Чернокожо фентъзи

Ревю на филма „Черната пантера“, по кината от 16 февруари.

Признавам си, че в началото бях много скептичен към „Черната пантера“ и изобщо не го очаквах с нетърпение. Филмът не обещаваше нищо повече от скучна, банална и кичозна супергеройска история, целяща се в парите на чернокожите малцинства под маската на политкоректността. В интерес на истината, тези елементи донякъде присъстват, но все пак The Black Panther е повече. Въпреки че в него няма оригиналност, дизайнерите са се постарали да изкарат впечатляващи визии, които е добре да се видят на кино (неслучайно в САЩ ще се прожектира и на 270-градусови Screen X екрани), а злодеят е един от най-добрите на Марвел досега.

Сюжетът започва съвсем скоро след събитията от „Първият отмъстител: Войната на героите“ и следва почти неотлъчно формулата на Дисни. Кралят на Уаканда е убит и предстои неговият син, Т`Чала, да бъде коронясан. Принцът е приемник и на духа на Черната пантера, който му дава свръхчовешка сила. В комбинация с готиния костюм от магически метал той става почти непобедим и може лично да се заеме с най-опасните мисии, гарантиращи спокойствието и просперитета на мистичната държава. Заемането на трона обаче няма да стане толкова лесно, тъй като има и други претенденти, а убиецът на стария крал, Юлисес Клоу, трябва да бъде намерен и наказан.

„Черната пантера“ разширява вселената на Марвел, представяйки нови герои и нов микросвят в нея. Любопитно е, че първите не са най-интересното във филма. Всъщност, Т`Чала и персонажите около него са доста клиширани и недоразвити, въпреки че актьорите са красиви и гримирани и облечени по запомнящ се начин, а докато се бият са брилянтни, особено Окойе на Данай Гурира. Парадоксално, най-добре разработен е злодеят. Също така, каузата му, макар и неправилна и типично злодейска, е подробно представена и разбираема, може да му се симпатизира, докато справедливият и морален принц/крал може да защитава правилната позиция, но не си прави труда да я аргументира достатъчно добре. Неслучайно първият час на филма, когато предимно се запознаваме с новата територия и нейните герои (и свикваме с акцента и вида им), е скучноват, а сюжетът става интересен едва когато се разкрива истинският му централен конфликт.

Въпреки че уж са на заден план, жените са по-интересни образи от мъжете като цяло. Още една причина за силно консервативните да намразят филма предварително.

По-интересна е самата Уаканда като едно малко фентъзи кралство. Героите постоянно повтарят, че то е изградено на базата на технология с уникален метал, на име вибраний, но научнофантастичните елементи са много по-малко от фентъзи концепциите. Разработените технологии често са неразличими от магия, няма как един метал да направи сбирщина африкански племена с 300 години по-развити от останалия свят; коронясването включва церемония по посещаване на астралните полета с предците на бъдещия крал, докъдето се стига със сок от светещо в лилаво растение; пясъци и снегове магически лекуват; предводителят на уж цивилизованата страна се определя от махленски бой… Изобщо, опитът да се направи Уаканда по-земна и реалистична чрез вкарване на технологии е не само неуспешен, но и излишен. Но това е бял кахър, след като в тази вселена вече сме видели какви ли не измишльотини, включително Атилон, лунния град на Нечовеците.

Важното е, че кралството е изключително красиво, и то именно заради вълшебствата си. Доказването на бъдещия крал става на ръба на зрелищен водопад, посещаването на предците се случва в астрално поле под прекрасно небе, едно от племената живее на планина със спиращи дъха снежни гледки, а под земята е скрита свръхнапредналата лаборатория на сестрата на Т`Чала, принцеса Шури, чийто изобретателен ум е равностоен на гения на Тони Старк. Но въпреки целия си прогрес, Уаканда е доста консервативна страна – местните се радват на технологиите, но силно държат на традициите, пиърсингите и шарените костюми, дори това да ги приближава повече до по-слабо развитите племена в Африка. Така например, един от племенните лидери държи чиния на долната си устна, което го кара да изглежда абсурдно (всъщност е реална практика). Но като цяло рядко се залита към кича – африканската култура и фентъзи елементите са умело преплетени, за да се стигне до приятната визия на филма. И е прекрасно, че основната част от сюжета се развива именно в Уаканда, а не в до болка познатите ни метрополиси на съвременния свят (въпреки че и в такива има важни сцени – все пак, както става ясно, Черната пантера и страната му не могат да останат завинаги изолирани от света).

Голяма част от филма персонажът прекарва не като поредния супергерой, а като крал, борещ се за доброто на народа си.

Вероятно темата за расизма ще бъде основен фактор за решението на мнозина относно това дали да гледат филма или не. Едните ще кажат „О, да, за първи път и чернокожите ще бъдат представени и ще заемат своето място до останалите“, нищо че вече сме гледали „Блейд“ и още немалко чернокожи звезди в собствени филми, а другите – „Писна ми да бутат негрите навсякъде и да ми натрапват политкоректност“, нищо че The Black Panther наистина е първият соло-филм за чернокож супергерой от вселената на „Отмъстителите“, започнала преди цели 10 години, и че филмите и културата на белите отдавна е натрапена много по-жестоко на останалите раси. Излишно е да се убеждават първите, че филмът има слабости, защото те ще са слепи за тях, и е излишно да се убеждават вторите, че има смисъл да се гледа.

Не се чувствам достатъчно компетентен да коментирам расизма в дълбочина, но ми се стори, че темата е прилично представена във филма. Далеч не се изследва подробно, но все пак присъства. Да, белите са вършили много лоши неща на черните в миналото, да, и днес няма равенство, но не, това не е причина да се избием взаимно, а напротив – цветът на кожата трябва да престане да бъде фактор, за да можем взаимно да си помагаме и да просперираме. Интересно е включването на Мартин Фрийман като страничен и чужд персонаж, който обаче се бори за каузата на добрите. Обикновено чернокож играе този тип във филмите за бели хора, докато тук тропата е обърната, но не по дразнещ или натрапващ се начин.

Костюмът на Черната пантера е по-интерактивен от обичайните и в новата му версия от време на време се появяват лилави нотки, които да го разкрасяват.

Има все пак един по-спорен момент, в който към племенен лидер се обръщат с „О, голяма горило!“. Ако надписът „най-готината маймуна в квартала“ на суичър, носен от чернокож, на сайта на Бенетон се смята за възмутителен расизъм, то и тук екстремистите следва да възразят, но не ги чувам… Все пак трябва да отбележим, че в оригиналните комикси маймунската страна на този персонаж е много по-силно засегната, докато тук е значително смекчена, именно за да се избегнат обвинения в расизъм. Също така, към белия персонаж се обръщат с „колонизаторе“, което си е баш расизъм, но в обратна посока. Няма какво да се лъжем, чернокожите са основен таргет на филма – именно затова са привлечени едни от най-актуалните имена сред афроамериканците като Анджела Басет („Зловеща семейна история“), Данай Гурира („Живите мъртви“), Лупита Нионго („Междузвездни войни“), Майкъл Б. Джордан („Крийд: Сърце на шампион“), Форест Уитакър („Rogue One“), всички от които се представят добре, между другото. Има огромна маса от тази общност, която не се интересува от „супергеройските филми на белите“, но може да бъде привлечена като лоялна публика на Марвел-сериала заради Черната пантера и именно това е основната маркетингова цел.

В тази връзка, въпреки че ревютата на Запад са изключително положителни и мнозинството от зрители изглеждат доволни от филма (не броим расистите), забелязвам, че най-върлите фенове на комиксите все пак не са очаровани. Ако сте от тях, имайте едно наум, че филмът е доста далеч от оригиналния материал. Лично според мен напълно покрива стандартите за средното ниво на филмите от „Отмъстителите“, без да ги надхвърля особено, но май моето мнение не е най-често срещаното из интернет. Все пак, аз нито съм чернокож, нито следя с интерес супергеройските продукции, така че подходих без надежди и емоционални нагласи за каквото и да било.

В историята са засегнати и други теми извън расизма и това как да угодим на всички зрители, дори се провокира малко размисъл. Ако една страна е решила за себе си проблемите, от които страда светът, то има ли тя морален и човешки дълг към останалите да сподели своите решения с тях? Или рискът от това технологиите й да се военизират в чужди ръце я задължава да ги крие за себе си, въпреки планетарните нужди? Донякъде този въпрос може да се отнесе и към актуалния за бежанците – длъжни ли сме да помагаме на бедстващите (така е по християнски, но по-важно – това е морално правилно) или трябва да пазим преди всичко себе си (така е патриотично и разумно от егоистична гледна точка)? А ако сме от онеправданите, това достатъчно ли е, за да мразим успешните и да искаме да сринем тяхното щастие, за да заживеят като нас, и кому ще помогне това? И доколко щастливите са отговорни за чуждото нещастие? На тези въпроси не е отговорено еднозначно или аргументирано, но все пак са повдигнати, което не е малко постижение. Самият факт, че ревюто се получи толкова дълго, говори, че The Black Panther трудно ще ви остави безразлични към себе си.

Последно искам да обърна внимание на саундтрака. Трейлърите ми бяха доста противни и ми създадоха лоши очаквания, защото всички включваха рап, който не мога да понасям. Официалният списък с песните вече е известен и също включва предимно „творби“ от този стил и производните му. За щастие, във филма почти няма рап. Дори единственото дразнещо парче беше пуснато от белия злодей Юлисес Клоу в колата му, докато го преследват, а не от чернокожите персонажи. Напротив – при представянето на Уаканда звучи много приятна песен с африкански фолклорни мотиви, има и други подобни елементи из филма. Тези песни ще бъдат издадени в отделен албум, който излиза заедно с филма – в петък.

Де да беше вложено същото старание в характерите им, каквото в костюмите и грима.

Като обобщение – „Черната пантера“ е неочаквано приличен епизод от киносериала на Марвел, който е далеч от перфектен, но все пак заслужава внимание. Предсказуемият формулаичен сюжет, неравното темпо и недоразвитите откъм характер герои му пречат да бъде наистина добър, но пък впечатляващите визии, грим и костюми, загатнатите теми за размисъл и добре разработеният злодей компенсират повече от адекватно. Ако мразите супергеройските филми по принцип, не е задължително да го гледате, няма да ви обърне представите в никакъв случай. Но ако сте фен на този тип развлечение и единствено предразсъдъците ви пречат да му се доверите, то по-добре ги преодолейте, защото иначе губите само вие.

 

Моята оценка:
История – 5
Герои – 4+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 3.50
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5-
Фантастични елементи – 5+
Саундтрак – 5+
Старание на екипа – 6-
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5.50

Обща оценка: Мн. добър (5.03)

2 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Славяна

Изчерпателно и точно ревю, макар и да не съм съгласна с израза „киносериала на Марвел“.
Единственото нещо, което откровено много ме подразни беше, че Т’чака уби брат си и заряза детето. Няма как да стане! Абсурдно беше. За мен тук историята издишаше най-много и всъщност това послужи за boost-а необходим на бъдещия злодей.
Визията на Уаканда и това, че имахме шанса да се насладим на почти варварска битка, а не на поредната технологична война на Тони, с който там дойде, за мен е най-големия плюс на филма. Героите бяха доста достатъчно добре развити в предвид, че се сблъскваме с тях за първи път. Очаквам във втория филм да имаме повече дълбочина в историята на Накия, М’баку(любимец!!), Окойе и скапаняка от граничното племе, уж приятел на Т’Чала.
Злодеят е от любимия ми вид – можеш да разбереш защо е такъв, симпатизираш му, защото знаеш, че всъщност не е бил виновен за това, което му се случва и дори има много логика в действията му и желанието да помогне на онеправданите. Вярно, че иска да управлява света и изби маса народ, като всички злодей, но не може чак толкова да му симпатизираме, нали?! 😀
Единствено не ми харесаха съшитите с бели конци сцени за убийството на брата на Т’чака и когато граничния скапаняк пусна Килмонгър, защото той отмъстил за родители му един вид, убивайки Клоу.

agata

Точна и изчерпателна оценка.