Най-обикновен хорър

Ако обичате филми на ужасите, и още повече поредицата Insidious, то ще се зарадвате да разберете, че нейната четвърта част тръгва по българските кина от 6 април (за съжаление, цели три месеца след американската премиера). Уви, тя не е от най-силните предложения на жанра, въпреки че има своите хубави моменти.

Историята се фокусира върху единствените постоянни персонажи през всички филми до момента – Елиз и двамата й залухани помощници. Началото на филма е доста силно – представя една особено травмираща сценка от и без друго трудното детство на познатата ни симпатична баба. След това се връщаме към настоящето (горе-долу), в което поредният клет човечец с нужда от помощ срещу злите сили на Отвъдното се свързва с нея. Оказва се, че той е купил къщата, в която тя е израснала, и ще изправи Елиз срещу демона, белязал живота й.

Не може да се отрече, че филмът има много силни страни. Началото и краят са въздействащи, макар и средата да е сравнително банална. Нерядко се правят заигравки със смесване на реалния и свръхестествения свят, което прави трудно различаването на елементите им и задържа вниманието на зрителя. Идеята за демона с ключове вместо пръсти, способен да отключва и заключва човешки души, е страхотна, макар и той самият да не е достатъчно разработен, а ключовете да нямат особено отношение към сюжета. Освежаващо е главната героиня да бъде баба, а не поредния младок, който да е там заради красотата си (макар че в последната третина влизат племениците на Елиз и става ясно, че е възможно те да поемат щафетата в бъдещи продължения).

Уви, недостатъците са твърде много, за да се пренебрегнат или простят. Сценарият е изпълнен с пропуски и несъответствия. Много от сцените са излишно проточени, без да е ясно дали е с цел натрупване на напрежение или драматичен ефект, тъй като не постигат нито едното, а същевременно отнемат от времето за хубав хорър и плашещи моменти. Направени са нелепи опити за вкарване на хумор, които понякога успяват, но в повечето случаи дразнят и стоят не на място. Диалозите и репликите са сухи и с дълбочината на преразказ на детска книжка. Освен Елиз, и донякъде брат й, нито един друг персонаж не се отлепя и на милиметър от двуизмерността си. Няма оригиналност, няма нищо запомнящо се, няма я вече магията на първия „Коварен капан“.

Въпреки това, ако сте фенове, снижете очакванията си към „Последният ключ“, но не се отказвайте тотално от него. Възможно е той да е началото на края за поредицата, защото ако качеството продължи да върви надолу със следващите филми, скоро и „Коварен капан“ ще отмре като много други преди него, но все пак още не е премината границата с негледаемото. Дори, ако се съди по приходите от кината в световен мащаб, поредицата е по-здрава от всякога, тъй като Insidious: The Last Key има най-големи приходи от всички четири до момента. Петата част обаче ще трябва да е много по-добра, за да се повтори този успех.

Моята оценка:
История – 4
Герои – 4+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 4.50
Eлементи на изненада – 4+
Теми за размисъл – 3.50
Емоционален заряд – 4.50
Фантастични елементи – 5.50
Саундтрак – 4
Старание на екипа – 4.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Обща оценка: Добър (4.40)