Да открехнем заедно вратата на времето

„Вратата на времето“ е романът, с който Егмонт България започнаха лятото на малките читатели тази година. С неговото представяне се даде старт на кампанията за НЕзадължителните книги, част от която е и нашата игра! Най-добрите в разгадаването на мистерии (в случая личността на нашето извънземно Зипи) ще получат книги от поредицата „39 ключа“! Но това ревю е към друга мистерия – вратата на времето!

Вила Арго е мястото, което ще събере трима любители на приключенията – Джулия, Джейсън и Рик, за да им поднесе едно лято, белязано от голяма тайна. Историята започва мистично с един ръкопис, от чиято поява нататък читателят се превръща в директен (съ)участник в действието. Всички необходими елементи за една загадка са налице: мистериозен ръкопис, тайнствен сандък, прикрепена към него карта и шифрована писменост.

Самата история е предадена под формата на записки от различни тетрадки. Кое дете не си е мечтало някога лятната му ваканция да бъде изпълнена с приключения? Всеки от нас си е представял как е капитан на кораб, как бива нападнат от вражеска група и трябва да защити своите приятели или как някой възрастен е негов неприятел и той трябва да му отмъсти. За съжаление, днес компютърните игри и виртуалната реалност заместват някогашните представи от нашето (поне лично моето) детство. За хубавото приключение са необходими само няколко странни вещи, доза добри приятели и всичко това може спокойно да се разбърка в една вълнуваща история.

Джулия и Джейсън са брат и сестра, които се настаняват в огромно имение, наречено Вила Арго. В наследство получават множество стаи, една голяма библиотека, близост до морския бряг и … един странен градинар. Къщата е имала своите обитатели, чиито образи висят днес по стените й, но последният, Юлисес, липсва от редицата портрети на бивши собственици. Какво се е случило с него? Дали е умрял и сега не броди като призрак из старата си собственост или му се е случило нещо по-вълнуващо?

Много са загадките пред които ще трябва да се изправят двете деца. На помощ се притичва малкият и начетен Рик, който се превръща във верен спътник в тяхното приключение. И така, приятелската компания вече е налице. Време е да видим къде е вратата, която фигурира в заглавието на тайнствения ръкопис. Тръгвайки от по-далеч, вратата стои в основата на интригата. Тя притежава не една, а цели четири мистериозни ключалки и сложен механизъм. Случайно децата намират вратата. При една злополука с Джейсън започват да се натъкват и на различните улики, които ще им помогнат да я отворят. Разбира се тайнственият градинар също, макар и инкогнито, помага на децата да се движат по вярната линия към разгадаване на ребуса.

Интересувате се къде са лошите? Защото в една вълнуваща история винаги трябва да присъства и някой отрицателен герой. Е, запознайте се с г-жа Обливия Нютън, която също точи своите лиги по Вила Арго. На този етап обаче, в първата част от поредицата, все още разбираме твърде малко за героите. Какви са претенциите на Обливия, загинал ли е наистина стария Юлисес и други загадки остават неразкрити.

Но докато си задавате тези въпроси смелите малчугани вече са намерили четири странни ключа и са на път да отворят мистериозната врата с четири ключалки. С помощта на знанията на Рик и един Речник на забравените езици, децата се впускат в тайните на Вила Арго. Загадките са много повече от отговорите, но това никак не притеснява Джулия, Джейсън и Рик. Малко преди края на първата книга те успяват да достигнат до кораб, който явно притежава магически способности и може да пренася пътниците си от едно място на друго. Разочарованието е в това, че частта свършва дотук. Остава ни да дочакаме втората част на поредицата, за да установим какво ще се случи.

Толкова относно сюжетните линии. Моите цялостни адмирации за дизайна на книжното тяло. Изд. „Егмонт България” винаги са се старали техните книги да привличат погледа да децата и да създават приятна атмосфера докато бъдат четени. И тук отново има хубави илюстрации, спомагащи за допълнителната визуализация на случващото се. Като читател не съм преставал да чета детска литература – Кестнер, Карол, Братя Грим, Андерсен, Милн и др. Приключението на Джейсън, Джулия и Рик не е толкова сюрреалистично като това на малката Алиса, на децата така и не им се налага да (пре)откриват Северния полюс, както на Пух и Тигър, но книгата има много свои плюсове. Тя идеално се вписва в така обичания от подрастващите приключенски жанр. Сред хитовите поредици за Хари Потър и Пърси Джаксън, може би и „Вратата на времето“ ще намери своето място на рафта за модерна класика. Кой знае?!

Със сигурност книгата е увлекателна, чете се лесно и би била прекрасен спътник за лятната ваканция на всеки любител на приключенията. Написана е вълнуващо, но и малко „по калъп“. Освен класическите мотиви за банда малчугани, забъркващи се в приключение и стара къща, криеща много тайни, всичко друго е интригуващо. С нетърпение очаквам втората част на „Вратата на времето“, за да разбера дали читателските ми предположения ще се оправдаят или пък поредицата ще надмине очакванията ми.

Моята оценка:
История – 5
Герои – 5.50
Стил на писане – 5
Eлементи на изненада – 5-
Теми за размисъл – x
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 5
Степен на оригиналност – 4
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5.50

Общ успех: Мн. добър (5.19)