Демонично и психично здраве

Още миналия петък по кината тръгна поредният нов Insidious – „Коварен капан: Бягство от отвъдното“. В него имаме нова история с нови персонажи, но и задължителната поява на Лин Шей, лицето на поредицата, като екстрасенската Елиз Рейнър. Човек би очаквал шестият филм от този франчайз да е изтъркан и скучен, съществуващ единствено за да вземе пари на последните фенове. Но не. Смея да твърдя, че това е най-добрият „Коварен капан“ досега. Не че е особено оригинален или е някакъв шедьовър, но е най-смисленият, който съм гледал, от тази поредица.

Тази част ни запознава със зъболекарката Джема, нейната дъщеря Мая и нейната майка Ингрид. За съжаление, когато Джема е била малка, Ингрид е страдала от демонично обсебване, което обаче малкото момиче е можело да възприеме само като психично разстройство, изкарало наяве най-лошите и зли черти от характера на жената. Това доста е травмирало Джема, но тя все пак е успяла да порасне, да завърши и дори да си роди своя собствена дъщеря, която да отглежда по най-добрия начин. Демоните обаче си искат своето и скоро Джема ще трябва да се изправи срещу тях.

Въпреки че Амилия Ийв не блести с някакъв особен актьорски талант, а и на моменти героинята ѝ не взима най-мъдрите решения, Джема е доста симпатичен и привлекателен персонаж, в чиито обувки е лесно да се поставим. Тя е не само главното действащо лице, от чиято гледна точка виждаме събитията, но и емоционално ядро на историята. Лесно е да се ангажираме емоционално с проблемите ѝ и да ѝ стискаме палци да преодолее ужасите на отвъдното. Дъщеричката ѝ също не дразни. В последно време взех много често да казвам, че е рядкост детето във филма да не ме дразни – може би Холивуд най-накрая се е научил как да изгражда детски образи. Елиз също взима участие в историята по интересен начин, не само като камео, въпреки че в предишния филм тя умря.

Може би това, което ми хареса най-много в този филм, в сравнение с предишните, беше ясната история, развиваща се с прилично темпо. Ужасите имат някакъв смисъл и са подчинени на определена сюжетна логика. Зловещите старци бяха превъзходни – наистина отвратителни и страшни. Хем демонични, което да ги направи наистина труден за побеждаване враг, хем приземени, което да ни накара да се почувстваме сякаш ние сме се разминали с тях на улицата, а не Джема, и спокойно тези дърти чудовища могат да решат да тормозят и нас…

Паралелът между демоничното обсебване и психичното заболяване беше много добре изграден и границата между двете е размита доста добре. Естествено, в истинския свят ако някой заприказва за демони и червени врати към отвъдното, той си е за хапчета и терапия. Но във филма състоянието на Джема е доста размито. За щастие, нямаше дълга игра с това луда ли е героинята или не, ще ѝ повярва ли любимият или ще я зареже, тази иначе протяжна често срещана част от сюжета мина доста бързо тук. Единствената ми забележка към този момент е, че Джема някак си не разви особена вътрешна борба между това дали е луда или обсебена. Или по-точно, веднага възприе, че двете са едно и също, вместо да се позачуди дали пък това не са някакви халюцинации и да се консултира първо с психиатър, а чак после с демонолог.

Както и да е, важното е, че сюжетът е добре разработен и емиоционално зареден, а накрая има и хубави обрати. Образите, включително и на демоните, са интересни и привличат вниманието и интереса, дори без да са ни разказани всички предистории. Е, добре е да имаме представа от предишните филми, за да разпознаем някои от демоните и да знаем какво да очакваме от Елиз, която на този етап е де факто ангел-хранител и вечен борец срещу демоничните настъпления, но дори и без предварителни знания, филмът е интересен.

Има си обаче и съответните негативи – продукцията изглежда някак евтина и се усеща повече като телевизионен филм, отколкото като кино. Не съм сигурен дали това е най-страшната част от поредицата, по-скоро не. Спазват се определени формули, които правят нещата предвидими и убиват част от съспенса. Въпреки че вкарва някои иновации в концепцията на франчайза, все пак това си е шести филм и няма как да се избяга от факта.

Ако обичате хорър, препоръчвам да дадете шанс на „Коварен капан: Бягство от отвъдното“. Без да има шанс да се нареди в нечий топ 5 на годината, филмът все пак има чар и заслужава вниманието ви. На мен доста ми хареса.

Моята оценка:

История – 5+
Герои – 5+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 4,50
Eлементи на изненада – 5+
Теми за размисъл – 5+
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 5+
Саундтрак – 4
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Общ успех: Мн. добър (5,00)