Детски ужаси и демонска вакханалия в една тривиална история

Първо, искам да уточня – никак не харесвам хоръри. Понеже никога няма да разбера идеята, че основна цел на даденото произведение е да предизвика чувство на страх, шок, отвращение, напрежение и/или психологически дискомфорт. Самоцелно някак ми се види, недостатъчно или направо лошо оправдано. Все си мисля, че изкуството, особено киното – тъй като е масово, трябва да забавлява, да разтушава, дори да образова, ако щете. Второ, обаче – това обстоятелство ме изпразни от всякакви очаквания и останах в тъмния салон с абсолютно чисто, отворено за това, което ще видя, съзнание. По природа съм изключително любопитен, а страстта ми към киното е огромна. Дотолкова, че съм готов да си причиня какво ли не, за да видя поредната нова „лента“. Е, видях я. Не ме впечатли с нищо. Но и не съжалявам.

Обявеният като „свръхестествен психологически хорър“ „Другата мама“ с участието на Джесика Частейн и продуциран от Джеймс Уан, по адаптирания сценарий на Нейтън Елстън, базиран на романа „Incidents Around the House“ от Джош Малерман, според мен, е преди всичко филм за деца или поне за юноши бледни. Фабулата го предполага, тъй като историята е завъртяна около малката Бела, и странното същество, с което тя си комуникира, на фона на проблемите между двамата й родители. Поне половината малчугани, които познавам, са имали в най-ранните си години измислено същество или поне играчка, с което/която разговарят и на което/която разказват най-съкровените си чувства. Включително аз самият. Съществото на Бела, обаче, не се оказва толкова измислено, колкото демонично и привнесено от пукнатини в познатата ни вселена, което търси човешко сърце, чрез което да заживее истински живот. И какво по-лесно от това да се насочи към невинното детско сърце, все още отворено широко за света. Дотук нищо изненадващо, фантастичният елемент е банален, и докато режисьорът ни запознаваше с обстоятелствата в някак хронологичния ред на сюжета, на два пъти си поглеждах часовника. Т.е. първият половин час едва се точеше. Нататък нещата станаха по-динамични, но отново без изненади и за мое огромно разочарование – без никакъв намек дори за хумор. Никаква ирония. Никаква радост. При все, че усмивките и радостта са в основата на всяко детство, нали.

В главната роля на Бела е малката Арабела Оливия Кларк, а аз никога няма да спра да се възхищавам на органичността, с която децата-актьори пресъздават характерите на своите герои. Тук тя движи и е в центъра на цялата история. Свръхестественото същество, изглеждащо досущ като нейната майка, разбира се, преобръща целият свят на детето. Първоначалното любопитство към странното присъствие постепенно отстъпва място на тревога, докато семейството ѝ започва да усеща, че зад привидно познатия образ се крие нещо ужасяващо. С напредването на историята границите между реалност и кошмар се размиват, а най-голямото предизвикателство е как да се справиш с неочакваната ситуация.

Голямата звезда сред каста е Джесика Частейн (носителката на “Оскар” за главна женска роля за “Очите на Тами Фей” през 2022 г.), която тук е Урсула – майката на Бела. А аз никога няма да разбера защо актриса от нейния калибър ще си причини участието в подобен тривиален филм. Едва ли е просто за пари. Може би отговорът е в подборът и от роли през цялата й кариера – в заглавия като “Интерстелар”, “Марсианецът”, “Южнячки”, “Дървото на живота”, “Убийство в Ориент експрес”. Или пък в едно интервю, където споделя следното: “Изиграх ролята на жена с психически проблеми в „Спешно отделение“ и след това получих доста роли в сериали на жени, които не бяха нормални. Често играех жени, които не са добре или защото са били жертва на някакъв ужасен инцидент или просто бяха луди“. Е, тук играе както Урсула, така и съществото, придобило облика на Другата мама. Справя се съвсем прилично, колкото й позволяват ролята и режисурата, разбира се.

Other Mommy е камерен през повечето време, като са спазени повечето от формалните изисквания за един хорър – клаустрофобичните пространства са налице, тъмните, неясни кадри са в повече, изпъстрени с внезапни светлини, проблясъци или появи – също, озвучени със силни шумове, тракания, писъци и звуци с неясен характер. Демонът и опитът за обладаване си е тук, нарушението на природните закони – и то. Режисьор е Роб Савидж, и това не е първият му опит в хорър жанра (“Host”, “Торбалан”), макар да не е добил все още голяма международна популярност – вероятно има защо. Все пак името му ми беше познато и се оказа, че е режисирал трите най-добре оценени епизода в IMDB от втория сезон на псевдоисторическия сериал “Британия”, който инак изключително харесвам – само дето той не е хорър. Изглежда той и продуцентът Джеймс Уан (“Аквамен”, “Мортал комбат”, сериалът “Макгайвър”) са видели достатъчно потенциал в историята на романа и са решили да дадат шанс на хоръра. Ще призная, че сценаристът Нейтън Елстън не се е справил много добре със задачата си, а Савидж не е надхвърлил с нищо основите на материала. Хронологичният сюжет и постепенното градене на напрежението напълно убиват елемента на изненадата, а привидната безпомощност на героите съвсем не е основателна причина и мотив за това, което им се случва. Кинематографията, като за всеки студиен, западен филм е на съвсем прилично ниво. Даже едно от режисьорските решения за преходи между отделните сцени на Савидж – това с пластмасовите топки от детския център, е почти гениално. И въпреки това, и въпреки блестящата актьорска игра, филмът не грабва. Изглежда трудно се изненадвам вече. И рядко получавам удоволствия от банални неща.

„Другата мама“ тръгва по кината от 9 октомври 2026-та.

Моята оценка:

История – ★★☆☆☆
Герои – ★★★★★
Режисура (3), ефекти (4) и актьорска игра (5) – ★★★★☆
Eлементи на изненада – ★★☆☆☆
Теми за размисъл – ★★★☆☆
Емоционален заряд – ★★★★☆
Фантастични елементи – ★★★★☆
Саундтрак – ★★★☆☆
Старание на екипа – ★★★★★
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – ★★★☆☆

Общ успех: Среден (3,50)