Добро момче, лош филм

Джелил: Питали ли сте се някога, какъв филм би се получил ако в къща с духове, призрачните същества бяха видими само за кучето, обитаващо този дом? И как би изглеждала такава история, ако беше разказана от гледната точка на кучето? А какво ако за вкус стопанинът е болен и болестта го превръща в строг и досаден господар, пък кучето е толкова добро и послушно, че не иска да го изостави сам срещу злите сили, въпреки държанието му? Е, точно на тези въпроси е опитал да отговори Бен Леонбърг с филма си „Добро момче“. Но успял ли е, отговаряйки на тях, да направи от доброто момче добър филм? На този въпрос ще отговорят двама критици, по-страшни дори от духовете, обитаващи проклетата къща от филма.

Петър: Очаквах Good Boy с нетърпение. Обожавам кучета (а това тук си личи още от трейлъра, че е особено сладко), обожавам филми на ужасите, обожавам интересни експерименти. Не ми пречат скромни бюджети, не ми пречи ако няма известни хора пред или зад камера, стига ми само да има добра идея и да бъде добре реализирана. Подходих към филма възможно най-позитивно, същевременно без някакви нереалистични очаквания. Е, в следващите абзаци двамата с Джелил ще изразим разочарованието си от този неуспешен опит за филм на ужасите, въртящ се около гушливо куче и обитавана от демони къща.

История

Петър: Има 2-3 силни момента, няма да ги отричам. Но са твърде малко, твърде късно. Първите 45 минути от общо 75-те, са доста скучни и банални. В тях виждаме възможно най-тривиалната и долнопробна хорър история, само дето страшните видения ги вижда не някоя емоционално нестабилна руса кифла, а куче. На всичкото отгоре, то не реагира по никакъв начин, просто си зяпа с добродушния поглед. Това се изтърква още на петата минута, но след това виждаме и малоумието на стопанина, което допълнително утежнява ситуацията. Въпреки че накрая се предлага някакво мъгляво обяснение, то пак е пълно с дупки и трудно обясними моменти. Вижда се, че е имало добра идея, но реализацията ѝ е твърде слаба. Оценка: Среден 3

Джелил: Историята клони към тотал щета. Въпреки успешния подход за отразяването ѝ от гледната точка на кучето, самата фабула е доста клиширана и безинтересна. Сцените не водят една до друга, а са просто като съвкупност, в която кучето вижда зли сили в сенките или далечината и не прави нищо. Има немалко елементи, които остават висящи – като лисицата, дървения проход в гробището и т.н. Не мога да отрека, че имаше и 2-3 интересни момента (срещата на стопанина със себе си, откриването на кучешкия шал и ръката под леглото), но те бяха крайно недостатъчни, за да задържат интереса. Предоставиха метафори и множество алтернативни прочити, но на кого му пука за тях, когато повърхността на историята не поражда никакъв интерес? Да речем, че болестта се въплъщава в някаква форма или кучето усеща събития и чувства отвъд настоящото време и пространство, и всъщност кучето не лае, защото в лицето на заплахата вижда стар приятел, и какво от това? Нима няколко алтернативни прочита са достатъчни да превърнат баналното преживяване в значимо? За мен има един факт, колкото и да исках да не се случи нищо на сладкото куче, да гледам час и нещо някакъв досаден стопанин с куче, което не лае пред опасностите, и десетки сцени на ужаса да преминат над тях без никакви последствия, беше безкрайно скучно. Оценка: Среден 3

Герои

Петър: Никой от героите, дори кучето, не блести с нещо особено, даже ако се запомни с нещо, то ще е негативно. Това нямаше да е проблем, ако кучешката гледна точка беше добре показана, но не е. Оценка: Среден 3

Джелил: Ако въобще имаше някакви герои, щеше да има и някаква надежда. Стопанин, който се сеща от дъжд на вятър за кучето си, и куче, който не лае и не буйства пред опасностите. Без никаква химия между тях. Вземи единия, удари другия. Каква порода куче е това, че е толкова нямо и по-важното каква порода грижлив стопанин е този суров досадник? Оценка: Слаб 2

Режисура, ефекти и актьорска игра

Петър: Оценката ми тук е 5 за кучето, 3 за всичко останало, общо четворка. Режисурата и ефектите са също толкова банални, колкото и сюжетът. Но да кажем, че ни е все тая за тях, защото така или иначе този филм има една основна атракция и тя е кучето. Уви, въпреки хвалбите по трейлърите и интернет, и при него нещата не са идеални. Разбирам, че е добро и добре възпитано момче, ама чак пък нито веднъж да не излае, при положение че сто пъти видя черната сянка… Разбирам и че то няма как да осъзнае, че участва във филм и трябва да докара някакви реакции, но добродушният му поглед докато уж го гонят демони, вади зрителя от илюзията. Нямаше как да не ми направи впечатление и че то сънува кошмарите си напълно неподвижно, а всеки кучкар знае, че животните могат дори да мърдат лапи насън, за очите да не говорим. Подразни ме също, че лицето на стопанина е скрито през 95% от времето – да, кучето вижда предимно на нивото на коленете и бедрата му, не му пука как изглежда и не е стопанинът важният, но по този начин връзката между тях се усеща нарушена и неискрена от самото начало. Оценка: Добър 4

Джелил: Според мен режисурата не е израсла за тази идея и заедно със сценария са основните проблеми, които теглят и ефектите, и актьорската игра назад. Кучето е експресивно и главният човешки персонаж в нито един момент не ми се стори като актьор, а наистина като един дълбоко депресиран човек. Обаче на човека не му бе даден достатъчен материал за да блесне с ролята си, а кучето са го пожалили. Според мен, точно това е причината зад кадър, поради която то не лае и не буйства. И това оставя усещането, че всъщност не му пука толкова. У него видях по-скоро дискомфорт, отколкото страх. Все едно поради хуманитарни причини са се притеснили да го уплашат наистина. Със същата изтънченост, по-добре да не го бяха снимали този филм, защото това е чиста експлоатация на труда на кучето Инди. Да го бяха побутнали лекичко отстрани и разклатили камерата, сцените за събуждане от кошмари щяха да бъдат къде, къде по реалистични. А за лаене и буйстване, една котка зад кадър, можеше да направи огромна разлика. Оценка: Добър 4

Eлементи на изненада

Петър: Първите две трети от филма бяха толкова банални и безсъбитийни, че всякакви обрати или аха-моменти в последната третина се обезсмислят. Оценка: Слаб 2

Джелил: Мисля, че имаше потенциал в изненадите. Частично нелинейната на моменти структура доведе до сцени, в които се образува зрънце надежда у мен. Но как да има добра реколта, като няма добра сеитба? Оценка: Среден 3

Теми за размисъл

Петър: Давам по-висока оценка тук от заслужената, защото филмът оставя много неща без ясно обяснение и отворени за интерпретация. Ясно е, че демонът е метафора за смъртоносния рак, разяждащ стопанина, приемам теориите и обясненията из интернет за други от събитията, но пък така и не разбрах каква точно е функцията и символиката на лисицата, освен евентуално да подсили уродливостта на дядото. Иначе самите поуки и послания са ясни, няма какво да се размишлява по тях. Гушнете си кучетата и ги погалете по главите, защото те всичките са добри момчета и момичета, даже по-добри, отколкото заслужаваме. И времето ни с тях не е вечно. Оценка: Добър 4

Джелил: Тук вече алтернативните прочити играят някаква роля и водят до теми за размисъл. Стигам от промяната, която може да породи безизходицата на човек, до времеви врътки и начини за обясняването на мистичните кучешки сетива. За който му се мисли, има материал за идейна гимнастика, но дали ще бъдете подтикнати да премисляте видяното, искрено се съмнявам. Оценка: Добър 4

Емоционален заряд

Петър: При все скуката на филма и досадата, която изпитах докато го гледах, колкото повече пиша ревюто и се фокусирам върху драматичния му заряд такъв, какъвто усещам, че е бил предвиден преди да се заснеме и един кадър, толкова повече забравям лошото. Не мога да отрека, че кучето е много сладко и през цялото време наистина му личи, че е добро момче, което винаги е трогателно да се гледа. Затова завишавам оценката над обективното 3-. Може би ако тези 75 минути бяха запълнени с кадри от личния архив на режисьора, запълнени с игри с кучето докато расте, щях да дам четворка, колкото и на всеки фейсбук рил със сладки животинки, изгледан от мен с удоволствие, но уви. Оценка: Среден 3+

Джелил: Липсата на химия между главните роли уби всякакъв емоционален заряд за мен. „Хачи“, филмът за кучето, което чака господаря си, е филмът, на който съм ревал най-много през живота си. И това е така, защото този филм влиза неусетно под кожата на зрителя, преди нещата да загрубеят. Докато в „Добро момче“ исках собственика да си замине колкото се може по-бързо от този свят и кучето да остане на свобода, след което да си заспя спокойно. Давам тройка, защото нямаше как да не стискам палци да не се случи нищо лошо на горкото животно. Това беше абсолютният емоционален минимум за концепцията и филмът не ми предложи нищо повече. Оценка: Среден 3

Фантастични елементи

Петър: Напълно свободни сте като зрители да изберете доколко ще интерпретирате филма като свръхестествен хорър и доколко като метафора за напълно земен сюжет без нищо фантастично в него. Оценка: Добър 4

Джелил: Дори поредният зъл дух, който дърпа килими, щеше да върши по-добра работа от този претенциозен бълвоч, който са сътворили тук. Оценка: Слаб 2

Саундтрак

Петър: Стандартен като за хорър филм, нищо особено. Все пак давам плюс, защото обикновено нискобюджетните продукции обикновено пренебрегват този аспект, а тук са му отделили някакво внимание. Оценка: Добър 4+

Джелил: Гледах го вчера, днес нямам никакъв спомен за това. Смятайте колко посредствен е бил саундтракът. Но щом не ми е направил лошо впечатление, най-вероятно е отбил номера. Оценка: Добър 4

Старание на екипа

Петър: От една страна си личи, че е работено с много старание и любов. Подходили са с идея, която предварително са обмислили, не е хванат филмът от вратата за краката. Снимали са повече от година, правили са всякакви маймунджилъци, за да докарат необходимите движения и реакции от кучето. Внимавали са много да не нарушат някое право или удобство на животинката, да не ги обвини някой в нещо. Уви, това пак не е било достатъчно, защото в крайна сметка не е доставено обещаното от рекламите качество. Забележки имаме както към сюжета и реализацията на идеята, така и към поведението на кучето спрямо това, което трябва да му се случва на екран. Не казвам да бесят или тричат животинката с веригата, само и само да докарат по-реалистичен филм, но все ми се струва, че е можело повече. Оценка: Мн. добър 4.50

Джелил: Може би съм ужасен човек щом давам слаба оценка за старание при инди филм, но няма как да мерим старанието обективно. В интернет пише, че филмът е заснет за цяла година. Аз имах чувството, че са го снимали за дни. Това, което се е случило пък май е още по-различно. Понеже Инди е кучето на режисьора, той си е снимал филма лека полека, може би точно като нещо странично. Като разгледаме нещата от този ъгъл, може да е отделил доста време и труд, но не трябва да се работи много, а умно. Щях да оценя старанието, ако беше извлякъл не просто сладко, а смразяващо представяне от актьорите си и да бяха дошли с по-интригуваща история и елемент на ужаса. Оценка: Слаб 2

Маркетинг, промоция и хитов потенциал

Петър: Няма какво да се лъжем – маркетингът на този филм го извисява мнооооого над нивото, което заслужава и дори за което си е бил първоначално замислен (трябвало е да отиде директно на стрийминг, но трейлърът е станал толкова популярен, че са го пуснали по кината). И двамата с Джелил си мрем за сладки кученца и паднахме в капана на многообещаващата реклама, натъпкана с хвалебствия от уважавани медии. Поздравления за добрата концепция и хубавите трейлъри, както и за поддържането на шума, който се вдигна, това е несъмнено най-добре развитият аспект на „Добро момче“, както и най-лъжливият. Оценка: Отличен 6-

Джелил: Филмът има огромен потенциал, защото всички ние проявяваме емпатия по-лесно към домашните любимци, отколкото към злонамерените хора. Но като гледам реализацията на идеята, тя няма да позволи на филма да остави значимо име в жанра. Само върлите привърженици на хоръра ще чуят за него и след години ще го споменават като филма с кучето, който не беше лош. Оценка: Мн. добър 5

Обща оценка: Среден 3,49

(Петър: Добър 3,78 / Джелил: Среден 3,20)

Джелил: Оценявам новите идеи и смелите подходи, но, за съжаление, останалото тук не е било достатъчно да превърне този уникален филм в значим такъв. В случая преградата на експерименталното кино е останала непреодоляна. Елементът на ужасите и изборът на герои не са направили добра услуга на лентата и вместо да засилят преживяването, са го превърнали в отблъскващо. Доброто момче наистина е добро и в рая определено има място за кучета, но за такива стопани и филми – няма.

Петър: С прекрасната идея за куче в обладана от демони къща можеше да се постигне много по-приличен краен продукт от тази в крайна сметка аматьорщина. Може би ако един истински специалист по дресиране на кучета беше работил, щеше да се получи по-добро ниво. Или пък ако екипът разполагаше с повече от 5 лева бюджет за кулминациите на хорър сцените, които сега просто са прескочени. Уви, ще трябва да си намеря друг филм със сладко кученце в главната роля, защото този не успя да ми даде това, от което се нуждаех.