
Децата като оръжия
Ревю без спойлери на филма „Оръжия“, по кината от 8 август.
Преди време попаднах на интригуващ трейлър за филм на ужасите, в който странно бягащи деца една нощ вкупом изчезват, и вниманието ми беше грабнато. Този филм се оказа „Оръжия“ и още този петък тръгва по кината, а аз вече го гледах. Оправдава ли той очакванията и струва ли си да ходим на кино за него?
Честно да си призная, трудно ми е да отговоря на така поставения въпрос. Имаше аспекти от филма, които много ми харесаха, както и такива, които хич не ми харесаха.
Идеята е много добра, някои моменти са наистина страшни и напрягащи, а мистерията е интересна и зловеща. Разкритието на загадката къде и защо така са хукнали децата посред нощ е удовлетворяващо, макар и да не мога да го коментирам по същество, за да не издам спойлери. Учителката като главен герой беше поносим персонаж, който мина през немалко изпитания като директни и индиректни последствия от ужасяващото събитие (макар и самата актриса да е дразнеща още от „Човекът-вълк“ насам и тук да е дори още по-неприятна). Злодеят на филма определено е интересен и колоритен, а травмата на единия от невръстните герои е предадена отлично – зрителят усеща болката му силно, но без да става свидетел на ексцесии и без самото дете да дразни с излишни драми или рев.
От друга страна, историята е обидно раздута, като двама от персонажите очевадно са ползвани за разтягане на локуми. Смятам, че филмът щеше да спечели много, ако времетраенето му беше наполовина, а фокусът му беше запазен върху основната мистерия, вместо да се разсейва с личните драми и простотии на полицая и наркомана. Изобщо, кога ще им писне на кинодейците да се занимават с алкохолици и наркомани – това не се ли изтърка още през 90-те?! Също така, финалът, макар и логичен и добър като замисъл, е реализиран доста комично, което хич не пасва на общата атмосфера. Да не говорим, че противоречи на увода, а за дупките в историята по-добре да не се замисляме, за да не я гледаме как издиша.
Иначе филмът все пак се отличава в няколко аспекта. Единият е добрата и не толкова често използвана постройка на повествованието – малко напомня на минисериал, в който всеки епизод е посветен на различен персонаж. Зак Крегър си казва, че се е вдъхновявал от „Магнолия“ за него. Сюжетът се разказва от различни гледни точки, които дават парче от пъзела и накрая се обединяват за развръзката. Това обаче е нож с две остриета, защото допринася за разтягането на локуми и прави филма да се усеща не като 2 часа, а като 6 – точно колкото биха били необходими на минисериал да разкаже същата история.
Друг аспект, който ми направи по-добро впечатление, беше режисьорското решение от време на време да има резки приближавания на камерата в дадени точки от екрана – лица или места. Тези движения помагат за създаване на атмосфера и замайване на зрителя, като също са сравнително редки в съвременното кино. Ако бяха вкарали и някой по-нестандартен ъгъл за снимане от време на време, щяха да се доближат до ранните сезони на American Horror Story по операторска работа и така да се извисят повече.
Темите за размисъл не са чак толкова дълбоки, колкото се загатва, че може да станат – историята в крайна сметка не е чак толкова оригинална и не се задълбава в потенциала на идеята за децата като оръжия, която иначе би могла да се развие доста интересно. На моменти се усещат тонални несъответствия, които леко дразнят и развалят атмосферата. Наличен е обаче приличен емоционален заряд, поне когато се развива основната история или се развиват хорър-елементи, който заряд компенсира. Както казах, има си напрежение и няколко страшни момента, макар и по-малко отколкото могат да се очакват от филм на ужасите.
Та, струва ли си гледането на филма? Хайде, ще му дам „да“, макар и с уговорки. Не съжалявам за прекараното време, става за веднъж. Впечатленията обаче, които ще ми останат от него, са доста смесени и определено не смятам засега да ставам фен на режисьора Зак Крегър, колкото и да се стараят медиите и почитателите му да го изкарат следващия гений на Холивуд. Ще го видим какво ще направи с Resident Evil, засега не съм особено обнадежден.
История – 4
Герои – 4
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5-
Eлементи на изненада – 4.50
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 3.50
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4.50
Общ успех: Добър (4,43)