адам в късните етапи на живота си), а в другия – Марта (Ева). Известно време двамата са в заблуда, че именно тяхната любов и тяхното дете са причината цикълът да съществува, но то е просто още едно парче от пъзела.

Клаудия е единствената, която успява да пътува между трите свята и да намери начин цялата трагедия да бъде предотвратена, но за целта трябва Йонас и Марта да се върнат назад във времето, и то точно в третия (оригиналния) свят, където те не съществуват, но могат да спасят сина на Танхаус от преждевременната му смърт. Така ученият няма мотивация да посвети живота си на изобретяването на машина на времето и паралелните светове така и не се създават. За съжаление, това означава също, че половината ни познати персонажи също не съществуват.

Защо много от героите не участват в последната сцена с вечерята?

Защото те са родени само благодарение на времевия цикъл. Ако баща ти е пътешественик от бъдещето, който обаче никога не пристига в твоето време, то ти няма да бъдеш създаден и няма да бъдеш роден. А ако по стечение на обстоятелствата и ти станеш негов баща, то тогава и двамата няма да съществувате. Клаудия спокойно унищожава двата свята именно защото знае, че нейната дъщеря Регина, заради която прави всичко, е родена от реално съществуващи в оригиналния свят хора, съответно тя не би изчезнала и даже би имала голям шанс за по-добър живот там. Катарина и Хана са щастливи в продължението на оригиналния свят, защото Улрих и Микел така и не се раждат, та да съсипят живота им. Петер Доплер така и не е срещнал Шарлоте, а и баща му не се развива като травмиран психопат, поради което приема сексуалността си и в крайна сметка се събира с Бени – травестита от караваната. Регина не е малтретирана в гората от Улрих и Катарина, съответно не попада на Александър (всъщност Борис Нийвалд), не се жени за него, не прекарва живота си до атомната електроцентрала (която в оригиналния свят дори не съществува) и съответно не развива рак.

Бутон за зареждане на YouTube видео

Кои герои съществуват само заради времевата примка и от кои пътешественици произлизат?

Списъкът е дълъг, така че не ни се сърдете, ако изпуснем някого.

  • Улрих Нилсен – баба му е Агнес, а баща му е Тронте.
  • Микел, Магнус и Марта Нилсен – баща им е Улрих.
  • Тронте Нилсен – майка му е Агнес, а баща му – неназованият син на Марта и Йонас.
  • Шарлоте и Елизабет Доплер – двете са си едновременно майка и дъщеря и сами са си баби. Тук е мястото да отбележим, че Танхаус отглежда познатата ни Шарлоте в двата новосъздадени свята, но истинската му внучка, която също се казва Шарлоте, е друго бебе и най-вероятно е починала с родителите си. Между другото, златният часовник с надпис „За Шарлоте“, гравиран отвътре, всъщност е принадлежал на майката на Густав Танхаус – дядото на Х. Г. Танхаус. Въпросната прабаба също се е казвала Шарлоте и заради нея старецът толкова се е интересувал от пътуване във времето през 1890 г. Иначе казано, историята явно се повтаря в това семейство.
  • Франциска Доплер – майка й е Шарлоте, а баба й – Елизабет.
  • Силия – тя е родена от аферата между Егон и Хана, която обаче не би могла да се случи без пътуването на Хана назад във времето.
  • Бартош Тидеман – син на реално съществуващите Александър и Регина, които обаче никога не се срещат. Впрочем, не е ясно какво се случва с Александър в реалния свят, но можем да предположим, че той заравя чантичката с документите на същото място във Винден, след което продължава пътя си към друг град.
  • Йонас Канвалд – баща му е Микел. На щастливата вечеря след развръзката Хана обявява, че е бременна и мисли да кръсти сина си Йонас. Това обаче ще е съвсем друг Йонас, тъй като баща му не е същият.
  • Ноа (или Хано, както е истинското му име) и Агнес – баща им е Бартош, а майка им – Силия. Които, на всичкото отгоре, ги раждат след пътуване към далечното минало.

Кой за какво се бори и защо?

Сравнително бързо става ясно, че две страни се борят за контрол върху времето и историята. Първата се разкрива във втори сезон – предводителят й е Адам/Йонас. Дълго време изглежда сякаш той се бори да запази цикъла такъв, какъвто е, барабар с апокалипсиса в него, като целта е да бъде унищожен светът (без много подробности как и защо). Чудехме се как е възможно сравнително доброто момче Йонас, който запазва голяма част от идеалите си и в средно-възрастната си версия, да се изроди в такъв безмилостен злодей. Истината е, че в крайна сметка и Адам иска да прекъсне цикъла, също като младия Йонас, просто е значително по-брутален. Позволява си да убива и манипулира, защото, ако успее в мисията си, нищо от това няма да се случи и няма да има значение. А той и последователите му ще изчезнат, с което своеобразно ще отидат в Рая, където са свободни от болка и мъка. Именно с тази идея дъртият привлича последователите си. Адам си мисли, че ако убие бременната с неговото дете млада Марта, ще премахне причината за възникването на всичко и светът му ще изчезне, но уви, нещата се оказват по-сложни. За щастие, в самия край на историята се появява Клаудия, която му дава новата полезна информация и той успява да прати младата си версия в точния момент в оригиналния свят, с което постига целта си.

Втората страна всъщност е Ева/Марта от втория свят, която работи основно с младите си версии и сина си в трите му зловещи разновидности, донякъде и с Клаудия. Тя също е с впечатлението, че нейният син е Произходът на цикъла и съзнава, че ако примката се прекъсне, той никога няма да бъде създаден. Затова и жертва любовта си и отдава живота си на запазването на цикъла. В крайна сметка обаче и за нея се предполага, че отива в „Рая“ на Йонас. Всъщност, тази идея за Рай прави саможертвата на двамата млади полувлюбени в края с една идея по-малко трагична. Да, те се отказват от живота, за да спасят света, което си е доста героично, но до голяма степен си спестяват и много мъка. Така или иначе, за тях е невъзможно да живеят нормален пълноценен живот – или ще станат безчувствени злодеи, или ще бъдат убити от алтернативни свои версии. Не се знае дали ще отидат в обещания Рай, но изтриването им от историята е за предпочитане пред вечната мъка.

Най-интересна е Клаудия, известна също като Белия Дявол в старата си версия, която всъщност манипулира и двамата. Тя е дъщеря на Егон Тидеман и майка на Регина. Като малка (а и като възрастна, за кратко) се заиграва с Тронте, но двамата нямат нищо повече от афери. Не е казано изрично, но е сравнително ясно, че бащата на Регина всъщност е Бернд Доплер, бащата и на Хелге. Клаудия и Бернд са имали авантюра (макар и той да е с едно поколение по-възрастен от нея и общата им сцена в трети сезон да е доста неприятна за гледане, след като знаем това), като аферата им обяснява и причината Клаудия да стане директор на АЕЦ Винден след неговото пенсиониране (не е само акълът й). Жената разбира за пътуването във времето когато през 1986 г. вижда кученцето си Гретхен, изчезнало 33 години по-рано в пещерата. Постепенно се набърква доста здраво в сюжета, като историята й е твърде дълга и сложна за преразказване. В крайна сметка, тя някак си е разбрала за истинския произход на всичко (предполагаемо, опитвайки всякакви варианти да промени двата свята отвътре и проваляйки се, след което използвайки частицата от секунда в апокалипсиса, в която е възможно човек да направи нов избор, за която разбира от Ева – нека не забравяме и информацията, която чува по радиото след апокалипсиса), както и квантовите закони за това как така някой може да е хем мъртъв, хем жив едновременно. Така тя оставя едната си възрастна версия да умре, но в края се завръща, за да разкрие на Адам истинския начин цикълът да бъде прекъснат. Предполага се, че в оригиналния свят остава омъжена за Бернд и двамата щастливо отглеждат Регина. Любопитно е, че Ева също не е знаела кой е бащата на Регина – в сцената, където тя показва на Йонас гравираните на пода родословни дървета, Тронте е изобразен като бащата, което обаче не е вярно.

Бутон за зареждане на YouTube видео

Други въпроси

  • Как успява Танхаус да създаде машина на времето, след като в оригиналния свят ги няма Клаудия и Йонас да му помогнат? – През 1953 г. (във втори сезон) Клаудия дава на Танхаус чертежи, с които да създаде машина на времето. По-късно пък Йонас му дава ядрения материал, необходим за задвижването й. Машинката де факто пресъздава инцидента в ядрената централа от 2019 г. Самата централа пък е изградена само заради натиска на Неназования син на Марта, който изнудва кмета да даде разрешението. С други думи, самото изобретяване на пътуването във времето е парадокс, тъй като възниква само от себе си. Как тогава, след като всички тези предпоставки липсват в оригиналния свят, Танхаус постига същото? Тук можем да стигнем до заключението, че той така и не изобретява пътуване във времето. Той така и не успява да се върне назад и да спаси сина си. Неговият експеримент единствено създава двата нови паралелни свята. Именно в тях вече се случват изброените събития и героите наистина получават възможността да пътуват във времето с неговата машина, и то не само с 33 години напред или назад, а когато си поискат, че и в който от двата свята поискат.
  • Откъде получава Адам белезите си? – Бартош казва, че Йонас се е превърнал в такова грозилище от много пътуване във времето, но това едва ли е вярно. Клаудия пътува още повече, а няма и драскотина. Истината е намекната в една от сцените с Йонас на средна възраст, в която той се опитва да построи наново машината, но бива изгорен от една от светкавиците. Вероятно белезите по лицето и тялото му са се развили след множество такива изгаряния, което допълнително подсилва мъчението му.
  • Защо белезите на Марта и сина й се появяваха от различни страни на лицата им в различни сцени? – Защото по този начин ставаше ясно в кой свят се намират – в първия или втория. Във втория дори и домовете са огледално обърнати. Даже, много е вероятно режисьорът просто да е заснел всичко по нормалния начин, но да е обърнал образа огледално. Което пък прави сцени с надписи (като например стените в стаята на Магнус) още по-интересни – дали са построени нови декори и актьорите са били гримирани различно всеки път, или пък самите надписи по стените са отпечатани и залепени в огледален образ, за да може после да излязат както трябва на видеото? Това е засега неизвестен детайл, но интересен за отбелязване. Впрочем, интрото с огледалните образи придобива много повече смисъл сега, като знаем за паралелните светове. Числото 3 също затвърждава важността си – с по три версии на повечето главни герои, 33 години между времевите периоди, 33 умрели овце през 1986 г. и т.н., може би трябваше да се сетим сами, че ще има и трети свят.
  • Какви са виденията на Марта? – Сериалът няколко пъти намеква, включително и в самия си край с Хана, че е възможно хора от единия свят да изпитат дежа вю при разиграване на подобна случка в другия. В първи епизод на първи сезон, когато Марта и Йонас са в гората, Марта му казва, че е имала дежа вю, а той й отговаря, че се е получил бъг в матрицата. Същия разговор двамата провеждат и в първи епизод на трети сезон, което показва колко рано е била планирана сцената. Също така, в епизод 03х01. Марта получава видение на себе си в бяла рокля, покрита в черна слуз. Същата рокля носи Марта от първия свят, когато с Йонас правят секс за първи път. На следващия ден Микел се самоубива и цикличното страдание на героите започва. Бялата рокля се появява и във видението на Джонас след като прави секс с Марта от втория свят. В първия случай можем да предположим, че става дума за нов бъг в матрицата, ново дежа вю между световете. Във втория – просто сън и копнеж у Йонас по изгубената Марта от неговия свят.
  • Кой е прокопал тунелите в миналото, като тогава още не са работели? – Да, в миналото тунелите не са работели и е трябвало да се случи апокалипсисът, за да ги отвори. Групите на Йонас и Марта в двата свята обаче са пътували достатъчно назад във времето, за да прокопаят тунелите в очакване да времевите проходи да се отворят, че даже са им направили и красиви врати с логата и латинските слогани на техните секти. Сцена от прокопаването имаше в началото на втори сезон, когато Ноа, вече с тотално промит от Адам мозък, уби баща си – Бартош. Тогава не знаехме за роднинската им връзка, но Ноа със сигурност е бил наясно.
  • Кой е бащата на Катарина? – Това няма особено значение за историята, но все пак и той е показан в 1-2 сцени през сериала (включително с умрелите 33 овце), както и в родословното дърво на Ева – бащата се казва Херман Алберс. При пътуването на Хана в миналото и опита за аборт се запознаваме с майката на Катарина като 12-годишна – Хелене Алберс. По-късно пък я виждаме като възрастна да се държи ужасно с дъщеря си и дори да убива възрастната й версия, въпреки че най-вероятно я е разпознала (впрочем, във втори сезон децата на плажа си разказваха легендата за удавницата в езерото – явно това е била именно Катарина). Можем да предположим, че Херман е възрастен роднина на Хелене, който я е тормозил и изнасилвал. Оттам нейните толкова ранни аборти, както и ужасното й майчинство. Впрочем, това прави и Катарина единствената истински съществуваща от инцест. След като пътуващите във времето персонажи са елиминирани, техните залюбвания с роднини, за които са или не са знаели, че са роднини, вече не съществуват, но Катарина продължава да е жива в реалния свят. Само дето там вероятно остава без медальончето на свети Кристофър, тъй като Хана не го дава на майка й в миналото.
  • Как Силия съществува и в двата свята, ако Хана не пътува назад във времето във втория и не се залюбва с младия Егон? – Всъщност, не е казано, че не се случва точно така. Даже напротив – в епизод 6 Ева изпраща своите хора от паралелния свят да се погрижат историите им да се случат така, както са се случили. В една от последните сцени в паралелния свят, малко преди апокалипсиса Егон влиза в къщата на Хана и я вижда да прави аборт. С други думи, детето й от Улрих няма да се роди. Напълно възможно е след това той да я води в пещерата и да я праща в миналото, където младият му аз да я съблазни.
  • Как е намесена в цялото родословно дърво Инес Канвалд? – Симпатичната медсестра, която осиновява озовалия се в миналото Микел всъщност няма роднински връзки с никого. Някои фенове очакваха, че историята с нейния аборт ще се окаже важна, или пък че тя ще бъде вербувана от Микел за сектата на Адам, но тези зрители вероятно са търсили под вола теле. Ролята на Инес е просто да отгледа Микел и нищо повече – абортът й е важен единствено като детайл за нейния персонаж, който ни показва, че тя е искала да бъде майка, но не е успяла, съответно защо Микел е толкова важен за нея и защо тя го варди толкова всеотдайно.
  • Коя е майката на Петер Доплер? Кои са родителите на Хана? Кой е бащата на Хелге? – Това са въпроси без отговор, защото такъв не е необходим. Важното е, че те са реални хора и родителите им не са замесени в примката. Не може да се ровим в родословните дървета на всеки един персонаж и да очакваме мистерии и обрати навсякъде. Иначе, можем да отбележим, че майката на Петер също е включена в родословното дърво на пода в леговището на Ева  – казва се Ула Шмит и не е показвана в сериала. Феновете спекулират, че е била проститутка, което обяснява защо Хелге не е бил женен за нея и защо Петер не е знаел за баща си докато не е дошло време на майка му да умре, но това наистина няма особено голямо значение за общата история.
  • Ако приемем, че Йонас и Марта престават да съществуват, то как времето изобщо позволява те да се появят в реалния свят и да спасят семейството на Танхаус? – Тук можем да приемем за отговорна теорията на квантовото заплитане (онова с котката на Шрьодингер, която хем е жива, хем не е – съществува и в двете състояния, докато някой не отвори кутията и не погледне и не разбере със сигурност). Марта и Йонас хем съществуват, хем не съществуват. Но когато те все пак спасяват семейството на Танхаус и разбират, че световете им вече няма как да бъдат породени, тогава се намесва сигурността и едното състояние си заминава.
  • Означава ли всичко това, че след като нашите герои не съществуват, всичко е безсмислено? – Тук нещата са отворени за интерпретация. Може и така да се приеме. От друга страна, смисълът на съществуването на двата свята е, че от тях излизат Йонас и Марта, които спасяват семейството на Танхаус и в крайна сметка експериментът му се оказва успешен, а реално съществуващите персонажи водят много по-щастлив живот. Ако намесим и теорията за квантовото заплитане, може да отсъдим така – реалностите в оригиналния свят също съществуват едновременно една с друга. В едната реалност Йонас и Марта се появяват и спират зараждането на цялата сложнотия, след което изчезват. В другата (която не ни е показана, но това не значи задължително, че не съществува) семейството си умира, Танхаус създава двата нови свята и те влизат в своя вечен цикъл. Иначе казано, може да приемем, че изтриването на новите паралелни светове е само една от реалностите, които съществуват едновременно. В друга (или други) тяхното създаване не е предотвратено, те си съществуват, а героите в тях продължават вечно да си страдат в постоянен кръговрат. Ако това ви се струва по-оптимистично от изтриването на половината главни герои от историята, можете да приемете него за вярно. При всички положения, става дума за главоблъсканица, за която едва ли науката и логиката могат да дадат категоричен отговор, а и едва ли сценаристите са имали стопроцентово такъв предвид.
  • Какво се е случило с окото (и ръката – в паралелния свят) на Вьолер? – Сериалът така и не отговаря на този въпрос, като го оставя по-скоро като шега, особено за феновете, които много питат. От самото начало тази мистерия става една от най-интересните, но всеки път, когато Вьолер е на косъм да разкаже за случката, нещо се случва и го прекъсва. За щастие на Вьолер, в оригиналния свят след корекцията на времето той преживява същия инцидент, но окото му е само наранено, а не извадено. Явно хепиендът се простира дори върху него.
Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата