Да се погребем ли в киното за Pet Sematary?

По кината вече можете да гледате, а вероятно сте и гледали, новата версия на „Гробище за домашни любимци“. Адаптация на един от най-култовите романи на Стивън Кинг, която обещава да ви уплаши качествено и да задоволи фена на ужасите във вас. Дали успява… Това е друг въпрос.

Честно казано, сюжетът е доста семпъл – не се случват много неща и ако сте чували нещо за тази история, колкото и да е малко, вие вероятно я познавате почти изцяло. Обикновено семейство се мести в нова къща и открива гробище за домашни любимци наблизо, което може да връща мъртвите към… нещо като живот, ама не баш. Първо връщат котката, а след това и детето си, но те не се връщат същите и няколко леко кървави момента по-късно стигаме до извода, че понякога смъртта е за предпочитане.

Да започнем с хубавото, защото то е по-малко. Феновете на Стивън Кинг би трябвало да останат като цяло доволни, макар и далеч от въодушевени. Филмът сравнително успешно предава духа на оригинала (не без пропуски, но общо взето). Прави някои промени спрямо първоначалната история, за да запази нещата достатъчно свежи – някои от тях не помагат особено и са просто там с цел разнообразяване, някои моменти даже вредят, но пък накрая всякакви грехове на промените са изтрити, защото финалът на филма е дори по-добър от този на книгата.

Също така, филмът знае как да натрупва напрежение. Държи зрителя нащрек дори когато нищо не се случва. Това е много важен бонус за хорърите, който успешно замаскира неумението на сценаристите да създадат завладяваща история с емоционален заряд. И успява да задържи интереса през първия един час, който, всички знаем, съществува само за да подготви последните 30 минути с истинските ужаси.

Но дотук с хубавото. Минаваме към лошото, а един от най-лошите елементи в този филм са героите. Нито един от тях не е симпатичен или поне пренебрежим, колкото да не дразни. Бащата е залухан мухльо, от типа хорър герой, който ще чуе шум в килера и няма да светне или да вземе някакво оръжие, а направо ще се навре в мрака, едва сдържащ репликата „Ела, вълчо, изяж ме“ (Джейсън Кларк си е дразнещ и само като външен вид и излъчване). Напълно невзрачен човек, който е твърде улегнал, за да ползва акъла си. Майката е постоянно на ръба на истерията и в повечето си сцени хлипа или дърдори религиозни глупости, вместо да се държи като нормален човек (Ейми Саймец преиграва по-брутално от зубърка в НАТФИЗ). Има травма от миналото си, която донякъде я обяснява, но тя изпада в див ужас толкова лесно, че е чудно как въобще е оцеляла досега. Съседът не е много далеч от дърт педофил със задни мисли да приласкае дъщеричката (Джон Литгоу прави каквото може, за да спаси героя, но явно не е внимавал като се е съгласявал за ролята) и определено не е най-умният герой, въпреки че де факто няма конкуренция. Добре де, явно преувеличавам с тези описания, не са чак толкова страшни нещата, но е много трудно да ти пука за ставащото, ако всички герои са ти противни и нямаш търпение да умрат по ужасен начин, само и само да се махнат от екрана. А те не са и толкова много.

Още по-голям ужас е липсата на сериозни ужаси. По време на промоционалната кампания сценаристът беше казал, че неговият „Гробище за домашни любимци“ е „най-страшният филм правен някога“. Медиите с удоволствие подхванаха това гръмко обещание и от кумова срама съвсем леко го омекотиха на „най-страшната адаптация на Кинг правена някога“. Е, аз пък ще ви кажа, че това е най-наглата лъжа, която съм чул за това десетилетие. Има къде-къде по-страшни хоръри, включително и по Стивън Кинг. Да, напрежение има, но ужаси… те са си направо оскъдни. Много от тях идват и плоски, като лепнати ни в клин, ни в ръкав (визирам халюцинациите на вечно хлипащата майка). Най-стряскащият момент е минаването на първия камион пред къщата, а най-наситеният хорър – последните няколко минути. През останалото време гледаме разговори, битовизми и лични драми с откъслечни проблясъци на нещо допиращо се до хорър. Много, много, много далеч от „най-страшният филм правен някога“. Сценаристът трябва да бъде осъден за клевета и създаване на фалшива новина, защото такива безочливи изказвания грозно прегазват границата на добрия вкус при рекламирането и самоизтъкването.

Голям недостатък са и недомислиците на сюжета и неизяснените неща. В книгата тези грехове са много по-малки, но във филма изпъкват дразнещо. Ако се пазите от спойлери, пропуснете този абзац, макар че то трейлърите не се посвениха да ви разкрият най-важните сцени, пък аз съм тръгнал да ви пазя… По същество: Какво влияе в крайна сметка на хората – самото гробище като свръхестествено място или вендигото, което броди из горите и се мярва точно веднъж в далечината? Съживеният труп чувства ли болка (явно да, щом като го ухапят пищи) или не чувства (явно не, щом докато му дърпат разпадащите се кожи и сплъстени коси от главата не трепва)? Какво всъщност се връща от гроба – изкривеният човек или нещо друго? Дядото, след като вече е погребвал нещо и знае какво става, защо изобщо показва на главния герой мястото? И ако има някакво вяло обяснение на този му акт, защо то не важи при следващия случай, когато дядото е най-големият противник на погребването на детето? Би трябвало за човек още повече да агитира, след като първия път не се е свенил. Какви са тия камиони, които минават пред уличката със 110 мили в час, че и безшумно? В САЩ ограничения за населени места и катаджии нямат ли? Семейството толкова ли не можа една ограда да си сложи или поне да не блее, когато дечурлига тичат из двора, на метри из безшумните скорострелни камиони? Какви са тези деца, които са в центъра на плаката, но иначе имат точно 3 секунди във филма? Ами съжалявам, но не мога да се насладя на хоръра, ако през цялото време ме дразнят такива детайли.

Заслужава ли си да се гледа филмът? Сами преценете след това описание – не съм казал, че няма хубави страни, така че не ме пишете хейтър, но просто не мога да скрия лошите. Къде-къде по-добри филми на ужасите са минавали по света незабелязани и са пропускали нашите кина, само защото нямат зад гърба си името на Стивън Кинг. Разбира се, има и много по-големи провали. Така че най-точното, което можем да кажем за „Гробище за домашни любимци“ е… средняшки. Нищо особено. Ще мине и ще замине без някой да го запомни дори за месец-два. 100% съм сигурен още отсега, че втората част на „То“, която ще излезе наесен, ще бъде много по-достойната адаптация на Кинг за тази година.

Моята оценка:
История – 4
Герои – 2
Режисура, ефекти и актьорска игра – 4.50
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 4.50
Емоционален заряд – 3+
Фантастични елементи – 4+
Саундтрак – 4
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4.50

Обща оценка: Добър (4.00)