Дали корените на човечеството са сред звездите?

Преди няколко месеца по големите екрани излезе филмът „Прометей”. Той беше рекламиран като предистория на „Пришелецът”, и затова ме изправи пред дилемата дали да рискувам да събудя детските си страхове, като го гледам, или просто да го пропусна. Очаквах кошмара, че нещо страшно и с много пипала изскача от хладилника и ме изяжда, да ме преследва поне няколко дни след гледането на филма, но това не се случи – очевидно страховете се надрастват. Освен това, основната идея на „Прометей” не е свързана с извънземните чудовища, които познаваме от 70-те, а с отколешната теория, че хората не са произлезли от човекоподобни маймуни, а, образно казано, са дошли от звездите, докато ангелите и боговете, познати от Древността, са всъщност представители на по-развита извънземна цивилизация.

Тази теория не е плод на въображението на популярни автори на книги за алтернативна археология, както скептиците често твърдят, а се корени в много по-далечното минало. Една нейна разновидност – теорията, че „семената на живота” са донесени на Земята от метеорити, датира от преди Христа (първото известно споменаване на тази теория принадлежи на гръцкия философ Анаксагор, от 5 век пр.Хр.), и дори е официално приета – нарича се панспермия, и има своите застъпници сред представителите на официалната наука. Въпреки това, повечето учени категорично отричат и даже осмиват предположението, че еволюцията на човечеството е била започната или ускорена от по-напреднала извънземна цивилизация.

Не бива да се забравя, че трудът на Дарвин, според когото животинските видове еволюират чрез естествен подбор, също е бил осмиван и трудно приет от широката общественост – и до днес са запазени карикатури и анекдоти, които свидетелстват за първоначалната реакция на съвременниците му. Всъщност тази реакция се дължи по-скоро на широкия отглас, който получава  „Произход на видовете” по света – през 19 век науката процъфтява, но за хората с дълбоко вкоренени религиозни разбирания за живота, е трудно да приемат, че е възможно да са произлезли от маймуните. Не може да се отрече, че Чарлс Дарвин излага научно обосновани доказателства в книгата си и картината, която създава, е относително точна. Днес, повечето привърженици на теорията за извънземна намеса не отричат нейната вярност, но според тях тя е непълна. В действителност, произходът на човека изобщо не е споменат в теорията на Дарвин, но той е усложнение, което следва от нея.

Светът се е променил много от 1859г. (когато е написана „Произход на видовете”) досега. Не е правилно една теория, макар и добре обоснована, да се превръща в догма. Съществуват доказателства, че хората от древността са били по-развити, отколкото науката признава – че са притежавали повече знания не само за Земята, но и за Космоса. Митовете за богове и герои съдържат много повече и по-интересна информация за един съвременен, просветен човек, отколкото за ограничените хора от преди няколко века и могат да бъдат тълкувани по нов начин, в съответствие със съвременния мироглед .

Зекария Сичин прави нещо подобно – той създава цяла поредица от книги, които преразказват шумерската митология и съдържат вижданията на автора за това, какво действително означават митовете. Неговата най-известна книга, „12-тата планета” (издадена през 1976г.) разказва за космически катаклизми, ожесточени военни конфликти между извънземни, и най-вече – за ролята на една по-напреднала извънземна цивилизация в създаването и развитието на човечеството. Според тази книга, хората са хибрид между местен вид (вероятно човекоподобна маймуна) и самите извънземни, създаден по инициатива на „бог” Енки, чиято мотивация е спорна. Книгите на Сичин са интересни за четене, но действително приличат повече на фантастичен роман, отколкото на сериозна научна хипотеза. Те са определяни от официалната наука като псевдонаучни и псевдоисторически. На практика това е така – макар, че е отрасъл в Палестина, и се интересува от древните текстове (които умее да разчита), Библията и древната история на Близкия Изток, Сичин не е квалифициран (завършил е История на икономиката), и не предлага никакви научно обосновани доказателства в подкрепа на хипотезите си. Това, което съдържат неговите книги, е просто тълкуване, което най-вероятно не е лишено от основание, но може да бъде оспорено прекалено лесно, и се връща твърде назад във времето – до няколко десетки милиона години в историята на планетата Земя. За съжаление, само митовете не стигат, за да може неговото виждане за развитието на човечеството да бъде прието сериозно.

Другият корифей в сферата на алтернативната археология, Ерих фон Деникен, е далеч по-скромен в творбите си. Той също подкрепя тезата, че съвременните хора са хибриден вид между древни астронавти и местни примитиви, но вместо да преразказва историята на Древността, основава твърденията си на различни артефакти и необясними строежи, които се намират по цялата Земя и често са пренебрегвани от сериозната наука. Неговата първа книга, по която има и филм – „Колесниците на боговете” (1968 г.) на практика се ограничава само до идеята за извънземно влияние върху Земята от най-дълбока древност и изброяване на доказателства, които се отнасят до това влияние. Деникен е хотелиер, а не учен – артефактите, които представя, не са достатъчно изследвани, но съществуват. За съжаление, повечето от тях са умишлено пренебрегвани от официалната наука, която и до днес не може да даде смислено обяснение за това, как са били създадени. Деникен е обвиняван, че преиначава истината и си доизмисля, за да може да създава „революционни” теории и да пише бестселъри, но, в действителност, официалната наука често прибягва до измислици и преиначаване. Например – неоспорим факт е, че до сега в НИТО ЕДНА пирамида не е открита мумия (мумиите се откриват в много по-скромно изглеждащи гробници в Долината на царете в Луксор), въпреки това тази глупава и неподкрепена от нищо хипотеза, че пирамидите са гробници на фараоните, продължава да живее и до днес в учебниците и енциклопедиите по целия свят.

Защо „сериозните” учени отказват да подложат на детайлно изследване идеите на алтернативната археология не е трудно да се разбере. На първо място, защото тези изследвания биха били подробни и скъпи. Ще трябва да се вложат големи инвестиции, за да се провери нещо, в което повечето учени така или иначе не вярват.  Освен това, ако изследванията се окажат в полза на новите теории, това ще доведе до опровергаването на влиятелни авторитети, които биха предпочели да опазят името си, пред това да бъде разкрита отричана от тях истина. Ще бъдат повдигнати и някои неприятни въпроси от религиозно естество, което винаги е опасно – Църквата едва е понесла откритието, че Земята е кръгла и не е център на Вселената, а сега ще и се наложи и да приеме и нагоди към догмите си, че евентуално в човешкото сътворение са намесени извънземни.

Ясно е, че мистериите на света не трябва да бъдат разгадавани от самозвани, макар и пламенни, изследователи, а от хора, които имат сериозна научна подготовка и стабилна подкрепа от институциите, за които работят. Би било прекрасно, ако днешните учени се държат като Джордано Бруно и Галилео Галилей и преразгледат самите фундаменти на човешкото познание, вместо да затъват в рутина и да се интересуват повече от опазване на авторитета си. Много от световните загадки могат да бъдат разрешени чрез сътрудничество между различните дялове на науката – доскоро и клонирането изглеждаше като научна фантастика, а ето, че вече е реалност. Ако се погледне по нов начин на това, което преди е било неразбираемо, може да се промени облика на света.

За разлика от учените, авторите фантасти отдавна са превърнали идеята, че корените на човечеството са извън планетата Земя, в една от любимите си теми. Артър Кларк дава израз на тази идея в прочутия си роман „Одисея в Космоса: 2001” (от 1968г. – очевидно 70-те години на 20 век са били добро време за разпространяването на теорията за извънземното влияние). Подобни идеи се прокрадват в някои серии на „Стар Трек“ (от същия времеви период), двете версии на „Бойна звезда Галактика”, филма и сериала „Старгейт”, дори (по-дискретно) в „Междузвездни войни”. Разпространяването им в популярната култура не е без значение. Повече или по-малко тя оказва влияние върху мисленето на хора, които са отраснали с нея, и може да доведе до промени в официалните теории в бъдеще, а защо не и в посоката на развитие на човечеството (може би някой ден ще тръгнем да търсим създателите си, като във филма „Прометей”, стига да се докаже, че те съществуват).

Авторите на „Прометей” без съмнение са вървели по утъпкан път.  Дори идеята, че Инженерите са се обърнали против нас и са решили да ни унищожат, не е оригинална (знаете, Потопът от Библията, Денят на Страшния съд и т.н.).

Не се знае какво ще открием, ако подложим на съмнение това, което приемаме за сигурно. Трудно е да се каже какви жертви ще вземе истината – но при всички положения е по-добре тази истина да се търси, и когато нещо е неизяснено или странно, това да бъде признато от доайените на официалната наука, а не потулвано. Това означава, че щом учените НЕ ЗНАЯТ защо са строени пирамидите, в учебниците би трябвало да пише така – а не да се измислят смехотворни теории. Щом съществуват древни артефакти, които не могат да бъдат направени дори при днешното ниво на технологиите, отново – това трябва да го пише в учебниците по древна история – най-малко, трябва да се спомене, че е възможно древните цивилизации да са били технически по-развити, отколкото се е предполагало досега. Всички тези „мистерии” трябва да бъдат признати и излагани на показ като нещо, което очаква отговор. Това е необходимо, за да се предотврати създаването на безумни теории на конспирацията, и да могат да се отграничат истинските мистерии от изфабрикуваните.

Затова филми като „Прометей” би трябвало да се приемат с интерес и снизходителност дори от най-заклетите традиционалисти и религиозни пуритани – идеите, които те прокарват, може и да ги дразнят, влизайки в разрез със собствения им мироглед, но поне докато не бъдат отхвърлени категорично от науката, те са една възможност за прогрес, която трябва да бъде проучена наравно с всички останали.